Неявните правила при Капитализма

Всеки обществен строй си върви със своите „неявни“ правила. Затова без отлагане, ето ги и тях:

1. При капитализма винаги си втори – дали ще е съревнование за жена (а ти си мъж) /при жените – съревнование за мъж – както въздъхнала една дама: „Хубавите мъже са все заети!“/, дали ще е съревнование за друго – винаги има някой по-бърз, по-хитър, по-увратлив, по-знаещ как да за заобиколи правилата, по-безскруполен ако щеш. Както казало навремето по царско - едно малко момче от село: „Тръгваш батко сам и финишираш втори.“

2. При капитализма, поне веднъж в живота ти е заложено на карта физическото или психическото оцеляване – или и двете. Нещата се скапват в един момент и ти трябва невероятна издръжливост, за да оцелееш. Това първо го разказваха 90-те години наши имигранти в Канада, в САЩ, казваха: „Капитализма може да бъде понякога много суров.“ И той си е суров – няма кой да те гали с перце, няма като при соц.-а партията и държавата да мислят за теб (за човека т.е. се казваше).Ударите понякога са като при боксов мач, право в десетката.

3. „При капитализма всеки играе игри – дори гробарите на гробищата играят игри.“ Това е цитат от Буров в книгите на Михаил Топалов. И е верен – като започнеш от политическите партии, предприемачите и политическите партии, финансиране, та стигнеш до някой камионджия дето точи нафта да сипе в личния Фолксваген „Голф“ дизел. Спестена де („уж“). Или тоя дето не пуска отопление в междуградската маршрутка зиме, щото било „топло“ (цели 5 градуса) – и той човека да спести нещичко.

4. Никой на никого не пречи. Никой никого не спира. Всеки гледа да израсне в това време, в което хипотетично би могъл да пречи на другия. Като в джунглата – всички дървета търсят светлината, а веднъж изкласят ли над останалите, почват да ги засенчват.

Хипотетичен пример: Този който прави далавери в сектор А на икономиката, не се интересува, от този който прави далавери в сектор Б на икономиката. Това не пречи на единия – сектор А – ако види вечер по новините репортаж за другия да каже: „Ей, виж го тоя далавераджия!“ Както и другият ако види репортаж за първия пак да каже нещо подобно.

Вместо заключение ще кажем виц. Прожектират документален филм за Ню-Йорската фондовата борса в София. На входа седи репортерка, зад нея оператор. Един човечец излиза с мрежички с напазаруваното и казва само: „Играта е голема, играта е много голема!“ И отминава.

Изследване на Банчо Банов, Финансов експерт