Пътната безопасност катастрофира в политическата аматьорщина

Няма друга страна в Европейския съюз с толкова жертви на пътя от катастрофи. След толкова загубени близки търпението на обществото започна да се изчерпва. Вече сме свидетели на ежемесечни протести срещу войната по пътищата.

Това коментира за "Сега" Петър Карамфилов.

Гневът на хората се насочи срещу парламента, като през август десетки недоволни граждани излязоха на демонстрация пред Народното събрание, за да поискат спешни законодателни промени след поредната катастрофа. После в началото на септември се проведе шествие, което стигна до сградата на Министерството на вътрешните работи с искане за справедливост и по-строг контрол на пътя. Няколко седмици по-късно стотици протестиращи скандираха пред прозорците на властта: „Нямаме повече деца за убиване“. Какъв е отговорът на управляващите?

Глупости на килограм

Автор на законодателните промени, които да намалят жертвите по пътищата, е зам.-председателят на парламентарната комисия по транспорта и депутат от "Продължаваме промяната" Настимир Ананиев. Фокусът му се насочи към младите шофьори без обаче да е ясно дали именно те са най-честите нарушители на пътя, които са отговорни за фаталните инциденти. Така на първо четене Народното събрание прие до една година след взимането на книжка младите водачи няма да имат право да управляват автомобил с мощност над 120 конски сили. Другата спорна забрана е да не могат шофират по тъмно между 22 часа и 6 часа сутринта.

Обяснимо, измененията в Закона за движение по пътищата бяха подложени на аргументирана критика от опозицията. Действително има логика да се забрани на неопитните шофьори да управляват изключително мощна спортна кола. Освен че има опасност да загубят контрол при висока скорост, риск е и голямото ускорение при тези автомобили, което може да доведе до пътни инциденти. Трябва обаче да се прецизира добре ограничението в конските сили, защото както високата скорост може да е предпоставка за катастрофа, така е и обратното. На всеки шофьор му се налага да изпреварва, което става много по-лесно с по-мощен автомобил. Един млад водач би извършил много по-безопасно изпреварване на камион или автобус, ако бързо ускори и се прибере в своята лента, отколкото колата да не му позволи да развие скорост. Затова е горната граница от 120 конски сили е прекалено ниска. Много по-логично е да се помисли за забрана на над 220 коня.

Другата недомислица е ограничението на времето за шофиране на младите водачи. Самият Ананиев твърди, че новите водачи правят до 22% от ПТП-тата през нощта. Де факто, те са отговорни за по-малко от една четвърт от инцидентите в тъмната част на деня. Излиза, че за останалите 78% са виновни именно опитните водачи. Трябва ли и на тях да се забрани да шофират вечер? Всъщност нощното шофиране е начин младият шофьор да натрупа опит и да свикне с пътната обстановка. Точно след 22 часа обикновено няма трафик в градовете и повечето неопитни водачи предпочитат да шофират тогава. Освен това не е ясно защо забраната е именно за след 22 часа. Нима през зимните месеци не се стъмнява много по-рано?

Нерешените проблеми

Оставя впечатление, че депутати търсят лесно решение на войната по пътищата, вместо да се фокусират върху слона в стаята - необезопасената транспорта система, слабият контрол и лошото обучение на шофьорите. От години пътните експерти повтарят, че трябва да се вложат милиарди в по-безопасни пътища. Да се поставят пътни знаци, мантинели, маркировка, осветление и най-вече да се строи качествено. Примерите за инциденти с фатален край заради лош път не са един или два. Помним трагедията с автобус край Своге, при която преди 5 години загинаха 20 души. Разследването установи вина не само у шофьора, настилката също е допринесла за тежката катастрофа. Според прокуратурата заради значително намаления коефициент на сцепление между гумите и асфалта, което се дължало на лошото му качество и най-вече на незадоволителната му грапавост, автобусът не е могъл да вземе завоят.

"Пътните условия в България не отговарят на минималните изисквания за сигурност и безопасност. Голям проблем е хоризонталната маркировка, която на 50% в страната или липсва, или не отговаря на изискванията за светлоотразителност", посочва още като проблем Богдан Милчев от Институтът за пътна безопасност. Доказателство, че жертвите на пътя могат да намалеят с подходящото обезопасяне е Кресненското дефиле, където е един от най-натоварените пътни участъци в страната. Там бяха поставени колчета между платната, което ограничи възможността за нерегламентирано изпреварване. Резултатите са видими - от юни 2022 г. досега няма нито един пътен инцидент. За сравнение от 2016 г. до средата на 2021 г. в отсечката са станали 246 пътни инцидента, а по данни на "Пътна полиция" около 70% от катастрофите са били заради неправилно изпреварване и несъобразена скорост.

Другият нерешен проблем остава слабият контрол на пътя. Корупцията в КАТ е публична тайна, за която все още не е открито решение. Неизрядни шофьори продължават да се измъкват от наказания срещу подкуп за полицаите. Има и по-фрапантни случаи като този на Георги Семерджиев, който с джипа си уби две млади момичета на бул. "Черни връх", за което на първа инстанция получи 20 години затвор. След инцидента се разбра, че мъжът е с отнета книжка от 2006 г., но е продължавал да шофира.

Дори и когато се санкционират виновните водачи, глобите им остават неплатени. От данните на МВР ясно се вижда, че държавата не си търси парите от санкции, с което на практика няма как да възпитава шофьорите. Сметката - половин милиард лева, които не са събрани при издадени фишове на обща стойност 648.8 млн. лв. само за миналите пет години (от 2018 до април 2023 г.), или сто милиона средно на година, изчисли "Капитал". Обикновено държавата се оправдава с това, че несъбраните глоби са на транзитно преминаващите, но реалността е друга. "Имам невръчена глоба за превишена скорост. Преди месеци преследвах патрулки да ми я връчат. Не можаха по различни причини. Два пъти съм ходил в районното да ми я връчат. Не можаха, защото преди не "работеше системата", а днес "колегата обядва". Другите "колеги" явно не са компетентни да използват "системата". Не можете да си подновите шофьорската книжка, ако имате неплатени глоби. Отделно, за да подадете заявление за нова книжка, трябва да попълните няколко формуляра на хартия с едни и същи данни. Как "Еконт" и "Спиди" ти дават само да се подпишеш на един таблет, а МВР не може?", написа по този повод общинският съветник Симеон Ставрев (ДБ) във Фейсбук.

И не на последно място, крайно време е да се подобри процесът по обучение на шофьорите. Добра стъпка в тази посока беше въведените от юли в шофьорките изпити интерактивни клипове с рискови ситуации. Тези видеоклипове максимално доближават до реалната среда на пътя. Среда, която изисква мислене. Това е основното, което липсва на много шофьори у нас", коментира инструкторът Красимир Георгиев. Това обаче не е достатъчно. Нужно е да се въведат и часове по кормуване в специфични ситуации. Например, младият водач да се учи на извънградско шофиране, на магистрала, както и да шофира през нощта.

Има и добри идеи

Отнемането на автомобилите на пияни и дрогирани шофьори определено ще предизвика хаос и неуредици в системата на МВР и съда. От бързане да се приемат въпросните промени в Наказателния кодекс се оказаха толкова неизпипани, че вместо да рисуват вежди, избождат очи. На първо място, МВР се преврърна в държавна автокъща, а и излезе, че правилата позволяват някой да се окаже с отнет автомобил и без да е виновен. Но е безспорен факт, че страхът да ти конфискуват колата ще накара повече шофьори да се замислят преди да застанат зад волана под въздействието на алкохол или наркотици.

Затова вместо да се отмени тежката санкция, е добре да се помисли как да се подобри процеса по установяване на виновните шофьори. На място е коментарът на Настимир Ананиев, че както има норми за пилите шофьори, трябва да има и при тестовете за наркотици. "В момента има и водачи, които взимат определени лекарства, или са употребили преди 2-3 седмици, а когато шофират не са опасни. В момента за алкохола има норми - 0,5, 0,8, 1,2. Искаме да въведем и за наркотиците", заяви депутатът от ПП. Тази промяна е не само логична, но и закъсняла. Абсурдно е човек, който е употребил марихуана преди повече от денонощие да носи наказателна отговорност за шофиране. Това няма никакъв превантивен ефект за жертвите по пътя и дори натоварва системата допълнително, тъй като водачът ще мине през административния процес по наказание и отнемане на автомобила.

Друга очевидно закъсняла мярка е да се увеличи капацитетът на лабораториите, в които се обработват кръвните проби на шофьорите. От април досега са се натрупали 900 забавени проби на шофьори за наркотици и алкохол, които чакат обработка, отчете премиерът Николай Денков. "Фокусът трябва да бъде върху оборудването с роботизирани системи, които да обработват пробите преди техния анализ, защото това е бавният етап - затова е важно да се осигури и необходимият брой подготвени висококвалифицирани специалисти", каза премиерът. Докато този проблем не бъде решен, ще остане съмнението за несправедливи наказания вследствие на грешно положителни тестове, а някой шофьори ще страдат без вина.