Казахстан в навечерието на новата ера

Виктор ТЕМИРБАЕВ, извънреден и пълномощен посланик на Република Казахстан в Република България

Само преди година страната ни беше подложена на опит за насилствен преврат, планиран от групи лица, които искаха да видят пропадането на нацията ни. Имаше реална възможност казахстанската държавност да се разпадне отвътре и ехото на случилото се да има последствия далеч извън пределите на Централна Азия.

За щастие страната ни не само успя да се възстанови от раните от събитията, случили се през януари 2022 г., но и допълнително укрепи основите на държавното управление чрез политическо и социално-икономическо развитие. Днешният Казахстан на фона на онези дни е напълно неузнаваем. Конституционните изменения, които бяха въведени в резултат от националния референдум, проведен през юни 2022 г., проправиха пътя за нови демократични принципи у нас, включително увеличено влияние на Парламента, ограничаване на президентските правомощия, опростяване на процедурите за регистрация на нови политически партии, пряко избиране на селски акими (кметове), както и други важни мерки.

През януари тази година започнаха редица политически инициативи. Вероятно най-значимото е създаването на Конституционен съд, към който всеки гражданин на страната може да се обърне, включително комисарят по правата на човека и генералният прокурор. Съдът ще следи за съответствието на законите на страната с нашата Конституция и ще гарантира защитата на основните права на нашите граждани. Първият председател на Конституционния съд Елвира Азимова преди това е била комисар по правата на човека в Казахстан. Това е важно доказателство за приоритетите и дейностите на съда.

Днес Казахстан е на прага на предсрочните избори за депутати в Мажилиса (долна камара на Парламента) и маслихатите (местни представителни органи), които ще се проведат на 19 март. Тези избори ще бъдат уникални по много начини. Първо, в изборите ще участват две новосъздадени политически партии. Една от тях е „Партия на зелените“, учредена в края на 2022 г., чието основно намерение е да привлече вниманието към екологичните проблеми. Този дневен ред е от особено значение в контекста на сериозните предизвикателства в борбата с изменението на климата и също така е от голямо значение за нашите граждани в светлината на трайните последици от мащабните екологични бедствия, причинени от човешката дейност през съветската епоха.

Като цяло към днешна дата в страната са регистрирани 7 партии, предлагащи на електората богат избор за упражняване на избирателното право. В списъците са включени 283 кандидат-депутати. Участието на тези партии в конкурентни избори ще допринесе в бъдеще за укрепването на многопартийната система, развивайки потенциала на политическия плурализъм и опозиционната политика – цел, към която страната ни се движи последователно през последните години. Забележително е, че прагът за преминаване на партии в Мажилис е намален от седем на пет процента, което улеснява новите партии да влязат в парламента и играе важна роля за повишаване отчетността на правителството.

Второ, за първи път от 2004 г. насам изборите в Мажилис ще използват смесен пропорционален мажоритарен модел, където 70 процента от депутатите ще бъдат избрани пропорционално по партийни листи и 30 процента по мажоритарен принцип от едномандатни избирателни райони. Това означава, че 29 от 98-те членове на Мажилиса на Парламента ще бъдат избрани от едномандатни избирателни райони, а 69 ще бъдат избрани по партийни листи. Изборите за маслихати в областите, градовете с републиканско значение и в столицата също ще се проведат по смесена избирателна система със съотношение 50/50, докато в маслихатите от по-ниско ниво депутатите ще се избират изцяло на мажоритарна основа.

В този контекст трябва също да се добави, че за 29 едномандатни избирателни райони са номинирани 609 кандидати, или средно 21 кандидата за едно депутатско място. От тях 79 кандидати са номинирани от 7 политически партии, 5 кандидати - от 4 обществени сдружения, 525 (или 86,21%) - самостоятелно номинирани. От 609 номинирани кандидати в 29 едномандатни избирателни райони са регистрирани 435 кандидати (15 кандидата за едно депутатско място). 359 кандидати (82,53%) са номинирани чрез самостоятелно номиниране, 76 кандидати (17,47%) са номинирани от политически партии. От регистрираните кандидати 350 (80,46%) са мъже, 85 (19,54%) са жени. Средната възраст е 49,34 години. Сред кандидатите са представители на 10 етноса. Към 13 март са регистрирани общо 385 кандидати за депутати в Мажилиса на Парламента на Казахстан. В маслихатите на Република Казахстан са регистрирани 117 партийни листи, в които са включени 1386 кандидати. В едномандатните избирателни райони в маслихати са регистрирани 10 009 кандидати. Общо 10 233 избирателни секции ще работят в цялата страна. В представителствата на Република Казахстан в 62 чужди държави са открити 77 избирателни секции, включително в столицата на Република България – София.

Освен това в бюлетините вече е включена графа „срещу всички“, която ще позволи на избирателите, ако желаят, да изразят неодобрението си към всички номинирани кандидати. И накрая, при разпределяне на мандатите на членовете на Парламента по партийни листи, на законодателно ниво е въведена квота от 30 процента за жени, младежи и лица със специални нужди. Тази мярка гарантира по-широк обхват на представителство на всички групи от населението в Парламента.

Страната ни винаги е заявявала ангажимента си да проведе свободни, прозрачни и честни избори. Ролята на наблюдателите в изборния процес несъмнено е от решаващо значение. Както при предишните избори, включително президентските избори през ноември 2022 г., поканихме 10 международни организации и десетки наблюдатели от чужди държави да наблюдават изборния процес.

Общо към Централната избирателна комисия са акредитирани 793 наблюдатели, в това число представители от мисия за наблюдение на изборите от Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) на ОССЕ, ПА на ОССЕ, ОНД, МПА на ОНД, ПА на ОДКБ, Организацията на тюркските държави, ТюркПА, ШОС, СВМДА, ОИС, Средиземноморската парламентарна асамблея, а също от 41 чужди държави.

Освен това са акредитирани посланици на страни като Унгария, Германия, Индонезия, Северна Македония, Палестина, Словакия, САЩ, Турция, Финландия, Франция, Естония, Южна Африка и Япония, посланикът на Европейския съюз, както и служители от посолствата на Беларус, Белгия, Великобритания, Ирак, Иран, Китай, Корея, Киргизстан, Монголия, Нидерландия, Пакистан, Руската Федерация и Тайланд.

По линия на двустранното сътрудничество за наблюдение на изборите ще пристигнат представители на Централните избирателни комисии на 16 страни, в това число председателите на Централните избирателни комисии на Азербайджан, Молдова, Монголия, Таджикистан и Узбекистан.

Предстоящите избори ще бъдат още един важен етап в развитието на казахстанската демокрация. Мнозина не бяха сигурни дали страната ни ще се възстанови от безредиците, случили се през януари 2022 г. И все пак успяхме да преодолеем това препятствие. В допълнение към демонстрирането на нашата устойчивост и стабилност, ние трансформирахме страната си чрез значителни политически и социално-икономически инициативи.

Разбира се, изборите няма да променят страната ни за една нощ, но те ще допринесат допълнително за създаването на справедлив Казахстан – процъфтяващо общество с жизнена, динамична и конкурентна политическа система. Такава страна ще бъде още по-силен и отдаден партньор в международната общност, включително и за Република България.

Тъй като светът продължава да преодолява геополитическите и геоикономическите предизвикателства, стабилен и проспериращ Казахстан отговаря на интересите не само на собствените си граждани, но и далеч извън границите на своя регион. Нашите политически реформи, подкрепени от конкурентни избори, са основата, чрез която ще гарантираме стабилността си и ще продължим да изграждаме бъдещето си.