Брюкселски шмекерии а ла Бае Ганя с Истанбулската конвенция?

И от Посолството ли шмекеруват? С извършители овластени генетично устойчиви селтаци на рояци с родни титли и чужди дипломи? Цялата атлантико-европо-плебейска лукавщина, прокарваща пътя към легитимизирано утвърждаване на ЛГБТИQ..-навалицата от разнообразие (по-разговорно вече „джендъра” , т.е. = социален пол) се съдържа в Обяснителния доклад (ОД) към ИК (= Истанбулската конвенция). Неразделна част от ИК!!! В казионната фризирана и цензурирана пропаганда, като дявол от тамян, избягват споменаването на този доклад. Именно на основание на ОД на 27 юли 2018 г. Конституционният съд отхвърли ИК като размиваща границите между единствено допустимия от българската Конституция биологически пол (мъж-жена) с други „измишльотини”, девиации, отклонения, извратености, пред- и следразположености и под. по ценностните традиции на Българската Православна Църква (БПЦ) и народ. ИК въвежда и нов ненужен контролиращ орган от европо-бюрократи по темата „Превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие”. И му дава основания за намеса във вътрешно-държавното законодателство. В чиято дискреция е и защитата и превенцията от домашно насилие, и от всички други видове криминални действия и посегателства, породени от реалностите на политическия и социално-икономически „Световен ред” у нас, в Европа и в света. За България е в сила и разрухата на човешките ценности.

Иначе текстът на самата конвенция е банално и посредствено чиновническо творение, не обогатяващо националните законодателства с нищо по-ефикасно, отколкото би било тяхното своевременно и стриктно прилагане на място. Тя не третира етническия състав и социален характер, образователен ценз на извършители и жертвите, и показва редица други слабости и пропуски.

ЗАЩО КУКЛОВОДИТЕ ВЪРНАХА ДЪРЖАВНОСТТА НИ НА ПОПРАВИТЕЛЕН?

Според журналиста Георги Неделчев (05.08.2023 г.): „Под хореографията на цирк „Козяк”сегашното правителство на практика е второто такова в най-новата ни история, което до такава степен е подчинено на волята на чужди господари и безпрекословно изпълнява нареждания от „Посолството”. С манипулираща тотално примитивна пропаганда в стил а ла Мусолини или съветско- немски от периода 1933-1945 г. за „усъвършенстване на вътрешното наказателно законодателство в духа на ИК” ротационното НЕЩО-КАТО-КОАЛИЦИЯ, наподобяваща дюкян (= в смисъл копчелък) на мъжки потури с разноцветни копчета с различна големина, натвори следното:

1.”Дюкянът...” безпрекословно изпълнява лакейско-послушническата си мисия към Брюксел и главно към родителя си - най-вероятен автор Посолството в изпълнение на задачата с условно название „легитимиране на джендъри”. След НЕратификацията на ИК заради „някакъв си български КС” - чрез промените „на коляно” в Закона за защита от домашното насилие. За поводи послужиха 2-3 преекспонирани и преквалифицирани случаи на престъпления срещу личността, вкл.с предполагаеми мотиви принуда на сутеньор към проститутка. Сътворени бяха екстрено и юридически повече от съмнителни формулировки на понятието „интимна връзка” в духа на „София прайд”.

Апологетите на ИК, дори на равнище даниелсмиловци, понякога само бегло щрихират основните критики на опонентите ѝ, но без логична контрааргументация. Освен общи папагалствания, без да посочат как конкретно ИК ще помогне от Брюксел, Страсбург или Вашингтон, изпреварвайки действията на местните национални институции.

2.”Перспективата” реактивиране на упражнението ИК” бе слята с активността по протаканите от дузина години междинни доинтеграционни цели: встъпване в Шенгенското пространство като страна-член на споразумението и в еврозоната. А в €-зоната може би управляващите „дюкянджии” виждат как тяхната българска корупция и шуробаджанащина да бъде заменена с общоевропейска такава?

Лозунгите по темите съвпадаха с многостранните русофобски действия и превантивни антикитайски намеци, дори за сметка на икономически загуби на България. От една страна тези предимно словесни кампании служат на ротационерите от „Дюкяна...” за прикритие на неспособността им да извършат реални реформи в правосъдието и за борба със задушаващата ги корупция, а от друга – да засвидетелстват отново пред кукловодите своята вярност пред тях, напр. с превръщането на България във фронтова държава и участник във военните действия в Украйна.

3. Със заобиколното налагане на ИК се цели окончателно откъсване на България от частични съвпадения с господстващите ценностни системи в Русия и Беларус, даже неподписали и естествено нератифициращи конвенцията на Задкулисието. Откъсването от руско влияние е гарнирано с всички други актове, действия и кампании против славянството, православието и особено русофилството и пацифизма, срещу българската национална суверенност в духа на €-$-солидарност, вкл. с фалшификации на историята и масова про-партньорско-съюзническа дез/информация. С атаки против съветските паметници, издигнати от предшестващи угодници, сред които не изключвам да са и техните деди и бащи-нагаждачи. Също - с анулиране на концесии, след рекордното на брой прокуждане на заподозрени руски дипломати ... „Кой не скача е червен, комунист, русофил, путинист, доносник или служител на ДС...“. Често самите те от такъв произход подобни активисти са движещите сили. Предимно лумпенажна полуинтелигенция, фалцифицираща нови биографии за себе си – с премълчавания - и за децата си за държавна служба, които след години може и да се срамуват от сегашното поведение на родителите си. Засега не се замислят публично, че в съветската /окупационна/ армия са загинали във ВСВ и украинци, и грузинци..., освен руснаци. Както и за риска да провокираш ядрена сила, замесена в конфликт на 300 км. от България, чиито действия са непредсказуеми и неуправляеми от София, Брюксел или Вашингтон! Е, всеки има право на свое мнение и поглед към историята. По адрес на „демократичните башибозуци/еничари” журналистът Георги Атанасов писа, че „За разлика от Молдова,Полша, Балтика, Румъния, Грузия, Армения и под. България никога не е била анексирана от Русия.” „Дюкянджиите” обаче се напъват и да сменят националния празник. Но, Слава Богу, все още сме без забрана на „История славяноболгарская” и на пълно зачеркване на турското робство („османско владичество”) и национално-освободителните борби и герои, БПЦ, народните будители, българската писменост и преход към латиница.

Дори страната-домакин на ИК Турция се отказа от подписа си под чиновническото творение на бюрократо-масонството, завоалиращо косвено генетични резултати от грехове в дълбокото минало в периодите на първоначално натрупване на капитала, като инцеста (= кръвосмешението). Отказът на Турция едва ли е продиктуван от морално-ментална изостаналост и защото първият сигнатар на конвенцията е немският външен министър, тогава хомосексуалист.

4. „Страх лозе пази...”.

В „Дюкяна...” вероятно се досещат, че отношението към ИК и конкретни военни поръчки „където изисква най-правилната съюзническа солидарност” повлияха поне за един полит-майдан и дисциплиниране в Централна Европа не толкова отдавна. Да, ясно е и къде се печатат доларите в индустриални количества. И за марионетки на власт, и за клакьори.

5. Реактивирането на калитко-андрешковщината ИК – дори чрез имплантирането на нейни формулировки в Закона за защита от домашното насилие - цели и утвърждаване на паразитен високоплатен чиновнически щат в ЕС и особено в техническия изпълнител Съвета на Европа (СЕ), където от десетилетия се прехранват обилно с безуспешни цигански (пардон! ромски) включвания и приемане и изключване на Русия и Беларус в СЕ.

Визията ИК е поле за занятие на €-$-те Кириакстефчовци и под. Кириаци-кирчовци, Габриелки, Майдълки, Лореровци и с български имена даже прочие послушници на Брюкселския ЦК (ако щете дори Коминтерн) на урсулите, директивно налагащи ни например т.нар. „македонска идентичност”.

6. А новият сезон на „Истанбулската конвенция” чрез €-$-ва сублимация на нацията и русофобска фанатизация изисква послушна и добре платена администрация. Без чувство на национално достойнство и вироглавство. Дори и да е раздута. В страната и като щата на МВнР в чужбина. Задгранични дипломатически представителства (ЗП) се поддържат с отделните държави и международни организации двустранно на реципрочна основа, символизираща равноправие и еднакво взаимно уважение. В т.ч. с еднакъв ранг на ЗП (обикновено посолства и ГК = генерални консулства, рядко само консулства. ПК = почетните консулства са икономична опция и не свидетелстват за политически респект към приемащата страна.), и на ръководителите им. Канада, Мексико, Норвегия, Швеция нямат посолства или ГК у нас, а най-бедната страна в ЕС продължава да прехранва посолства с по 3-5 служители във всяко от тях, в Канада и плюс ГК в Торонто (с трима). Дори недалечна държава-членка на НАТО към януари т.г. не ни удостоява с реципрочно достойнство, с 1 своя нискорангова дипломатка в София срещу наше пълноправно посолство там, с посланик + още 3-ма дългосрочно командировани служители + двама с втора акредитация. Съвременните аудиовизуални и информационни технологии и средства, в т.ч. роботи, изкуствен интелект биха могли да рационализират и оптимизират подобни щатове на 100%. Особено при васалната ни външна политика. Но щом се удържа щат следва да се измисли, поне за разнообразие от курортното пребиваване занятие на „нереципрочните” ни притежатели на български дипломатически паспорти. А темата за „заветите на ИК” и приложението им в приемащата държава може да бъде една от популярните и да послужи за основа за благоприятна оценка на служителите в централата на „Ал.Жендов-2” в София.