Защо е важно да се въведе в закона терминът „пътно убийство“? Адвокат Елица Буенова пред ФАКТИ

Протестите на кръстовището на булевард „Сливница” и улица „Русе” не спират, а хората искат справедливост и промяна в законите след катастрофата, отнела живота на Ана-Мария и Явор. Двамата бяха блъснати и убити от 18-годишния Андриан Антонов, с книжка от 3 месеца, който, както сочи предварителната експертиза, е карал със 101 км/ч, вместо с ограничението от 50. В неделя в 11.30 ч. е обявен национален протест срещу убийствата на пътя и с искане на законови промени. Той ще се проведе пред Народното събрание. Какви промени биха били добри, за да се намалят тежките инцидента. Пред ФАКТИ говори адвокат Елица Буенова.

- Адвокат Буенова, свидетели сме на поредната тежка катастрофа със загинали. В същото време вие организирахте петиция за спешни законови промени, които да спрат тежките пътнотранспортни произшествия. Какво искате основно да се промени, за да усетим ефект?
- Процесът на пътнотранспортните произшествия се състои от три фази:
1. Превенция
2. Делата, които се водят в резултат на пътнотранспортното произшествие, когато превенцията се е оказала недостатъчна
3. Наказанието, което се налага на виновния за пътнотранспортното произшествие водач

Във връзка с първата фаза предлагаме мярка, която ще осигури нужните средства за подобряване на инфраструктурата и обучението на децата от ранна възраст. В момента каквото и да поискаме да бъде направено, отговорът винаги е, че няма пари. Държавната агенция Безопасност на движението по пътищата изработиха един проект за площадки за пътна безопасност, които трябва да се нарисуват в училищата и детските градини и на тях да се провеждат обучения по безопасност на движението по пътищата на децата. Училищата и детските градини обаче нямат пари нито за тези площадки, нито за каквито и да било обучителни материали. Общините също нямат пари - за легнали полицаи, за подлези и надлези, за маркировка, за ограждения покрай детските градини и училищата. Съгласно Закона да движение по пътищата (ЗДвП) и Наредбата за фонда средствата от него се разходват за дейности по контрол на движението по пътищата и подобряване на пътната безопасност. В момента обаче парите се изразходват само за контрол. Фондът е поставен под управлението на МВР и никой друг няма достъп до него.

За 2020 г. са събрани 84 млн. лв., а са изразходвани по-малко от 6 млн. Къде са останалите?

В момента са внесени промени, според които общините също ще имат право да ни санкционират и ще получават 70% от парите от глобите. Какво ще се случва с тези 70%? Кой ще следи тяхното изразходване. Още неограничен брой средства ще потъват в нечии бюджети безотчетно и безконтролно.

Затова искаме Фондът да се извади от структурите на МВР и да се обособи като самостоятелно юридическо лице, което да отговаря за събирането и разходването на средствата. До него да имат достъп всички институции и учреждения, а парите да не се харчат толкова за контрол, колкото за подобряване на пътната безопасност.

По повод втората фаза – при делата, които се водят за ПТП, има огромен проблем и той е тяхното забавяне. Тези дела се точат с години още в хода на досъдебното производство, а след това още повече в съдебната фаза. Основната причина за това са експертизите, които се изготвят и това не се отнася само за делата при ПТП. При почти всяко престъпление се изготвят експертизи и проблемите са същите. Така че това предложение няма да реши проблема само с тази дела. В момента за експертиза се чака от 4 месеца до 2 години, а срокът по НПК е уж 2 месеца.

По едно дело обаче се изготвят множество експертизи и така дело за ПТП, което да излезе от полицията за по-малко от 1 година, почти няма.

Вещите лица са изключително малко, поради което са много натоварени. В списъците има вписани десетки експерти, но на практика се използват услугите на единици. Има вещи лица, при които чакат по 70 експертизи за изготвяне от цялата страна. Нямат физическата възможност да го направят.

За целта предлагаме да се приеме Закон за съдебната експертиза, с който да се създаде Институт за съдебна експертиза към Министерството на правосъдието.

Институтът да е самостоятелно Юридическо лице със седалище в София. Всички експерти, желаещи да изготвят експертизи за нуждите на досъдебното или съдебното производство, да се вписват, както досега, но вече не във всеки съд по отделно, а в Института.

Искаме завишаване на критериите за вписване. В момента се изисква голям стаж, който младите специалисти няма как да натрупат, но в същото време за вещите лица по авто-технически експертизи, например, има вписани хора, които са завършили икономика, ЖП транспорт, селскостопанска техника, но са вписани като вещи лица за изготвянето на такива експертизи и решават човешки съдби.

Институтът трябва да изисква вещите лица да работят с най-съвременните методи и средства, да поддържат и повишават квалификацията си. Институтът ще отговаря за това чрез провеждането на първоначални обучения и последващи такива за повишаване на квалификацията.

Институтът ще отговаря за довършването и поддръжката на електронния регистър с вещите лица и изготвянето на атестациите за тях.

Който има нужда от каквато и да било експертиза, ще се обръща към Института, който ще определя вещите лица, разпределяйки равномерно експертизите сред всички вещи лица, ще отговаря за тяхното заплащане и представянето им в срок.

Чрез Института следва да се реши и огромният проблем със съдебните лекари. Абсурдно е съдебна медицина, която работи за нуждите на съдебната система и много често СРЕЩУ болницата, да трябва да се издържа ОТ болницата. Съдебните лекари са сираците на болницата. За тях никога няма пари и затова работят в ужасни условия. Отделенията по съдебна медицина трябва да преминат към Института, а Институтът да заплаща наем на болницата за използваните помещения.

По повод третата фаза – наказанията, които се налагат има доста радикални предложения, които в най-общи линии се изразяват в следното:

На първо място предлагаме да се отделят формалните от резултатните престъпления – тези, при които деецът само е поставил в опасност другите, от тези, при които има настъпили имуществени или неимуществени вреди

След това да се отделят престъпленията, извършени с други транспортни средства от престъпленията, извършени с ППС

На следващо място предлагаме да се заменят думите моторни превозни средства (МПС) с пътни превозни средства (ППС), за да може тези разпоредби да намерят приложение и за ПТП, причинени от водачите на велосипеди, тротинетки, каруци и т.н. ППС. Към този момент тези хора се наказват по общите състави на престъпленията и не носят отговорност за ПТП по смисъла на чл.342 и сл. от НК. За сметка на това зачестиха инцидентите с велосипеди и тротинетки, като има и смъртни случаи. Освен това съгласно разпоредбата на §6 т.30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Предлагаме да се разделят средните телесни повреди от тежките телесни повреди,

за да се стесни диапазона на наказанията, които съдът може да налага. На практика в момента за средни телесни повреди и за тежки телесни повреди, когато някой е увреден за цял живот, се налагат едни и същи наказания според симпатиите на съдиите, а не според духа на закона.

Предлагаме да се въведе терминът „пътно убийство“, за който много хора настояват от години. Това понятие чисто юридически няма никаква стойност и не променя с нищо правоприлагането, но според голяма част от хората би оказало чисто психологически ефект върху извършителите на този вид престъпления. Този термин не е чужд на други европейски страни.

След това да се разделят престъпленията, извършени при пряк умисъл, и тези, извършени при евентуален умисъл – при престъпленията при пряк умисъл деецът е искал да увреди пострадалия и за целта е използвал ППС, а при престъпленията при евентуален умисъл е преследвал друга цел, като е допускал настъпване на вредоносния резултат, но се е отнасял с безразличие към него. Убиецът на Милен Цветков не беше осъден за ПТП при евентуален умисъл, защото прокуратурата не е посочила цел.

Да се разделят квалифициращите обстоятелства на две групи според тяхната тежест – в момента диапазонът на наказанията, които съдът може да наложи, е твърде голям – от 3 - 15г. Това дава право на съдиите - отново по симпатии и според тяхното чувство за справедливост, а не според волята на закона и тежестта на извършеното престъпление, да налагат почти за всяко ПТП едно и също наказание.

Присъдите варират около 3 до 5 години лишаване от свобода, но независимо дали са починали 1 или 3 души, независимо дали деецът е бил пиян, или дрогиран, и дали е карал с превишена скорост.

Присъди от 9 г. са изключения. Затова предлагаме накъсване на големия диапазон от 12 г. на степени и на по-малки разлики между минималното и максимално предвиденото по закон наказание за съответния вид престъпление.

Както в много други европейски страни, предлагаме отказът от тестване да се счита за положителен резултат и лицето да се наказва като употребило за наркотици и като лице с над 1,2 промила за алкохол. В момента пияните и дрогираните масово отказват да бъдат тествани, което не позволява на разследващите органи да могат да докажат употребата и тези лица не могат да бъдат съдени за по-тежко наказуемите състави. Прокрадват се предложения за промени в разпоредбата на чл.146 от НПК, но това няма да постигне целените резултати, защото процедурата е тромава, отнема време, през което алкохолът се разгражда. При опит да се изземе материал от дете на неслучайни родители в Ловеч по този ред, съдът се е произнесъл след 72 ч. Сами разбирате, че по този начин няма да се затворят врати, а ще се отворят нови схеми за корупционни практики.

Предлагаме начин за преодоляване на десетките проблеми, които имаме в съдебната практика с прилагането на разпоредбата на чл. 343г за лишаване от право да се управлява МПС, като предвиждаме за нейното прилагане да няма изключения.

Предлагаме да се създаде възможност делата да се прекратяват по желание на пострадалите и когато има повече от един пострадал за облекчаване на съдебната система.

- Винаги се говори за завишаване размера на наказанията за причиняване на смърт при ПТП. Явно това не работи. Какви предложения имате в тази посока?
- Не работи, защото до момента се правеха промени, свързани със завишаване размера на горната граница за предвиденото наказание. За ПТП при квалифициращите обстоятелства, каквито са тези, причинени от пияни и дрогирани, например, се предвиждаше наказание от 3 до 12 години лишаване от свобода. С последните изменения беше завишена само и единствено горната граница на 15 години. Издала съм 11 тома със съдебна практика по дела за ПТП. За да ги издам, съм изчела цялата съдебна практика, която съществува по такива дела. Затова категорично мога да заявя, че не само от личния ми 16-годишен опит като адвокат по тежки ПТП, но и от цялата практика на ВКС,

няма нито едно дело, по което на виновния да е наложен максималния размер на предвиденото наказание.

Преди много години има една смъртна присъда, но в съвременната практика дори 12 години не са постигани. Семерджиев беше осъден на 16 години за ПТП при максимални 20 години, но неговото обвинение е за особено тежък случай и присъдата от 20 години се получи заради другите обвинения, които му бяха повдигнати. Затова и увеличаване размера на горната граница няма и няма как да има ефект. Затова ние предлагаме завишаване на долната граница, което да лиши съда от възможността да налага условни присъди. И тогава, когато водачите научат, че при причиняването на смърт няма начин да се измъкнат от затвора, може да започнат да се замислят. Освен това едно е да те осъдят на 3 години и да излезеш след 1 година и половина за добро поведение, съвсем друго е да те осъдят на минимум 7 години и да няма шанс да излезеш преди 3 и половина.
Затова смятаме, че тези промени ще постигнат търсения ефект. Не веднага, разбира се, и не без участието на медиите, защото хората няма как да го научат без Вас. Никой не прави справка в Наказателния кодекс преди да седне и да шофира, защото никой не тръгва с намерението да убие човек, дори и да е пиян или дрогира.

- Делата се движат с години. Как може да се приключи едно такова дело в разумен срок. Какво означава разумен срок?
- Разумен срок е 6 месеца. НПК предвижда 2 месеца, но това е абсолютно непостижимо. Ако експертизите се изготвят за максимум 1 месец, тогава делата спокойно могат да приключват за 6 месеца. Така приключваха в СДВР преди и те да пострадат от липсата на вещи лица. Това е разумен и напълно постижим срок за разследването в хода на досъдебното производство. Когато делото влезе в съда, там вече няма разумни срокове, защото нещата зависят от много други неща. Но дори и там бързото изготвяне на експертизите ще доведе до значително забързване. Дори в съдебна фаза не са единични случаите, при които експертизата се чака по 1 година. Това е изключително много време.

- И вие повдигате темата за „Фонд пътна безопасност”. Парите от глобите постъпват в МВР и вътрешният министър разполага с тях, но те не се връщат на пътя… Какво е решението?
- Решението е обособяването на Фонда като самостоятелно юридическо лице със самостоятелно управление и осигуряването на достъп до фонда на всички учреждения и институции – училища, детски градини, общини, министерства.

- Голям пропуск в законодателството е третирането на дрогираните шофьори. От няколко години водачите се тестват за наркотици и се оказва, че масово хората карат под въздействието на упойващи вещества. Просто преди това не са хващани, защото нямаше тестове. Това колко голям проблем е…
- Това е огромен проблем. Наркотиците са бичът на нашето време. Лошото е, че особено младежите не осъзнават, че дори и да изпушат една цигара в събота, тя ще даде отражение дори в следващия петък. В България е приет принципът на нулевата толерантност и аз го споделям напълно. Не се изследва дали водачът е под въздействие, а дали е употребил съответните опиати. Количеството няма значение.

- Една от големите болки на близките и роднините на загинали при ПТП е, че при такъв тежък инцидент на пътя се стига до условна присъда. Къде остава тук справедливостта…
- Няма справедливост. Хората са просто съсипани, когато чуят условните присъди. Дори присъди от 2-3 години лишаване от свобода са безумни, тъй като осъденият след излежаване на половината наказание бива освободен предсрочно за добро поведение. Така реално виновните лежат в затвора година, година и половина и са навън.