Трябва ни диктатура на избирателя

Народните избраници правят такива грешки, че някой трябва да ги дръпне – и това трябва да е оня, който ги е избрал. Това е мнението на известния актьор Вельо Горанов. Мнозина смятат, че след Марсел Марсо българинът е най-великият мим в света: има над 35 престижни международни награди за пантомима и мимодрама, но е брилянтен и когато говори – на сцената и извън нея. Той твърди, че не ходи по митинги, понеже е "анархист", но спектакълът „Великият инквизитор“ по Достоевски е неговият митинг и неговият храм, защото там казва каквото мисли за човешкото страдание, властта и свободата. Това обаче не означава, че няма отношение към случващото се около нас – като човек, който винаги е гласувал, той е на мнение, че и сега изборите могат да променят много, но при едно условие.

Според мен изборите трябва да станат час по-скоро. Казват ни: ние ще направим нов Изборен закон – но те ще си го направят пак за „своите ръкавици“, няма да го направят за хората. Единственото, което може да се направи, според мен, за да се отпуши бентът, е да се вкара само една точка в Избирателния закон: че този, който е избран от народа, независимо дали и към коя партия е, при грешка този същият народ директно да може го отзове от НС с 33% от гласовете. Например ако един депутат е избран с 1000 гласа, 333 души ако се съберат и подпишат, че не са доволни от него – да си ходи. Достатъчно е 333-ма да напишат до председателя на НС, че отзовават своя избраник. Ако се направи това, народният представител вече ще си помисли дали трябва да гласува както му казва шефът на партията (защото той го е писал в листите) или по съвест, защото „ония оттатък“, хората, гледат какво гласува. Иначе „народните избраници“ правят такива грешки, че трябва някой да ги дръпне.

Не е ли необходимо да се изработи изцяло нов Избирателен закон, обхващащ повече страни на процеса?

Необходима е диктатура на избирателите: или ще работите, или ви вадим! Само тази точка да бъде сложена, е достатъчно. Това става за два часа. Делян Пеевски го избраха за 15 минути. Тогава вече ще има контрол. Тогава и партиите ще имат интерес да подберат достойни хора в листите. Народът ги е избирал и народът (а не партийните ръководства) трябва, ако се наложи, да ги сваля, за да се затвори системата. И когато депутатът знае, че могат да го атакуват, ще каже: „Шефе, сори, аз съм в твоята партия, но моето мнение е такова и такова. Ако не гласувам по убеждения, моите избиратели ще ме извадят“. Няма да може да напусне и парламентарната група, защото ако напусне, хората пак ще го накажат, защото те са гласували и за партия. Това е за мен уравнението. Тогава гражданското общество ще контролира всичко.

Един от последните герои, които изиграхте, е забележителна реална личност, която познава властта отвътре – съветникът на цар Борис III Любомир Лулчев в телевизионния сериал „Недадените“. На какво се е дължало неговото влияние в коридорите на властта?

Лулчев е бил изявен масон, имал е невероятен дар за справедливост, уникален човек по онова време. Той е защитавал всички! Например, спасил е Цола Драгойчева от смърт, отивайки лично при царя, за да се застъпи за нея. И тя за благодарност пък лично го е утрепала. Знае се, че дори прокурорът на Народния съд не е искал смъртна присъда за Лулчев, но тя отива при посланика на СССР с настояване да накара прокурора да иска смъртна присъда. Това е документирано, докато се подготвях за ролята, изкопах всичко, което може да се намери за Любомир Лулчев. По същия начин той е защитавал и БЗНС, и партизаните – спасил е страшно много комунисти. Това е човекът, който е говорил на царя на „ти“ и дори му е крещял – той единствен си е позволявал. Когато се разбира, че вече качват евреите на вагоните, Лулчев открива царя и директно му заявява: ако не спасиш евреите, ние ще те свалим от власт. Той е и причината да не пратят българи на Източния фронт – казал е „Българин няма да стреля по руснак!“. Спасява и самия Борис III от атентат, тъй като е бил отличен астролог, правил е много добри хороскопи... Неговото влияние върху царя е било за хармония, за равновесие.

В състояние ли са днешните ни държавни мъже да „купят“ нещо от неговата политическа и човешка мъдрост?

Много са малки, много са ниски. Какво да вземат от него?! Равновесието ли, това, че се жертва ли?! Например, когато умира жена му, той връща цялата зестра на семейството й и отива да живее в една барака, в бараката на Дънов. Бога ми, кой би го направил?

Защо вече сякаш няма такива хора в общественото ни битие? На какво се дължи този дефицит на личности?

За да може човек да има някаква стойност, трябва да има хармония. Всеки представлява един микросвят – и трябва да има хармония между микросвета и макросвета, който ни заобикаля. Работата е там обаче, че макросветът страхотно се променя – виждате за малко повече от десетина дни какво става с улицата, докато микросветът не може да се промени толкова бързо. И понеже явно микросветът на нашите политици е много мъничък и примитивен, те не могат да се хармонизират с макросвета. Те не го виждат! Те са абсолютно неадекватни. Те не разбират, че този вид присъствие на събудената улица е много по-страшен от димките и барикадите като енергия: хората са излезли с децата си - няма какво да ги уплаши... Политиците ни нямат цел – тяхната цел е единствено да властват. А бе, човек, отстъпи крачка назад – виждаш, че вече губиш. Аз имам една поговорка – не е необходимо да бъдеш дъб, след като имаш възможността да бъдеш тръстика...

Как си обяснявате поредицата нелепи политически грешки от последните седмици? Идеологическо упорство? Задкулисни сделки? Просто глупост?...

Мисля, че моторът на всички грешки бе тази с Делян Пеевски. Аз наблюдавах начина на присъствието му в Народното събрание, енергията, която хвърляше – той вече „беше се избрал“ на тая длъжност, макар че беше дни преди да бъде обявен за шеф на ДАНС. Виждаше се, че законът е преправен за него, всичко е било подготвено, за да бъдат унищожени целенасочено двама души. Той щеше да се заеме с тая работа. Борисов и Цветанов са личности, няма какво да си говорим, това е категорично – единият е избрал личността „добрия полицай“, а другият – „лошия полицай“. И лошият инкасира ударите. Аз даже се чудя как след толкова удари Цветанов все още се държи логично. Ако ударят тях двамата – ГЕРБ го няма, защото това е партия от лидерски тип. Синьото също никакво го няма. И остават само БСП и ДПС. Волен ще си го държат за черешка на тортата. И край – свършено е. Идва пълна диктатура. Сто процента.

В тази песимистична картина не съзирате ли поне една личност, която да се доближава до класическия идеал за политик и на която бихте гласували доверие?

Имаше един, който беше читав – Емил Кошлуков. Имаше и подготовката – невероятно начетен човек, и образованието, и търпението, и стоицизма, и анализаторската мисъл. Имаше си и историята – лежа в затвора, учи в Америка, дълго време се подготвяше да бъде политик, като се върна от САЩ, основа самарянското дружество... Но взе, че се отказа от политиката. Ако се върне към нея, може да бъдете сигурни, че това ще е следващият министър-председател. За него веднага бих гласувал като за мажоритарен кандидат. Мисля си, че все пак ще се върне и това ще е следващият ни голям политик.

Не смятате ли, че мажоритарни избори биха решили проблемите с липсата на качествени единици в сегашното ни политическо представителство?

Мажоритарният вот е не нож с две остриета, а като ножовете на нинджите – с много ръбове. С мажоритарния вот ще влязат хората, които имат пари. Доста богати хора имат стремления към властта. Един Марешки например – то е ясно, че има много средства и хвърля луди пари да стане кмет на Варна. Или енергийният бос Ковачки, който създаде „Лидер“. За подобни хора 2-3-5-10-100 хиляди гласа не са нищо. А мажоритарните кандидати, зад които не стоят милиони – те са наивници на системата. Те не могат да се изправят сами срещу една 100-годишна партия или срещу една откачалка... Просто не е изчистена схемата. А като се взема решение, както казват азиатците, трябва да се изчака да се уталожат 9-те дамги на хвърления във водата камък, за да видиш реалността.

Вельо Горанов, актьор и мим