Кървавото асо в политическия покер - Декември 2022

Пета част

Славчо Кънчев*

Който стреля първи и последен, стреля най-добре.

Неизвестен автор

Уви, вманиачените на тема „досиета“ в България антидържавници изобщо не са проучили ролята на тайните осведомители в противодействието на тероризма. Водени от елементарни собствени интереси и от разяждащи психическото им равновесие емоционални подбуди, те гилотинират устои на националната ни сигурност.

След терористичните актове на 11 септември 2001 г., правителството на Съединените щати обяви награда 25 млн. щат. долара за сведения, които да доведат до залавянето или физическото унищожаване на Осама бен Ладен. През 2007 г. Сенатът на Съединените щати удвои тази сума. По този начин към момента на реалната смърт на бен Ладен сумата на възнаграждението е 50 млн. щат. долара. Финансовото стимулиране за предоставяне на информация (или директно за унищожаването на търсен престъпник), в Съединените щати не е измислено специално заради Осама бен Ладен. Още преди две столетия в градчетата на Дивия Запад се лепели обяви с размера на наградата за залавянето (или екзекутирането) на определен закононарушител.

В условията на активна терористична дейност в Руската федерация (2007 – 759 терористични акта, 2008 г. – 642, 2009 г. – 654, 2010 г. – 581, 2011 г. – 760 престъпления с терористичен характер), официалните власти също възприемат политика за финансово стимулиране на осведомителите. Именно чрез този способ е ликвидиран активният участник във военните действия в Чечня Шамил Салманович Басаев (1965–2006 г.), един от ръководителите на самопровъзгласилата се Чеченска република Ичкерия. Бригаден генерал. През юли 1998 г. е назначен за заместник-главнокомандващ на въоръжените сили на Чеченската република. Посмъртно му е присвоено званието генералисимус на ЧРИ. Организатор на множество терористични актове. На 14 юни 1995 г. под ръководството на Шамил Басаев е нападната болницата в Буденовск, като са взети заложници. Загиват 129 мирни жители, 400 са ранени. На 23 октомври 2002 г. в Театралния център на ул. „Дубровка“ в Москва, по указание на Шамил Басаев отряд терористи, под ръководството на Мовсар Бараев, взима като заложници всички намиращи се в зданието зрители и актьори – общо повече от 800 души. В хода на проведената на 26 октомври операция за освобождаването на заложниците всички терористи – 32 мъже и 18 жени, – са унищожени. Загинали или по-късно починали в болници са и 128 души измежду заложниците!

На 27 декември 2002 г. е извършен взрив на Дома на правителството на Чечня, в чието организиране участва и Шамил Басаев. В резултат на взрива загиват 80 и са ранени около 210 души.

От 1 до 3 септември 2004 г. в резултат на терористичен акт в училище № 1 в Беслан загиват повече от 330 души. Като организатори на този терористичен акт са признати Аслан Масхадов и Шамил Басаев.

Според информация на руските спецслужби Шамил Басаев е организатор на най-крупните терористични актове през този период в Русия. Президентът на Чечня Ахмад Кадиров загива на 9 май 2004 г., в резултат на терористичен акт в столицата на Чечня град Грозни. Шамил Басаев публично оповести своята отговорност за този атентат.

През 2004 г. Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) обявява възнаграждение в размер на 300 млн. рубли (10 млн. щат. долара) за информация за Шамил Басаев и Аслан Масхадов. Именно под ръководството на Аслан Масхадов е разработено и осъществено нападението над Грозни, Аргун и Гудермес на 6 август 1996 г. (операция „Джихад“). На 17 октомври 1996 г. той възглавява правителството на ЧРИ, същевременно е министър на отбраната и началник на генералния щаб.

Аслан Масхадов е ликвидиран на 8 март 2005 г. в селището Толстой-Юрт в Чечня, в резултат на специална операция на Федералната служба за безопасност (ФСБ) на Руската федерация. На 15 март Центърът за връзки с обществеността на ФСБ обявява, че възнаграждение в размер 10 млн. щат. долара „за Масхадов“ е изплатено „в пълен размер“, без да уточнява на кого. Скоро Федералната служба за безопасност изплаща и 10 млн. щат. долара за информацията, която позволява да бъде открит и ликвидиран на 10 юли 2006 г. в района на с. Екажево (Назранския район на Ингушетия) Шамил Басаев.

Дейността по набиране на осведомители е постоянно занимание на правоохранителните органи не само в Съединените щати и Федерална република Германия, но и в много други държави. В Англия сътрудниците в правоохранителните органи биват специално обучавани как да привличат лица за нелегално събиране на информация. Ето защо там в обучителната инструкция е записано: „Сътрудникът на полицията е длъжен „да почувства“ потенциалния осведомител преди предполагаемото лице да е в състояние да се ориентира и да осъзнае заинтересоваността на полицейския служител“.

Не би било коректно да се обгръщат със (секретния) ореол на славата всички тайни информатори. Както и да се придава сакрална героика на целия процес за вербуване на информатори. Тъй като е отдавнашна практика процедурата, когато, в случай, че подходящият индивид за негласен сътрудник на полицията не дава своето съгласие, полицията да го принуди към сътрудничество. Това се извършва чрез използването на компрометиращи материали, а понякога и посредством директен шантаж.

Известно е, че в Канада сътрудници на специалните служби задигали от болници и лични лекари истории на болести, както и данни за неизплащане на данъци, за да ги използват за шантаж, с цел измъкване на съгласие за информационно сътрудничество. Освен това, почти 40 години тайната полиция със същата цел перлюстрирала частни писма. Били използвани и такива човешки амбиции, пороци и слабости, като жажда за власт, съпружеската невярност, мошеничества при използването на парични фондове, злоупотребата с алкохол и пр.

В антитерористичните законодателства на Италия, Федерална република Германия и някои други държави, са предвидени поощрителни мерки спрямо лицата, които, бидейки съпричастни към терористична дейност, помагат на правоохранителните органи или на съдебните власти да задържат изпълнителите или съучастниците на извършени акции на тероризъм, или да предупредят за готвещо се престъпление, с цел да бъдат предприети изчерпателни профилактични действия, за да бъде предотвратено извършването на терористични акции.

Едно от основните изисквания, насочени към организирането на събирането на разузнавателна информация в полицията на Съединените щати, са плановост и целенасоченост. Това позволява да бъде избегнато дублирането и разпиляването на ограничените ресурси, а също и да бъде свързан процесът на търсенето и събирането на информация с конкретните цели на едни или други разузнавателни действия.

Същевременно нормативната база, която регламентира събирането на разузнавателна информация, е публична. Например специалните положения на закона, които са включени предимно в раздел 18 на Кодекса от закони на САЩ, определят тези действия на спецслужбите и криминалната полиция, които се отнасят до:

∙ достъпа на ФБР към линиите за комуникации (телеграф, телефон, радио, компютърна връзка), с цел получаване на контраразузнавателни данни; прехващане на радио- и телекомуникационни линии; производството на технически средства за прехващане, тяхното разпространение и владеенето им; получаване на разрешение за задействане на оперативно-технически средства на територията на Съединените щати, а също тяхното използване против американски граждани;

∙ процедурите за използване на технически средства за прехващане;

∙ защитата от незаконно събиране на информация, достъпа на сътрудници на правителствените органи до банките с данни чрез използване на радиоелектронни средства за връзка;

∙ отваряне на пощенски доставки и пр.

Формулирана по този начин, нормативната база за събиране на криминална информация за групи или лица с екстремистки прояви има не само профилактичен характер. Тя притежава и пропаганден акцент, понеже на всеки гражданин става ясно в какви случаи и обект на какви оперативно-разузнавателни процедури може да стане в резултат на противоправно поведение. Освен това държавата, чрез публичността на правните актове, привлича вниманието на населението върху обстоятелството, че тя предприема усилия за правната регламентация на оперативно-разузнавателната дейност на различните разузнавателни служби. Публични са и правните предписания за използване на осведомители; провеждането на секретни операции; тайното участие на секретни сътрудници в наблюдението над дейността на престъпни организации.

До 1986 г. във Федерална република Германия понятията „доверено лица“ и „осведомител“ обхващат всички категории нелегални източници, привличани от съответните секретни служби и полицията за нелегално събиране на разузнавателна информация. После, в съответствие с параграф А. 1. 2. 2. на „Единната директива на федералните и провинциалните министерства на правосъдието и вътрешните работи“ от 1986 г., се появява и терминът „агент“, под който се подразбира лице, което, без да се явява сътрудник на полицията, конфиденциално може да ѝ оказва съдействие в разкриването на престъпления в продължителен период от време.

В Русия с указ на президента от 15 февруари 2006 г. „За мерките по противодействие на тероризма“, а също и чрез съответните директивни документи на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация и на Националния антитерористичен комитет е постановено, че задачата за получаване на достоверна изпреварваща оперативна информация за плановете на терористичните и екстремистки организации е първостепенна.

Ето защо във всички държави, където се използват тайни осведомители (не е известна нито една страна, в която да е забранена подобна дейност), инструкциите за работа с нелегалните информатори, съдържат специално положение, съгласно което полицейските служители, които са във връзка с осведомителите, носят определена отговорност за тяхната безопасност. В Циркуляра за използване на осведомители и други информатори (ФРГ), е записано: „При изпълнение на своите задачи в сферата за осигуряване на безопасността и наказателното преследване, полицията се опира и на такава информация и показания на населението, които могат да бъдат получени само при съблюдаване на гаранцията за конфиденциалност“.

В много държави са приети специални процедури за опазване на разгласяване на самоличността на информаторите (осведомителите). В интересите на полицията при работа с осведомителите е да се използват всички възможности за запазване на конфиденциалността, което и напълно съответства на интересите на този малочислен, подлагащ се на особен риск, контингент. Сътрудничеството на информаторите (осведомителите), съдържанието на информацията, както и оценките за тяхната дейност се излагат в материалите на разследването само в обема, необходим за изясняване на резултатите. Като не може да присъстват никакви „сламки“, по които да се направи извод относно личността на информатори, неговото местопребиваване и връзките с полицията. Най-важният елемент в защитата на осведомителите е, че разкриването на тяхната самоличност е забранено дори в съдебни заседания, когато показания дават полицейски служители, засягащи конспиративни действия, особено за сътрудничеството на информаторите.

Ето че възниква въпрос с повишена трудност към всички, които участваха в разбиването на „системата за доносничество“, както те манипулативно етикетираха цялата мрежа за скрито събиране на информация преди 10 ноември 1989 г. Включително и с изнасяне на списъци на български агенти под прикритие в чужбина, също и на лица – чуждестранни граждани, – сътрудничели (със и без възнаграждение) на нашите разузнавателни служби. Пъзелът е как да бъде извършена реставрация на осведомителните канали на правоохранителните служби в България. Де факто „терминаторите“ на секретната осведомителна институция на българската държава са саботьори на нейната национална сигурност.

Единственото, което заслужават, е да бъдат съдени по чл. 357, ал. 2 от Наказателния кодекс за разгласяване на информация, от която са последвали вреди за Република България, която алинея предвижда лишаване от свобода от три до десет години. И в други държави са в сила подобни закони. През 1982 г. Конгресът на САЩ прие поправка към Закона за националната безопасност от 1947 г., която предвижда строга наказателна отговорност за разгласяване на фамилиите на негласните сътрудници и осведомители на Федералното бюро за разследване, внедрени в престъпни организации. В същата година е приет Закон за защита на личния състав на разузнаването (раздел VI, §601), регламентиращ охраната на информацията „за личността на тайните сътрудници, агенти, информатори и други източници в Съединените щати“. Лицата, допуснали разкриването на такава информация, подлежат на глоба от 50 000 щат. долара, или затвор до 10 години, или двете наказания заедно наложени.

За същото деяние, дори ако е по непредпазливост, във ФРГ се предвижда лишаване от свобода до 10 години.

Вредата от „лова на вещици – доносници“, извършен по време на т. нар. „преход“ у нас, е реална. Създадена е обстановка на осъзнато предубеждение към такъв вид дейност у населението. Въпреки че тя е необходима. Понеже никакъв закон против носенето на покривала на главата от лица от женски пол върху територията на страната ни не би могъл да реши проблема с ефикасното противодействие на терористичната дейност. Понеже съществуват (и са използвани) многократно напълно нормално облечени жени самоубийки – атентаторки, без наличие на навеждащи данни в досиетата им за подобен вид личностна ориентация. И такива терористични актове са извършвани в Русия, Израел, Турция – все държави с професионално използвана мрежа от осведомители. Въпреки тяхната дейност. Какво остава за България, с тотално прецаканата си мрежа от тайни сътрудници, ако стане обект на сериозна терористична насоченост?!

* – Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.