Хаосът в България: какво ни чака сега?

Най-вероятното развитие на политическата криза след свалянето на кабинета "Петков" са предсрочните избори наесен. Защото от "Продължаваме промяната" заявиха, че ще предложат почти същия състав на правителството, със същия премиер и е почти невероятно той да бъде избран, след като в същия си вид загуби парламентарно мнозинство. ГЕРБ, които ще получат втория мандат, обявиха, че веднага ще го върнат. Президентът Радев, след като на практика се превърна в опозиция на коалицията, на която бе патрон, няма как да даде третия мандат на някоя от другите останали две партии в нея след мандатоносителя - БСП или "Демократична България". Те няма как да съставят правителство без участието на досегашния си партньор ПП, а тя, след като в нейния мандат е наложила същия премиер и министри, няма как да каже "да".

Теории за няколко партийни самоубийства

Ако Румен Радев даде третия мандат на разцепилата се ИТН, окончателно ще се причисли към коалицията на старото статукво, срещу което той вдигаше юмрук по-миналото лято. Но и дори такъв кабинет да бъде избран, ще предизвика още по-голяма протестна вълна и ще управлява под обсада.

Мандат на "Възраждане" пък би бил пълно самоубийство за президента и за ГЕРБ и ДПС, които единствени биха го подкрепили (ИТН така или иначе е в клинична смърт и за нея е без значение). Както и мандат на ДПС - това ще е самоубийство за "Възраждане", която така би се самоубила като ИТН. Двата последни варианта биха изправили България пред гражданска война - дори и ДПС и "Възраждане" открито да се прегърнат, както вече потренираха с общ протест на "Александър Невски" в деня на вота на недоверие.

Ясно е: ще има избори

При така създалата се политическа поляризация е практически невъзможно да се намери формула за съставяне на каквото и да е "национално отговорно", "антикризисно", "експертно" и пр. правителство в рамките на сегашния парламент. Въпросът е дали изборите ще са само временна спирка в един вече двугодишен кризисен цикъл, или, независимо от поляризацията, все пак ще осигурят управленска стабилност и посока на развитие на държавата.

Тепърва социологическите агенции ще отчетат динамиките в електоралните нагласи след политическия трус на 22 юни - някаква адекватна снимка можем да видим едва при сондажите идния месец. Едва ли обаче можем да си представим, че след изборите в парламента ще разполагаме с много по-различна конфигурация от формиралите се вече коалиции - на промяната и на старото статукво.

Решаващо за вота наесен е кой ще успее да вдъхне усещане за сигурност и стабилност у избирателя. Защото ценностното и просто фенско разделение ще мобилизира до крайна степен само твърдите партийни ядра. От едната страна са избирателите срещу корупцията - градска средна класа, традиционните левица и десница, и феновете на новата генерация политици на "Продължаваме промяната" (ПП), които получиха нов заряд след свалянето им от власт. От другата страна са вечно лоялните избиратели на ДПС и на най-дълго управлявалата ГЕРБ, за които стабилността е над всичко, а моралните задръжки са отвъд обръчите от фирми и пълните със златни кюлчета нощни шкафчета.

При растяща инфлация и несигурни социални плащания, за значителна част от хората, които не са по площадите, дневният ред не е борбата за отвоюване на държавата от мафията. Изследване на "Евробарометър", огласено тези дни, сочи, че за 70 на сто от българите - почти два пъти повече от средното за ЕС - овладяването на цените е най-важно, дори да е за сметка на базисни ценности.

Какво трябва да направи кабинетът на Петков?

Правителството на четворната коалиция не успя да обясни, че войната, която Путин започна в Украйна, в значителна степен е причина за инфлацията. Лозунгът на ПП при свалянето им от власт, че пари има за всичко, когато не се краде, засега няма по-голям успех от обяснението на традиционната десница, че ако имаме независима съдебна власт не само ще живеем по-справедливо, но и по-богато.

На коалицията на старото статукво ѝ е много по-лесно да манипулира един по-слабо критичен електорат за цените на горивата и за общата инфлация. Борисов отдавна си приписва заслугите за по-евтиния хляб и бензин по негово време, сякаш България не е отворена икономика, зависеща от международните пазари, а цените се спускат от ЦК на БКП.

Затова пред партиите от досегашната управляваща коалиция на първо място стои задачата да убедят широката публика, че не са причина за кризата, а нейното трайно решение. И че ще осигурят стабилно и добро управление, а не просто няма да допуснат Борисов, Пеевски и Костадинов на власт.

Ако България не може да се справи сама?

Ако обаче в следващия парламент отново имаме патова ситуация, партиите от двете страни на фронта ще трябва да жертват лидерите си. Ако ПП пак е мандатоносител, то Кирил Петков да не е премиер. Ако ГЕРБ е първа сила, то Бойко Борисов да не е дори партиен лидер. А Пеевски и Копейкин да бъдат пратени в глух коловоз и да не влизат в ничии сметки за властта. Така евентуално ще може да се състави някакво правителство, което поне да е обединено около ключови национални приоритети. Ако ли не, да мислим за някакъв вариант на управление отвън - да станем протекторат на ЕС или руска Задунайска губерния.

Автор: Веселин Стойнев