Побългарихме ли европрокурорите си…

Европейският главен прокурор Лаура Кьовеши (на снимката) изпраща проверка в софийския офис на европейските делегирани прокурори. Информацията беше обявена от Европрокуратурата. Какво и защо налага одит, не е посочено. Проверката идва няколко дни, след като втори обвинител, подчинен на Кьовеши в България, подаде оставка, а трети напусна, за да работи в Еврозвеното за наказателното правосъдие.

Преди дни на заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет бе докладвано писмо от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши до правосъдния министър Крум Зарков. В него тя информира министъра, че на 9 февруари колегията на Европейската прокуратура е приела решението на Елена Попова за оставка. Тя е подадена на 1 февруари. Мотиви все още не са ясни. Само в рамките на месец втори наш делегиран прокурор напусна Европейската прокуратура. На 18 януари оставка подаде и Бойко Калфин, който стана прокурор във ВКП, а сега Попова ще се върне като съдия. Ивайло Илиев пък се е кандидатирал за наш представител и помощник на националния член в Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие („Евроджъст“), а по това се чака решение. Ако той бъде избран, делегираните прокурори ще останат седем. Кьовеши иска те да са 15. Интересът към тези длъжности все повече намалява.

Усилено се говори, че в структурата на Кьовеши в България има напрежение, а това е породило спешен разговор между правосъдния министър Крум Зарков и Лаура Кьовеши.

Темата е била за условията, в които работи Европейската прокуратура у нас.

"В разговор Лаура Кьовеши сподели, че е възложила вътрешен одит. Ще имаме отговор. България все още не е изпълнила квотата си от 15 делегирани прокурори", обясни Зарков преди дни.

И какво излиза - имаме незапълнена квота, а вече част от избраните европрокурори си тръгват. Напуснали са двама от делегираните български прокурори, четирима деловодители и двама прокурорски помощници.

От Европейската прокуратура допълват, че Кьовеши е настояла българските власти да направят ключови подобрения, необходими за изграждането на наистина ефективно и независимо поделение в България. Става дума за създаването на предвидената от националното ни законодателство независима административна инфраструктура за Европейската прокуратура в София, спешно назначаване на специализирани разследващи полицаи, както и номинирането на липсващите квалифицирани кандидати за европейски делегирани прокурори.

Кьовеши е информирала Крум Зарков за писмото си до главния прокурор Иван Гешев, в което иска той да улесни проучвателна мисия в София на Отдела за вътрешен одит към Европейската прокуратура.

Какво се случва сред родните европрокурори

Пак ли нещо гнило има и къде..... Къде този път е заровено кучето? Защо надеждите на всички, че тази структура ще е особено ефективна, че ще успее да прихване в зародиш гнилите ябълки", които бъркат в кацата с меда – т.н. евросредства, на наша територия вероятно ще увехнат отново.

Още през 2018 година, когато правосъден министър е Цецка Цачева, в изпълнение и на решение № 806 от 9 ноември 2018г. на Министерски съвет на Р България провежда подбор на национално ниво на кандидати за длъжността европейски прокурор от Република България.

Според обявените условия в публикуваните съобщения и писма се изисква професионален опит и профил на кандидатите, както следва:
- да са активен член на прокуратурата и част от съдебната власт
- да имат необходима квалификация за заемане на най-висшите длъжности в прокуратурата /съдебната система на 1 България; независимост като магистрат
- да имат практически опит в националната правна система, в провеждането на финансови разследвания и международното съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси придобит на национално, европейско и международно равнище.

На първата процедура се кандидатират и явяват доста магистрати. По неясни причини преди обявяване на резултатите от националното събеседване се появява изявления на правосъдното министерство, че тази процедура се прекратява, но се обявява друга...

Мотивът е прозрачност.

А дали това е била действителната причина… И тогава, и сега никой не би могъл да отговори. Смята се, че тогава е имало давление, за да се пресеят определени кандидати, а в същото време да се лансират други.

Следва следващата процедура, в изпълнение на Решение № 936 на Министерския съвет от 21 декември 2018 г. за изменение на Решение № 806 на Министерския съвет от 9 ноември 2018 г. за подбор на кандидати за европейски прокурор от България, проведена в началото на 2019 г.

След проведено изслушване на шестима, което е излъчвано и онлайн на страницата на ВСС, от българска страна са излъчени трима кандидати. Това официално е обявено и те са Десислава Пиронева - към онзи момент прокурор, Светлана Шопова - към онзи момент прокурор, и Теодора Георгиева - към онзи момент административен съдия.

След това Комисията по подбора на кандидатите за длъжността европейски прокурор от Република България предлага на министъра на правосъдието Цецка Цачева кандидатурите на прокурор Десислава Пиронева, прокурор Светлана Шопова- Колева и съдия Теодора Георгиева (по азбучен ред) за участие в надпреварата за длъжността.

Процедурата по подбора премина през два етапа проверка по допустимост на кандидатите въз основа на представените от тях документи и публично изслушване на допуснатите кандидати, проведено на 18 февруари 2019 г., излъчено в реално време на сайта на Висшия съвет.

След това министърът на правосъдието внася трите предложения в Министерския съвет, след което одобрените кандидатури са изпратени на секретариата на Комитета по подбора в Брюксел в срок до 31 март същата година.

В началото на месец юни 2019 г. се получава информация за независимото решение на Комитета по подбора. На първо място е класирана Десислава Пиронева, на второ Светлана Шопова и на трето Теодора Георгиева. Десислава Пиронева прави писмен отказ от участието си в структурата, след като получава предложение от главния прокурор Иван Гешев да стане негов заместник и приема.

През месец юли 2020 г., когато министър на правосъдието вече е Даниел Кирилов, в българското предложение към Европейската прокуратура Теодора Георгиева става първа…

Комисията LIBE, която се занимава с въпросите на вътрешния ред и правосъдието, тогава е отправила питане към българското Министерство на правосъдието защо не втората, а третата в класацията е посочена за представител на българската държава в Европейската прокуратура начело с Лаура Кьовеши. Подобни „практики“ са установени от комисията още в Португалия и Белгия. Изпратеният от Португалия за представител на държавата в Европейската прокуратура се оказва съученик на техния министър на правосъдието. След разразилия се скандал той подава оставка.

Коя е Теодора Георгиева

Съдия Теодора Георгиева е завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Юридическата ѝ кариера в съдебната система включва работа като младши прокурор и прокурор в Софийската районна и в Софийската градска прокуратура, където е работила в специализирания отдел "Антикорупция". След това постъпва в Административен съд София – град - касационната инстанция, в която се разглеждат административнонаказателни производства. Георгиева е доктор по административно право и процес, като докторантурата ѝ е защитена в Института за държавата и правото към БАН. Темата на дисертацията ѝ е „Административнонаказателни производства по българското законодателство“. Била е на обучение в Националната магистратска школа в Страсбург, Франция. Автор е на редица публикации в различни специализирани издания. Автор е на книгата “Административните нарушения и престъпленията. Сравнителен правен анализ”, издадена от “Сиела” през 2018 г.

Напрежението в българския офис на европрокурорите

Събитията от последните дни, довели до напускането на редица български европрокурори, не са от вчера. Зародишът им е някъде от средата на 2021 година, когато Лаура Кьовеши започва да получава сигнали за нередности в работата на българските европрокурори. Коментира се нерегламентирано разпределение на сигналите, толериране, липса на равнопоставеност. Тогава Кьовеши търси контакти с българската прокуратура, за да се изчистят нещата без да се вдига много шум. И за известно време успява.

Сега обаче петима са българските европрокурори, които в писмен вид са подали последния сигнал. Под него седят подписите на Слави Стойков, Иво Илиев, Виктор Тарчев, Светлана Шопова и Анна Алексова.

В сигнала си те говорят, че се нарушава българското законодателство в частта на случайно разпределение на дела, че липсват каквито и да било правила за работата на българския офис на европрокуратурата, както на служителите в него, така и на ангажиментите, които се възлагат на самите европрокурори, както и забавяне на въвеждане на европрокурорите в сградата на ул. „Раковска“ 134. Държавата извади политически сили, включително и СДС, и го даде за офис на европрокуратурата у нас.

Отношенията между Лаура Кьовеши и българското звено на европрокурорите

В един момент се оказва, че европейската прокуратура е получавала от България „само малки дела“. След разговор между Лаура Кьовеши и служебния правосъден министър Иван Демерджиев в края на 2019 се разбра, че МВР и Агенция „Митници“ също ще могат за подават сигнали към европрокуратурата. Към онзи момент всички сигнали от България минаваха само през българската прокуратура.

Ето така понякога правим малки стъпки в правилната поска в отношенията си с европрокуратурата, а понякога побългаряваме всичко – с оставки и недоволство. Въпросът е дали Кьовеши ни разбира, или започва да ѝ писва…