Митко Делев: Имало ли е съветска окупация в България?

Хич не ми се пише това, защото съм медиевист и познанието ми върху XX век е многократно по-малко отколкото това за XI в. и XII в. примерно. Ама да си кажа. Понятието окупация е въведено от Хагската конференция от 1907 година. Нейните решения се концентрират не върху дефиницията на понятието, а върху правилата за нейното упражняване - окупационните войски трябва да уважават всички права на окупираното население т.е. да няма незаконни екзекуции, да не се посяга на имуществото на гражданите, да няма депортации, принудителни разселвания.

Това припомня във "Фейсбук" историкът Митко Делев.

Все пак като задължителни характеристики на окупацията Хагската конференция посочва:

• Първо, задължително окупиращата и окупираната страна да са в състояние на война;
• Второ, войските на окупираната страна да са обезоръжени;
• Трето, държавната администрация на окупираната страна да е обезвластена и заместена от военновременна администрация на окупиращата страна, включително и съда;
• Четвърто, окупиращата страна да поеме всички данъчни постъпления от окупираната територия.

Когато СССР обявява война на България под окупация в международното право се разбира именно това. Съветските войски навлизат в България на 8 септември.

Първоначално са обезоръжени някои части от армията ни, но поради липса на враждебност въоръжението им е върнато. До 15 септември около 3/4 от съветските войски напускат страната. Остава само една армия под командването на ген. Бирюзов.

Тя е разположена в района на Казанлък, Елхово и Хасково, за да окаже натиск върху Турция да пази неутралитета и да направи териториални отстъпки в Кавказ. Във Варна и Бургас има съветски бойни кораби.

След деветосептемврийския "преврат" и включването на българската армия във войната срещу Вермахта Бирюзов и Кимон Георгиев подемат инициатива за отделно сключване на примирие между България и СССР, която е одобрена от Сталин и Молотов.

Чърчил обаче, позовавайки се на Ялтенските споразумения между антигерманските съюзници, настоява примирието да се подпише между България и всички съюзници едновременно.

Целта е ситуацията в България да се използва като разменна монета за защита на Британското военнополитическо влияние в Гърция и Югославия. Сталин отстъпва - така статута на българосъветските отношения се обвързва с други дипломатически въпроси, което забавя подписването на примирие до 28 октомври, което слага край на войната между България и СССР.

Скоро след това е подписано и споразумение за военна взаимопомощ, към което САЩ и Великобритания не се присъединяват. В Москва американският, британският, българският и съветския представител подписват споразумение за оставането на съветски войски в България до подписването на мирен договор като гарант за спазването на примирие и обезпечаването дейността на съюзническата контролна комисия.

За неин председател е определен ген. Бирюзов.

Съветското влияние в нея е доминиращо по две причини:

1/ Балканите са разделени в Ялта между Чърчил и Сталин така: в България влиянието е поделено 80% за СССР 20% за Британия; в Гърция - обратно; в Югославия петдесет на петдесет;

2/ Българската работническа партия (комунисти) стократно увеличава числеността си - от няколко хиляди членската ѝ маса нараства до стотици хиляди. Има ги данните в нета.

И така какво представлява присъствието на Червената армия в България според Втората Хагска конференция.

а) България и СССР са във война от 5 септември до 28 октомври и следователно за тези два месеца без малко имаме основание за окупация.

б) съветските войски обаче не въвеждат свое военно положение в районите, където са дислоцирани, а българската държавна администрация упражнява държавната власт във всичките ѝ аспекти. Следователно нямаме основание да говорим за окупация.

Присъствието на Червената армия в България от 28 октомври 1944 до лятото на 1947 т.е. от примирието до подписването на Парижкия мирен договор не е уредено и дефинирано в решенията на Хагската конференция.

Това става на Женевската конференция от 1949 и е дефинирано като следвоенна мирновременна окупация, в която чуждата армия присъства като гарант, че победената страна ще подпише мирния договор. След българските подписи в Париж Червената армия се изтегля от България, но в Германия и в някои страни остават съветски войски както остават американски в Западна Европа.

Техният статут е определен чак 1977 г. отново в Женева. Съветската делегация настоява да се избегне термина окупация, но американците държат на него. Компромисът е новото понятие - невраждебна, невоенна окупация, който не отразява добре създалото се положение, ама нейсе...

В резултат употребата на термина окупация за присъствието на съветски войски в България е много, много пресилен. Той е възможен само в преносен смисъл извън нормите на международното право.

Съветските войски в България се издържат от последната, но изрично е записано, че става предимно за сметка на изоставените активи от Вермахта. Помощите, които СССР дава на България многократно надвишава размера на издръжката.

Червената армия участва в операции срещу горяните по силата на Московското споразумение, доколкото те се възприемат като заплаха за подписването на мира. Но това участие не бива да се преувеличава.

Червената армия не участва в разгрома на опозицията. Репресиите срещу нея започват след мирния договор и изтеглянето на съветските войски. И така за окупаторската армия!