Румен Воденичаров: Македонски пародии

На 3 март 1878 г. Санстефанският предварителен договор определя границите на българите в една нова държава от около 200 000 км2 с излаз на Бяло море при Солун и Кавала и включваща Македония и част от Одринска Тракия. Какво повече може да желае една държава на земеделци и скотовъдци, продуктите на които са известни от Виена до Дамаск? Но само след няколко месеца на същата 1878 г. великите сили попарват надеждите на част от българите. Новият Берлински договор ги лишава от Македония и Одринска Тракия. Идеята за национално обединение се подхваща от ново поколение комити, твърдо решени да извървят пътя на Левски.

Това припомня за в. "Труд" Румен Воденичаров.

Моят дядо даскал Мингьо Тодев (1873–1953) е връстник на Гоце Делчев и се запознава с него в Солунската гимназия. През 1896 г. за няколко месеца учителстват заедно в родното му Банско. Учат българчетата на... български език! „Но сърце юнашко не трае...“ и Гоце, усетил колебливите настроения на банските големци, тръгва като Апостола да основава революционни комитети. През март 1890 г., придружен от Лазар Маджаров, точно с тази цел, Гоце прави обиколка в Одринска Тракия. Когато се връща в Бургас, той предлага на Михаил Герджиков да оглави бъдещото въстание в Одрински революционен окръг. Дядо ми Мингьо остава баш-комита в Разложката котловина. Негова е идеята за отвличане на мисионерката мис Стоун (първата американка отвлечена за откуп извън пределите на САЩ), реализирана от Яне Сандански и Христо Чернопеев.

Нашите приятели от т.нар. Северна Македония сякаш не знаят тези подробности и с половин уста предлагат: „Абе хайде Илинденското въстание да е македонско, а Преображенското да остане за българската история.“ Веднага бих запитал македонистите: „От какъв зор Гоце Делчев е шетал да прави комитети от Радовиш до Одрин, ако се е борил само за автономия на Македония? Не долавяте ли, че нещо не се връзва?“

Когато пораснах, разбрах защо Гоце престава да се надява на великите сили и възлага на своите съмишленици, атентатори и терористи да работят за обединението на всички български земи, подпалвайки фитила на разпадащата се турска империя.
Спомням си как моят дядо Мингьо, вече след 9 септември, си пиеше кафето заедно с Михаил Герджиков на Лъвов мост.

Единият комита от Илинденското, другият водач на Преображенското въстание. Те имаха собствено мнение по македонския въпрос, различно от това на българските комунисти. Но ако те бяха чули претенциите на днешните македонски политици, от устата им, сигурен съм, щяха да излязат доста обидни думи. Защото Илинденско-Преображенското въстание е по-голямо дори от Априлското и всеки, който иска да го дели на две: българско и македонско, е просто негодник и явно преследва други цели.

На 3 май 1943 г., 40 години след гибелта на Гоце Делчев, Царство България поставя на лобното му място паметна плоча с надпис:

„В памет на падналите бойци в с. Баница на 4 май 1903 г.
за обединението на Македония с майката-родина България
и за вечен спомен на поколенията.“

Но дойде 10.11.1989 г. През 1990 г. течеше кампанията за първи многопартийни демократични избори. Идва при мен един младеж от Петрич и ми се жалва, че отношението към ОМО „Илинден“ било лошо и властите не им давали да заявяват, че в Пиринския край живеят македонци, които говорят македонски език. Местните активисти от СДС ми бяха дали един вестник със запис на разпита на Гоце Делчев, при валията в Скопие, където през 1896 г. е бил арестуван след залавянето на пратка с динамитни патрони. На въпроса какви езици говори, отговорът на Гоце е: „Турски и български“. „Ако беше казал „Турски и македонски“, щяхме да продължим разговора, приятелю.“ – разочаровах сепаратиста аз.

Ако Сталин е казвал: „Я русский грузинского происхождения“,то Гоце Делчев с пълно право би могъл да казва: „Аз съм българин с македонски корени“. Но той казва нещо повече: „Гръцките учители и свещеници са пречка за нас, дойде време да работим за България, защото ние всички сме българи“.

А сега за пародията, която мина незабелязано и се знае малко. При разпадането на СФРЮ се пръкна нова независима държава – Македония, с мегаломанските си претенции да приватизира името на Александър Македонски. Така от 1991 г. в нея започна да се изгражда култ към великия пълководец.

Гърците, естествено, не можеха да се примирят: „Това е провокация. Антична Македония е част от гръцката културна традиция.“ Тогава македонците решиха да намерят свои потомци на Александър Велики в днешен Пакистан по пътя на армията му за завоюване на Индия. Хунзите се оказаха правилният народ – „незаети“ и сравнително лесно достъпни по едно от чудесата на света – шосето към Китай.

През 2008 г. македонците поканиха „принца“ на хунзите Ганзафар Али Кан и съпругата му в Скопие и им устроиха посрещане като на държавен глава, на което присъстваха премиерът Груевски, архиепископ Стефан и кметът Трифун Костовски. Обявиха на всеослушание, че са открили корените на македонския народ в долината на Хунза и даже помолиха Галзафар Али Кан да обяви на всички македонци колко силно е развълнуван от факта, че е попаднал в прародината си.

Не зная кога македонци са посещавали хунзите в Северен Пакистан, но ние българите достигнахме до главното им селище Каримабад още през 1986 г. В дневника си записах: „Това, което ни завладя за няколкото дни престой в Каримабад, беше странното чувство, че през тези долини сякаш действително са минали прабългарите. Изпечени, простодушни лица, сякаш излезли от описанията на Йовков и Елин Пелин…“ Хунзите ни казваха, че по каменните стени в долината на река Сват имало барелефи на конници, които са подобни на нашия Мадарски конник.

Пародията на Северна Македония можеше и да влезе като историческа истина в учебниците, ако генетиката не беше разкрила някои тайни. „Македонците“ са славяни, дошли на Балканите през 6-8 век на н.е., докато великият пълководец е живял 40 години през 4 век пр. н.е. Съвременният генетичен анализ с хаплогрупи показа доста убедително, че средиземноморските гени у хунзите са кът (само 2%), т.е., в тях няма нищо от древните македонци.

Когато се изгражда нова самостоятелна държава, не е красиво да се краде от историята на съседите. Особено пък, ако съседът е собственият ти брат. Всичко зависи обаче дали политиците на Балканите са фигури на „Голямата шахматна дъска“ или не. Това, което днес е официална политика на Скопие, е опит за историческа кражба с пренаписване на историята. По всичко изглежда, че „залезът на Европа“ ще изобилства с неверни твърдения и откровени лъжи, които ще водят до конфликти и дори до войни заради държави-крадли.