Някой пак иска да бръкне в ядреното куфарче на Близкия изток

Предложено от Европейския съюз и след това договорено под ръководството на администрацията на Обама, Виенското международно споразумение от 14 юли 2015 г. трябваше да сложи край на ядрената конкуренция в Близкия изток. Срещу постепенното премахване на санкциите Иран се съгласи да спре обогатяването на уран и да спазва строг режим на инспекция на своите ядрени съоръжения от МААЕ (Международната агенция за атомна енергия). Идеята на западняците беше тройна: да успокоят Израел; избягване на нова превантивна война на брега на Персийския залив; предотвратяване на надпревара в атомното въоръжаване между големите регионални сили Иран, Саудитска Арабия, OAE, Египет и Турция. Това пише военният кореспондент и международен коментатор на френския вестник Le Figaro Рено Жирар.

Както ясно показа Кубинската ракетна криза (1962 г.), ядреният дебат си остава много опасна игра. Най-малкото недоразумение може да предизвика фатално поднасяне. Нечетливостта - и следователно опасността - на ядрената игра нараства експоненциално с броя на играчите. Западняците и китайците не искат такава игра в Близкия изток, ключов регион в енергийните доставки за Европа и Средната империя. След подписването на Виенското споразумение иранците го спазват напълно. Четири последователни мисии на инспектори на МААЕ потвърдиха това. За съжаление президентът Тръмп едностранно отмени ангажимента на Съединените щати през 2018 г. Европейците се оказаха неспособни да освободят Иран от игото на санкциите и моллите подновиха обогатяването на уран.

Днес Иран е "страна на прага": в деня, в който реши да го направи, тя ще трябва да направи само една последна технологична и индустриална стъпка, за да стане военна ядрена сила. За Израел, ядрена сила от 60-те години на миналия век, присъединяването на Иран към държавите с ядрено оръжие представлява казус бели или повод за война.

Изправена пред такова регионално напрежение, което няма начини да промени, Саудитска Арабия реши да се адаптира към него. Първоначално тя се ангажира да възстанови връзките с иранците под егидата на Китай (Пекинско споразумение от 6 април 2023 г.). Това ѝ даде незабавно предимство и застраховка за бъдещето: отказа на йеменските хуси (проирански шиити) да бомбардират саудитска инфраструктура с ракети; уверения, че територията на Саудитска Арабия няма да бъде обект на ирански репресии в случай на израелски превантивни удари срещу Иран.

На второ място Саудитска Арабия реши да се възползва от милите очи, които американците ѝ правят. Администрацията на Байдън се отказа да третира престолонаследника Мохамед Бин Салман (МБС) като парий, след като войната на Русия срещу Украйна измести глобалния енергиен баланс. Държавният секретар Блинкен пътува до Рияд на 7-8 юни 2023 г. с конкретна молба: кралството най-накрая да установи дипломатически отношения с Израел. Джо Байдън би искал подобен дипломатически успех да подхрани кампанията за неговото преизбиране. Изправен пред това искане, МБС направи жест към своите трудни американски съюзници: той се съгласи да замени старото искане на Рияд за незабавно израелско признаване на палестинска държава в границите от 1967 г. (планът на Абдала от 2002 г.), с по-неясен ангажимент да следва пътя на решението за две държави на територията на Мандатна Палестина.

Но МБС също поиска нещо в замяна: доставка от Америка на технологията и оборудването, необходими за създаване на саудитска ядрена електроенергийна индустрия. Лесно е за всеки, който владее гражданския ядрен сектор, да произведе атомна бомба. Саудитска Арабия на свой ред иска да стане прагова страна. Искането не е екстравагантно, тъй като самият Израел е атомна сила от 60-те години (благодарение на Франция), а вече има и мюсюлманска държава с бомба - Пакистан, от 1998 г., с техническа помощ от Пекин и финансова помощ от Рияд. Саудитска Арабия каза на американците, че ако се забавят с отговора на нейното искане за ядрени технологии, тя винаги има възможност да се обърне към китайците...

По-на север, преизбирането на Ердоган на 28 май 2023 г. възроди възможността за ядрена програма в Турция. През 2019 г. в анадолския град Сивас турският президент каза: "Някои страни имат ракети с ядрени бойни глави, но аз не трябва да ги имам? Не приемам това!"

Следователно голямата ядрена игра се поднови с нова сила в Близкия изток. Едва сега осъзнаваме колко контрапродуктивно беше решението на Тръмп да се справи сам с Иран, макар и взето в името на защитата на мира и регионалната стабилност.