Вили Лилков: Умен град не може да бъде управляван без умни хора

Кои са според вас най-презастроените квартали на София? Какви са вашите решения за тях? И нека да ги споделяме и коментираме заедно с проблема за инфраструктурата там.

Най-презастроени са южните части на София и това не е случайно. Първо, че това са предпочитани места за инвеститорите. Но има и един дълбок проблем, той е заложен в Общия устройствен план и той е, че по Общия устройствен план се предвижда застояване 85% в южната част на София и 15% в северната част на София. Това категорично трябва да спре, защото то дава законовите основания на инвеститорите, дори когато получават отказ да строят на определени места, чрез съда, позовавайки се на тези решения в Общия устройствен план, да получават тези разрешения. И едно от първите неща, които аз ще направя като кмет на София, е да поискам законодателна промяна в Закона за устройство и застрояване на Столична община. Това е ключовият закон, който дава параметрите на застрояване в отделните ѝ части. И това искане ще бъде по посока на това да се намалят коефициентите на уплътняване на тези територии, южните имам предвид – това са районите "Витоша", "Манастирски ливади", разбира се, "Кръстова вада".

Цялата Витошка яка, това са престижните части.

Витошката яка. "Младост“, части от "Лозенец“, престижните райони и да се пренасочат инвестициите към северния град. Защото в момента в София имаме два града реално: северен, който е под жп ареала, който има много добри екологични и други параметри за застрояване, за живеене – това е южният склон на Стара планина, и южен град, който е преуплътнен. И това предполага не само успокояване на строителството в южната част и насочване на инвестициите в северния град, а и създаване на бързи пътни връзки между южната и северната част. Защото ако погледнете картата на София, ще видите колко е затруднен достъпът до северната част. Затова мога да говоря след малко по отношение на пътната инфраструктура какво трябва да се направи в това отношение. Има и още един друг градоустройствен сериозен проблем, т.е. не само един. Това е опустяването на централната градска част. Хиляди жилища ежегодно от центъра се напускат от техните наематели или обитатели, или собственици, някои от тях се превръщат в нежилищни имоти за различни дейности, като офиси, и центърът вече не е предпочитано място за живеене, а става само място за инвестиции в имоти, и централната градска част опустява и губи качествата си на среда за живеене. И един много сериозен градоустройствен въпрос, той е следният: в София реално ние имаме много градове – отделни квартали и райони, които се различават по структура, различават се по население, различават се по много характеристики. Но в тези райони не са изградени т.нар. "вторични градски центрове“, които са предвидени по Общия устройствен план. Защото ако погледнете "Люлин“, ако погледнете "Младост“ и големите райони, там няма реален център, център на града, защото това са големи градове със съответните площадни пространства, съответните фонтани, съответните библиотеки, типичните градски структури, които дават облика на един град. Те са се превърнали само в спалня или места за бизнес. А там вече живеят хора, които са трето поколение, които припознават тези райони като свои, които се чувстват повече граждани на "Люлин“, на "Младост, на "Витоша“, а не толкова на София. Така че другото направление, в което аз ще работя, е изграждането на вторични градски центрове, които са планирани в Общия устройствен план. Места за тях има предвидени, обаче те не се изпълняват. И разбира се, има много други проблеми градоустройствени.

Нека останем с най-важните. Вие казахте два централни проблема, които искате да решите, като начин, по който нашият град функционира. От друга страна, говорейки за тези райони, всеки един от които е колкото един нормален областен град със своя микросвят…

Дори и по-голям.

Да. Те наистина нямат своите центрове, но в крайна сметка ние в централната градска част имаме гета и тези гета са като едни гнойни язви в града ни от много време, сякаш ние сме свикнали с тях, обичаме да ги затваряме, да ги опаковаме, да ги слагаме в задния двор на съзнанието си. Какво мислите за тяхното бъдеще?

Не бих казал, че в централната градска част има гета. По-скоро има…

"Факултетът“ е доста широк център, да.

В широкия център, да, има гета. И това е проблем, който може да се реши според мен по един начин и той е навлизане на държавата и общината чрез нейните институции в тези райони. Какво имам предвид? Не полицейско навлизане, не навлизане с патрули, а навлизане с институции, съответно – здравни заведения, училища, детски градини, спортни площадки. Има един проблем за тези гета, които не са само три или четири, те са около 30 точки в София, в различните райони, които се гетовизират. Проблемът е, че ако не се пресече този процес на гетовизация на тези зони, той започва да заразява постепенно и околните пространства, хората отстъпват от границите и гетото се разширява. И затова има една техника, която се прилага в съвременните градове за справяне с този проблем, и то е, че на границата на гетото и на другата част, градска част, започват да се изграждат спортни площадки, започват да се кажат паркове, започват да се изграждат градинки, където хората общуват, където се намалява социалното напрежение между тях. Там те се опознават и това е начин и за сближаване на тези общности, и за тяхното приобщаване към останалата част от града. Така че там предстои много работа. Сега, има един много важен въпрос и той е, че понякога е много важно каква подкрепа се получава вътре от тези общности и затова трябва да се работи много сериозно с ромските общности и с авторитетите в тези общности, защото те са хората, които подготвят останалите за това приобщаване и за намаляване на различията и нападането на границите. По тази тема мога да говоря много, защото аз съм се занимавал с т.нар. "Виетнамски общежития“. Там имахме решения. Както се вижда, лека-полека там се премахнаха тези общежития и започват да се изграждат новини структури.

Всяка от темите ни обаче е много дълга и дълбока.

Да, да, няма да навлизам в нея.

Нека да минем в основните, защото пътната инфраструктура за София е ключова. "Цариградско шосе“ общо взето е денонощно задъхано, целият градски център е претоварен, за европейска столица – наистина твърде тежък като трафик. Каква е вашата визия и стратегия за това?

В това отношение аз няма да открия топлата вода и няма да се правя да кажем на много умен това отношение. Има разработени проекти, има разработени идеи, които аз ще следвам, и то с много по-голяма решителност. И това е: завършване на Околовръстния път и изграждане т.нар. Западна тангента, довършване на третия градски ринг, т.е. пробивът "Филип Кутев“ към "Симеоновско шосе“, връзката с "Г.М. Димитров“ и от там – пътната връзка през Метростанцията на "Г.М. Димитров“ по бул. "Климент Охридски“. Друга много важна пътна връзка – това е пробивът на тунел под жп ареала, продължение на бул. "Христо Ботев“, за връзка между южната и северната част. Довършване на бул. "Рожен“, много важна връзка – между бул. "Рожен“ и Околовръстния път. Преустройство на "Илиянско шосе. Изключително важен е пробивът между ул. "Луи Айер“ по "Тодор Каблешков“ по посока на бившата зона "Хладилника“. Т.е. има набор… Пътна връзка между "Владимир Вазов“ и Северна скоростна тангента. Идеята е да се изградят всички тези пръстени, тангенциални и околовръстни около София, и да се създадат много преки връзки между тях. Защото – тук ще направя едно малко отклонение, основно между "Цариградско шосе“ и бул. "Цар Борис III“ е развита инфраструктурата, развит е бизнесът, развити са много жилищни комплекси, а връзките между тях като основни градски булевард и бул. "България“ са много затруднени. И изграждането на тези връзки между тях, между тези три основни булеварда, е много важно и там ще бъдат насочени усилията на Столична община. Разбира се, не трябва да се забравят и проблемите на новоизградените квартали, особено в южната част. Там не е доизградена пътната инфраструктура и затова друга програма, която ще има Столична община и трябва да бъде разработена, това е в тези райони оформяне на вътрешнокварталните улици, защото там в момента имаме голям проблем. Те не могат да бъдат транспортно обслужени с градски транспорт.

Познаваме "Манастирски ливади“, където улиците тръгват отникъде и завършват в нищото, няма детски площадки, няма никаква инфраструктура.

Голям проблем.

Това е огромен проблем. Другият, който може би ще продължим логично след пътната инфраструктура, е транспортът – в много голяма степен остарял, дискредитиран. Каква е вашата визия?

Леко няма да се съглася за…

За някои от автобусите и трамваите говоря, други са хубави.

В продължение на повече от 10 години Столична община инвестира основно в модернизиране на градския транспорт и там се постигнаха доста сериозни резултати. Метрото продължава да се изгражда, и то с много добри темпове, и то се превръща в гръбнакът на системата на градския транспорт, около който вече трябва да се доизгражда допълнителната система на градския транспорт. Какво предвиждам аз да се направи по отношение на "Метрополитена“? Мощни инвестиции в метрото. Там има много добър капацитет, много добри специалисти. Продължаване на метролиния №1 от "Бизнес парка“ по посока на Околовръстния път и създаване на връзка със Симеоновския лифт, с обща автостанция за обслужване на тези квартали. Изграждане на отклонението на метрото през "Студентския град“ – това е много важна връзка, която получи вече зелена линия. Построяване на отклонението на метролиния №2 през квартал "Слатина“ към зала "Армеец“ и от там – до "Окръжна болница“. И много важна връзка – една връзка на метролиния №1 през жк "Люлин“ 2 и 3 по посока на Околовръстния път с изграждане на допълнителна метростанция. Около тях – задължително изграждане на големи буферни паркинги и насърчаване на политиката "Паркирай и пътувай“. Това трябва да продължи, защото натискът от автомобилите върху града е огромен. В София има над 1 милион автомобила, плюс 200 000 автомобила, които ежедневно пристигат в града.

Защото не са мотивирани шофьорите да слязат. Градският транспорт не е достатъчно функционален.

Да. В тази посока се работи и ще се работи и за в бъдеще, защото метрото дава именно тази възможност. И нещо много важно по отношение на връзката вече на кварталите с метростанциите, тъй като метростанциите не минават, не са ситуирани във всички квартали – създаване на вътрешноквартален транспорт от малки електробуси, които да довеждат хората от отдалечените квартали до метростанциите. Пак ще се върна на проблема с автомобилите. В София броят на автомобилите е над милион и ежедневно пристигат около 200 000 автомобила. Дължината на пътната мрежа е 4200 км в София. Ако направим съвсем малки сметки, а те са прости сметки, ще видите, че няма просто място за движение на тези автомобили, още по-малко за паркиране. И затова какво е решението? Решението е слизане от автомобилите и даване на алтернативна чрез градския транспорт. И разбира се…

И велоалеи..

За велоалеите също съм съгласен. Там трябва да бъдем много внимателни, защото в желанието да се направят много велоалеи, започнаха да се правят и безумия – да боядисваме тротоарите, да качваме велосипедистите…

Това е формален подход.

Да, това е формален подход, да отчетем някакви километри. Така че там трябва много внимателно. Като разбира се, моята политика каква е: по отношение на транспорта – даване на приоритет на пешеходеца, на второ място – на градския транспорт, и след това – на автомобилите. Автомобилът не може да бъде царят на пътя. Затова при изграждането и ремонтите на вътрешноквартални улици, на малки улици, особено в историческия център, ще изграждаме улици от т.нар. "споделен тип“, в който имаме успокояване на движението, бавно движение на автомобилите, с примера на ул. "Цар Шишман“, например, в който пак казвам, автомобилът не е цар, а пешеходецът има предимство.

Вие започнахте частично да отговаряте на въпроса, който е следващият в тази част на разговора за градоустройство и инфраструктура – паркирането. Казахте – изграждане на буферни паркинги в периферната част на града така, че хората да бъдат стимулирани да използват метрото. Какви са другите решения в тази също много болезнена тема – паркирането в София?

Ще извърша пълен преглед на терените, които са подходящи за изграждане на паркинги, и ще предложа на бизнеса изграждането на многоетажни паркинги – практика, която изобщо досега не е прилагана в София, а е масова в целия свят. Многоетажните паркинги са решение, частично, разбира се, на проблема с паркирането. Друго нещо – ще насърчавам етажните собствености със специална програма, подобна на програмата "Зелена София“, да променят околните пространства около блоковете за тяхното асфалтиране и разчертаване с паркоместа. На много места в София има т.нар. "кални точки“. Това са места от по един до няколко декара, които са буренясали, тревясали, кални места, които могат да бъдат преобразявани. Такава програма за преобразяване на калните точки ще стартира и това ще бъде ангажимент на общината. Премахване на незаконните гаражни клетки – това е също голям проблем. Всяка незаконна гаражна клетка унищожава и зелени площи, унищожава и потенциални места за паркиране. В това отношение ще бъда безкомпромисен и ще поискам нещо повече – законодателна промяна. Изискванията към общежития, към апартаментни хотели да имат също определен брой паркоместа, както към новите жилищни сгради, защото масово се откриват хотели, към които се насочва автомобилен поток, а в същото време те нямат съответната инфраструктура за посрещане на паркирането. Ще насърчавам политиката на въвеждане на електрически автомобили с даване на правото те да паркират безплатно в "Синя“ или в "Зелена зона“. Това са пък мерки, свързани и с чистя въздух, така че те са комплексни мерки. И аз съм привърженик именно на такива мерки в градската среда, които са комплексни, които не решават само един проблем, а могат да решат няколко проблема, което пък означава и по-пестеливо използване на парите на софиянци.

Логично хвърлихте мост към следващата тема – "Чисти, зелени и умни градове“. Като казахте електрическата, само да вметна нещо – че споделеното пътуване също е начин да се разтовари пътуването, с коли под, наемането на тротинетка или нещо подобно. Но нека да започнем с тезата за умния град.

Само че да не е споделено движение с тротинетка с двама души, които летят с бясна скорост в бул. "Витоша“, защото…

Това е голяма скоба, за която обаче няма да ни стигне времето. Умните градове в момента – това е световна тенденция, за да се адаптираме към климатичните промени, в европейски контекст. Може би Виена е най-добрият пример, които в своята стратегия до 2030-2040 г. дори говорят за преминаване на отопление на изцяло възобновяема енергия, геотермални източници. Та, големият въпрос тук, преди да стигна до чистотата на въздуха, който разбира се, е много важен, е каква е вашата стратегия за адаптиране към климатичните промени? София е град с много топлинни центрове, точки и това го усетихме много сериозно това лято.

И топлинни инверсии, които са причина…

И топлинни инверсии, да.

Сега, харесва ли ни или не, приемаме или не тезата за климатичните промени, реалностите ни показват, че трябва да бъдем готови за внезапни бедствия и съответно природни бедствия, а и разбира се, традиционните аварии. И тук вече стигаме до въпроса за сигурността и за готовността на София да посрещне и по-точно да може да се справя с такива бедствия. Моята политика в това… Много дълга тема, тук мога да говоря с часове.

Много дълга, затова наистина – имате ли стратегия, защото без стратегия няма да стане?

Да. Мога да кажа следното, стратегията е следната: не да се справяме с бедствията, с последствията от бедствията, а политика, насочена към превенция, което означава много сериозни аналитични звена и много сериозни инфраструктурни и други мерки, за да може да се предотвратяват такива бедствия. По отношение на умния град обаче искам да кажа нещо, което стои много далече преди всякакви системи и всякакви анализи – това са умните хора. Умен град не може да се управлява без умни хора. И моята политика е да привлека умни хора в управлението на града, да давам добри заплати на умни хора, а не те да изтичат към частния бизнес.

Дефинирайте "умни хора“ в този контекст.

Това са хора, високообразовани, компетентни, хора, които са натрупали опит. Не може да хванеш един човек от улицата и да го вкараш да управлява Звеното за бедствия и аварии. Това трябва да бъдат…

Говорим значи за вкарване на наука, на технологии…

Вкарване на наука. И в този смисъл, моята идея, която е много отдавна и която аз съм опитвал в Столична община да я наложа, е създаване на Институт по проблемите на София, в който да се работи съвместно с БАН и с висшите учебни заведения. И ще ви дам един пример. Той не е прост, той е емблематичен пример. Дайте ми Стоян Братоев – шефът на метрото, във всяка дирекция на общината, образно казано, и ще видите какво ще се промени в София. Това е един човек, който промени, който изгради "Метрополитена“, който изгради капацитет от инженери около себе си, който създава проекти, който ги защитава пред Европейската комисия и който получава пари и изгражда метрото. Такива хора на мен ми трябват в общината и аз ще ги намеря. И тези умни хора ще направят и умното управление на града.

А технологии, наука, бизнес – заедно?

Разбира се.

Това е световната и европейска практика при управлението.

Само тук да отворя една скоба. София привлича около половината от чуждестранните инвестиции в България, т.е. 50 на сто от чуждестранните инвестиции са в София, което означава и висок стандарт и бързо развитие на града. Същевременно София няма публично-частни партньорства. Ето къде е скрита една възможност за допълнителни инвестиции и решаване, чрез бизнес да се решават проблемите на града, а не те да тежат на общинския бюджет и на парите на софиянци. Затова това е другото направление, в което ще работя, и то е публично-частно партньорство, даване на възможности на бизнеса да навлиза. И ще ви дам един пример. В София има много деградиращи производствени зони от времето на комунизма. Това са големи производствени зони с инфраструктура, но които са деградирали и с нефункциониращи мощности. Държавата, общината, министерствата и частните лица, които са собственици в тези зони, а те не работят в момента, трябва да ги подготвим заедно и да ги предлагаме на чужди инвеститори с определени изисквания. И това е начинът да се преобразява градът. Вече в последното време някои от тези зони се преобразяват, например зоната "Хладилника“, сега започнаха около "Орландовци“ също и в други места, но има много деградиращи места, особено в северната част, а това е начин да се вдигне и темпото на развитие и на северния град, условно казано.

Всичко, за което говорим, условно е разделено на теми.

Да.

Но все пак да се върнем и на въздуха – нещо толкова банално, когато говорим за София, и толкова животворно. Чистотата на въздуха е проблем. Ако вие наистина изведете автомобилите от централната градска зона, ако се движим пеша или по велоалеи, това е част от решенията. Ако се премахнат топлините острови, това е част от решенията, защото няма да има инверсия. Но като цяло София е много презастроен и сбъркан град. Вече нямаме зелени клинове, нямаме видимост към планините.

Имаме зелени клинове, ще говоря за тях. Да ги пазим и да ги развиваме.

Ами продължаваме тогава, защото още сме в чистите и зелени градове. Как можем да поеме в обратна посока и да се спасим от тези запрашавания на въздуха?

На първо място – екологичен градски транспорт. И в тази посока е направено доста, тъй като градският транспорт е един от основните замърсители. Другото нещо – въвеждане на изисквания, и по-точно намаляване на данъците на високоекологичните автомобили и разбира се, този, който замърсява, трябва да си плаща. Освен това, не знам дали знаете, но съвсем скоро влиза забраната за използване на твърдо гориво от битови потребители в централната градска част и в някои от кварталите от широкия център. Освен това ще се заменят печките на твърдо гориво на семейства, които желаят да преминат на друг тип отопление. Поставяне на коминни филтри на много от частните къщи и разбира се, и на някои от търговските обекти, които работят с твърдо гориво. Но основният въпрос, който трябва да се реши в София, това е въпросът с чистият въздух, който идва от Витоша и който проветрява града. И тук вече идва въпросът по една голяма тема – това са т.нар. "линейни паркове“. Те са седем на брой, които са проектирани в Общия устройствен план, които вървят по поречията на реките, които влизат от Витоша към София. Не знам дали знаете, в София има 20 реки . Около седем от тях има мощни зелени клинове. Това е например парк "Въртопо“, който тръгва от "Горубляне“ като връзка между Витоша и чак до "Цариградско шосе“ достига. Тези паркове трябва да бъдат благоустроени, коритата на реките трябва да бъдат коригирани, където се налага, разбира се. Трябва да се направи една санитарна сеч и те трябва да бъдат превърнати като част от градската среда. Аз мечтая не за паркове в града, а за град в паркове. И София може да го направи това нещо. В Общия устройствен план са планирани 45 000 декара паркове до 2025 г. Знаете ли колко е изпълнила до момента София? 25% от тях. Т.е. ето го голямото направление, в което трябва да работим, и в следващите години ще положа много големи усилия реките на София и зелените клинове да ги превърна в 25-ия район на столицата, да приобщя реките към градската среда, да приобщя хората към тях. Градът може да изглежда фантастично, ако тези 20 реки бъдат направени, както са направени в Европа. И първият проект, по който ще се захвана с голяма работа, със сериозна работа, това е Хидропарк "Искър“ – връзката от Витоша към Стара планина по-поречието на река Искър, който от "Панчарево“ стига чак до село Негован, до селата от старопланинската част. Това е един уникален хидропарк, който ще включи към себе си и изкуствените езера, които са образувани от добиването на баластра около София, които съществуват в момента. Там има готови проекти. Другият проект, по който може да се работи и се работи в момента, и трябва да бъде приключен, това е проектът за линеен парк през "Манастирски ливади“ по една от реките. Има много разработени на идейно ниво, разбира се, проекти и това ще бъде направление, в което не само аз като кмет в този мандат, но и в следващите мандати кметовете ще работят.

"Град в парка“ – харесва ми това словосъчетание.

Имаме възможност да го направим.

Предлагам Ви едно друго: "Град – приятел на децата“. Тази концепция не е моя, тя не е на радио "Фокус“, тя е на УНИЦЕФ. През годините беше изградена и доста градове в Европа носят това звание. Как си го представите Вие?

За да си го представи човек, той трябва да може да гледа града и през очите на децата. Защото ако гледаме само през очите на автомобилистите, ние ще направим един град, ако го гледаме само през очите на бизнеса, друго ще направим. Аз имам, в резултат на моята доста дългогодишна работа като общински съветник съм изградил тая способност да гледам града през очите на различните възрастови групи и различните професии. И когато говорим за град на децата, не трябва да забравяме нещо друго: проблемите на децата с детските градини, с детските площадки и т.н., те са не по-малко сложни и сериозни от проблемите, които имаме с възрастните хора. Строителството на домове за възрастни хора е също такъв проблем, какъвто е проблемът е със строителството на детските градини, строителството на домове за деца със специални и потребности е същия както строителството на домове за хора с деменция и с психически проблеми, и хора, които не могат да се оправят в живота самостоятелно. Така че аз разглеждам, ще направя една специална програма, и тя се нарича "Домове за нашите деца и за нашите родители“, и в тази програма ще подходя последния начин: първо, ще ускоря строителството на детски градини и на домове за стари хора по стандартния начин: възлагане на районните кметове да търсят съответните терени, проектиране, осигуряване на средства, но ще включа в тази програма и бизнеса, защото има и интерес от страна на бизнеса да изглежда частни детски градини и частни домове. Терени, които общината счита, че те са подходящи за тази дейност, ще ги изкарвам на конкурс за постояване на домове, за детски градини и за домове за стари хора, а с парите ще инвестирам в общинското строителство. Т.е. ще продавам на бизнеса терени, и то не аз, ще ги продава комисия, общинския съвет, а парите ще инвестираме също в подобно строителство. И нещо много важно: ще поискам от държавата категорично да промени две наредби. Едната наредба е Наредбата за здравословните условия в детските градини, а другата е Наредбата за начина на изграждане на детски градини. В момента те струват ужасно скъпо и затова бизнесът не се насочва към този сегмент. Ако се облекчат условията за изграждане на детски градини, тогава и бизнесът ще се насочи към тази посока. Така че трябва да се променят тези условия, защото в момента не знам дали знаете, едно място в детска градина струва около между 36 и 38 000 лева за да се открие до ключ, както се казва, без да слагаме цената на парцела, върху който е изградена детската градина. Т.е. на общината, на гражданите на София, това струва много скъпо, много трудно се постига, трябва да се облекат условията, за да може и бизнесът да посегна в тази посока и да започне да се развива.

Но без да се прави компромис с качеството.

Разбира се, в никакъв случай. Има си нормативи за всяко дете, които трябва да изпълнят: озеленяване, свободна площ, места за игра и прочие, и прочее. Но ведомствата, също има много ведомства, които искат да направя детска градина за техните деца – майката като отива на работата да си оставя детето в детската градина на първия етаж в сградата, в която тя работи. Ако прилагаме тези условия, изисквания, които държавата има към общините, и ведомствата не могат да го направят това нещо. Така че тук трябва да има гъвкав подход. И разбира се не само детските градини са проблем на столицата, има много проблеми за децата, има много други проблеми, и те са свързани например с условията за спортуване.

Това беше следващият ми въпрос, защото кварталните градинки в някои от старите квартали ги има, там вече има фитнес и на открито, има възможност, има волейболни игрища и баскетболни игрища. За съжаление обаче имат цели квартали, които не се радват на абсолютно нищо и включително условия за спортуване, които са ключови за развитието на психофизиката изобщо на децата. И тук можете да включите и наистина логичните велоалеи, и пояси, и преходи, които не са просто рисуваме жълта черта през тротоара, защото така трябва да има, и да ги измерим в метри, а да бъде нещо наистина защитено, безопасно и функциониращо.

Проблемът със спорта в свободното време е проблем, който общината трябва да има основен ангажимент. И това е спорт в свободното време и на децата, и на юношите, и на възрастните хора. Предвиждам една програма, която аз докато бях общински съветник успях да я структурирам, да я подготвя, но в последствие, когато напуснах Общинския съвет не се реализира докрай, ще я продължа. Тя се нарича "24 спортни зали в 24 училищни дворове на общината“. В районите на столицата, които са 24 на брой, има преоразмерени училищни дворове, това са големи, огромни места, където може да се търси и решения да се строят и детски градини, между другото пропуснах и това да го кажа. Ще направя проучване и там ще стоим детски градини. В такива дворове на 24 района в София ще се постоят многофункционални, разбира се, удобни за децата спортни зали, които ще решават проблемите първо, на училището за часовете по физкултура, второ, за квартален и районен спорт, и трето, за специализирана подготовка на децата, спортна подготовка, от която да се възползват спортните клубове от района, и разбира се спортните федерации. Строителството на тези спортни зали първо, не изисква специални терени – те са в училищните дворове, не изисква специална охрана – охраната е там, не изисква специална канализация – канализацията е там, не изисква специално топло и електро захранване – то е изградено. Т.е. това е най-икономичният подход, и нещо повече, отиваме при самите деца, отиваме в самите квартали, и решаваме проблема на първо време със създаването на едни модерни условия за спорт, защото в повечето училищния дворове и в повечето училища няма съвременни условия за спортна дейност на децата. Ето ви едно решение специално за спорта в свободното време, което решава и проблема с качественото обучение по физкултура в часовете по физическо възпитание.

Бих добавила спортуване в безопасна среда, защото една от първите аналогии, които се правят с "Град – приятел на децата“ е той да бъде безопасен, да е приятелски за тях, майките да са спокойни, което в момента не е факт.

Да.

Отиваме сега към една много тежка тема за всички софиянци и бих казала травматична, дори на психическо ниво: пътната безопасност. Знаем, че въпреки прегазените Явор, Ани, момчето на "Гурко“, буквално всяка седмица ние чуваме за прегазен млад или възрастен, няма значение, но загубен човешки живот, по улиците на София. И това, което за съжаление в безнадеждност отбелязваме, е, че никой не променя инфраструктурата, така че да бъде невъзможно да се развият 90 км/ч по булевард "Сливница“, не виждаме камерите, не виждаме наказание, не виждаме контрол. И това би трябвало да бъде променено. Ние, от "Медия Груп 24“, Агенция и Радио "Фокус“ много искаме да поставим един важен акцент от всеки един кандидат за кмет: как ще решите проблема с жертвите на пътя в полза на Визия Нула, т.е. да няма изобщо такива?

На първо място ще кажа следното: поздравление за тази инициатива, защото говоренето за един проблем е част и от решението. Когато се говори, когато непрекъснато се съобщава за едно или за друго, и то добронамерено, във връзка с решение на проблема, това много помага. Освен това проблемът с пътната безопасност и с този тип катастрофи е проблем на цялото общество. Като казвам цялото общество, разбирам от възпитанието в семейството, минаване през училището, ангажиментите на МВР, на "Пътна полиция“ и на общината. Защото аз си направих труд в последно време да анализирам в последните години най-драстичните случаи, които са станали като катастрофи в София с убийства на хора – става въпрос за грубо нарушаване на всякакви правила при наличие на всички предупредителни и ограничителни знаци, възможности, които би трябвало даде пътната маркировка. Защото снощи минах на кръстовището на улица "Гурко“, където стана последният трагичен случай. Там има пешеходна пътека, тя е осветена, има и ограничение за скоростта. Т.е. тук става въпрос не че някой не си е свършил работата, а става въпрос буквално за хора с криминално поведение на пътя. Какво бих казал по отношение на тези хора? На тези хора не помагат нито повдигнатите пътеки, нито помагат ограничителните знаци, към тях трябва да се прилага превенция и тежки наказания. Защото този човек, който специално разбрахме за последния инцидент, е прегазил детето, е имал много груби нарушения на правилата на движение и я хващан с алкохол и преди това.

И все още е с волан в ръцете.

Точно така. И в този смисъл към тези хора трябва да бъдем безкомпромисни. А иначе по отношение на ангажимента на Столична община по пътното стопанство, по осветяването на пешеходните пътеки, по осветлението в улицата, аз тук ще бъда безкомпромисен, защото аз съм привърженик на тази теза: колкото по-осветен е един град, колкото по осветлен е един квартал, толкова по-малка е престъпността в него. Колкото повече предупредителни знаци имаме, колкото повече ограничения се налагат където трябва, толкова по-малки ще бъдат инцидентите. Така че това е отношение Столична община трябва да се свърши работата, и по отношение на знаковото стопанство специално ще бъде категоричен – ще работя съвместно с МВР и с КАТ. Нещо от повече, съвсем наскоро вече се разреши данните от камерите на Столична община да могат да бъдат интегрирани с тези на "Пътна полиция“, и въз основа на данните от тях да могат да се налагат наказания. Ще бъда привърженик на това, и разбира се, въвеждане на видеонаблюдение не само в централната градска част, а и по кварталите. Видеонаблюдението и свързването му в обща система ще помогна много в това отношение, защото могат превантивно някои такива джигити, които летят по пътя и които смятат, че за тях няма никакви ограничения, да бъдат санкционирани и да бъдат респектирани когато преди още да са направили съответното нарушение. И нещо повече ще кажа, трябва да се даде и възможност на отделните етажни собствености да се свързват към тази общинска система на видеонаблюдение, за да може и всеки вход, всеки блок да може да бъде вързан в градската система на видеонаблюдение с цел повишаване на сигурността.

Добре звучи тази стратегия. Ако трябва да бъдете конкретен в проценти, как предпочитате или в числа, в края на вашия мандат ако спечелите този мандат и това доверие на софиянци, с колко процента ще намалите инцидентите по пътя?

Аз съм човек на науката и трябва да ви кажа, че такъв тип прогноза може да направи само някоя аматьор. Така че такъв тип прогноза не мога да направя, но мога да кажа категорично, че с всички въпроси, които касаят, които са отнасят до пътната безопасност, ще се взема много сериозно и ще прилагам всички мерки, които е необходимо.

Добре. Отиваме към следващата ни тема, тя също е много голяма: здравеопазване. Общината всъщност е най-големият доставчик на здравни услуги и спешна помощ. Мога да го кажа в цифри: Столичната община в момента управлява 21 ДКЦ-та, 2 дентални центъра, 2 медицински центъра, 5 специализирани болници, 4 многопрофилни болници 2 АГ болници и 2 центъра за психически заболявания и за кожно-венерически заболявания. Голямата липса е детска болница, национална детска болница. А ако трябва да коментирам като софиянец темата, едва ли можете да чуете много позитивни отзвуци от здравното обслужване.

За общинското здравеопазване бих казал само добри думи и ще го подкрепя с цифри. Това, което вие казахте, общо може да бъде сведено до следното: в София има 65 болници, а общинските са само 13, от тях Столична община разполага със 17% от легловата база, т.е. 20% от болничните в София са общински със 17% от легловата база. Същевременно Столична община обслужва 30% от пациентите в столицата, което означава, че…

Т.е. общинската част обслужва по-голямата процентна част.

500 хиляди души минават през общинското здравеопазване, което означава, че то е предпочитано. Защо се получава така? Защото в София са направиха много големи инвестиции в общинското здравеопазване, и трябва да го признаем. Все пак, на мен ми е най-лесно да критикувам. Трябва да ви кажа, че ако хвана една сфера да критикувам на Столична община, няма да ни стигне времето. Тук обаче мога да кажа добри думи. Инвестира се в здравеопазването. Друг е въпросът за заплащането на кадрите, то там е ниско относително спрямо частното здравеопазване, но Столична община полага грижи. Нещо повече, вие казахте няма Национална детска болница, но догодина ще бъде завършена първата общинска детска поликлиника с 24-часово обслужване в Район "Възраждане“, и трябва да поздравим Столична община за това.

Очакваме тази болница с голямо нетърпение.

Поликлиника със Спешен център към нея. Още нещо, мога да кажа, че всяка година Столична община инвестира около 10 милиона лева, доплаща на общинското здравеопазване за здравни услуги, които не са осигурени по Националната здравноосигурителна каса, което също е похвално. Столична община поддържа т.нар. Банка майчина кърма, и тя повече от 20 години, ако не се лъжа, и особено в условията на КОВИД тя имаше огромно значение. Освен това, в София има около 70 детски кухни, млечни кухни, които осигуряват за децата. Така че в това отношение Столична община не може да бъде тежко критикувана. Разбира се, всеки от нас може да намери някакви кусури на неговото ДКЦ или на неговата джипи, но искам да кажа и още нещо: наемите на кабинетите на лекарите в общинските ДКЦ-та са едни от най-ниските и аз поемам ангажимента те да не бъдат променили, защото знам цената на лекарския труд. Така че в това отношение мога да кажа за изненада добре думи, защото в крайна сметка тези хора ни лекуват, лекуват и нашите деца, и цифрите показват, че общинското здравеопазване е в някое отношение и по-добро от здравеопазването в частните…

Или предпочитано.

Или предпочитано по различни причини, може би поради традиции.

Отиваме към края на нашия разговор. Последната тема е отворено и прозрачно управление, но вие с идването си казахте нещо много ключово, че бихте искали да кажете нещо, имаме общински театри, имаме развитие от страна на общината на културата. Така че разпределете си времето на финала между грижата за това, в което ние всеки ден се движим, виждаме, посещаваме, и разбира се, начина, по който вие сте управлявате – честно и отворено към гражданите.

За прозрачното управление трябва да кажа, че борбата с корупцията освен пряк сблъсък с корупционните схеми предполага и превенция на тази корупция, защото когато ти направиш публични регистри на общинската собственост, когато прозрачно обявяваш продажбите, когато направиш прозрачна работа на комисиите в Общинския съвет, когато направиш прозрачна работата на самия Общински съвет, когато дадеш достъп на гражданите до документите на Общинския съвет, до неговите решения, тогава ти се подлагаш сам на един публичен контрол, който е много ефективен. И това е превенцията пред престъпленията, които са извършват. Защото в крайна сметка един бюджет от 2.5 милиарда, с какъвто разполага Столична община, а е и обект на апетити на много хора, които са свикнали да крадат буквално от общинския бюджет. Така че в това отношение аз ще бъда безкомпромисен. А по отношение на това, на театрите, културата, искам да кажа следното: нека всеки граждани на София да погледна какво е изписано на герба на Столична община. Какво има? Има четири полета. На едното от тях е символа на антична Сердика, римското наследство, археологическото наследство, на другото поле е минералните извори - това е богатството на София, на четвъртото поле е Витоша – това е една планина, която достъпът до нея в момента е ограничен, и аз ще направя всичко възможно да заработват отново лифтовете, независимо от зеления рекет, който се налага на Столична община, и св. София разбира се на четвъртото поле, християнска София. Ето ги перспективите на нашия град, защото корените на София са в духовността, корените на София са в културата, корените на София са в Рим, в Сердика. И нещо много интересно да знаят в слушателите на Радио "Фокус“: центърът на София не е преместван нито на метър през вековете – там, където римляните са построили и по-точно сердите са построили града, там и до ден-днешен е неговият център – около минералният извори, около благодатта, която ни е дала природата, там е изграден нашият град. Минералните извори: 30% от целия дебит на минералните води се използва – това е престъпление към Столична община.

Това беше ключов въпрос: управлението на минералните извори. Наистина в столицата прилича на загуба на централна мозъчна система.

Ще създам специално звено за проучване, експлоатация и развитие на минералните извори с идеята и с мечтата ми да превърна в София в балнео и спа център на Европа. В София има 500 л в секунда дебит на минералните извори, 8 хидротермални типа вода – това е такова богатство, каквото няма никъде в Европа. И ние сме го загърбили, и сме се втренчили в ширината на фугите на плочките. Не че не е важно, обаче призовавам следващата управляващи, това ще бъдат в Общинския съвет, общинските съветници, районните кметове да вдигнат глава и да помечтаят за града такъв какъвто са го мечтаели хората, които са нарисували герба ни преди повече от 100 години.

Много Ви благодаря, Вили Лилков. Може би сега едни финални думи към хората, които отдадоха времето се да чуят какви са Вашите стратегии на фокус за управление на София, може би като послание?

Искам да благодаря на всички, които ще подкрепят мен, като кандидат за кмет на "Синя София“, които ще подкрепят нашата листа за общински съветници. Ще вкараме изключително качествени хора, и тази листа няма да бъде доминирана от партийни функционери, ще бъдат доминирана от хора специалисти, хора, които разбират това защо са в Общинския съвет, ще бъдат категорично под моя контрол, и нека подкрепят разбира се и нашите кандидати за районни кметове.