Каква е схемата с шофьорските книжки в Чехия? Тенчо Тенев пред ФАКТИ

Поредната тежка катастрофа на „Челопешко шосе“ край София отново постави на дневен ред въпроса за безконтролните гонки по пътищата и ефективността на институциите. При жестокия инцидент, при който автомобил се вряза в автобус с работници, загинаха четирима души, а множество други бяха ранени. Трагедията не е просто резултат от безразсъдно шофиране, а показва сериозни проблеми в системата за пътен контрол и липса на управленска отговорност. Пред ФАКТИ говори Тенчо Тенев, бивш директор на Столичния КАТ.

– Господин Танев, станахме свидетели на поредна тежка катастрофа, като при гонка, според подадената информация, кола се заби в автобус, има вече 4 жертви и много ранени. Има ли решение на проблема с гонките по пътищата, нека така да започнем?
– На този етап, както виждам, няма решение на проблема с гонките, след като толкова много хора загинаха по нелеп начин. Помним и случая с инцидента, при който млад шофьор се вряза с автомобила си в автобус на градския транспорт в центъра на София, като също се е движил с над 150 км/ч. До момента ръководството на Пътна полиция не прави абсолютно нищо по този въпрос. За мен вината е основно на Пътна полиция, защото не е приложила ефективен контрол върху тези бандити на пътя.

– Но може ли до всеки, който реши да кара със 150 км/ч, да бъде поставен полицай?
– Не става въпрос за това до всеки да има полицай. Въпросът е да има превенция. Да се вижда, че има полицейски екипи, които през определен период от време преминават през конкретни участъци, особено там, където има сигнали за гонки. Тези места са известни. Именно тук е ролята на ръководството на Пътна полиция – да анализира правилно риска и да насочва ресурсите там, където са необходими. Но КАТ в момента е обезличен. Ще ви кажа защо. Един бивш началник на КАТ, който впоследствие беше назначен за заместник-началник на КАТ към Главна дирекция „Национална полиция“ – господин Крушарски, успя да обезглави структурата. Бяха съкратени около 40 служители на Пътна полиция и преместени в други звена.
Колкото и малко служители да имаше КАТ на пътя, след това станаха още по-малко. Трябваше да мине цяла година след тази чистка, за да стане ясно, че тежките пътнотранспортни произшествия се увеличават. Едва тогава беше обявен конкурс за нови 40 полицаи, които тепърва се обучават, тепърва ще завършват подготовката си и тепърва ще бъдат въвеждани в работата.

– Какво показва това според вас? Различна визия за управление?
– Не бих го нарекъл визия за управление. Бяха отстранени хора с по 20 години стаж в Пътна полиция – доказани професионалисти. Просто трябваше да бъдат махнати. Едва след като се видя ефектът от това решение – липса на хора, липса на ресурси и невъзможност да се осъществява достатъчен контрол по пътищата, ръководството започна да организира конкурси и да назначава нови служители. Според мен това е изключително погрешен управленски подход и хората, които са взели подобни решения, нямат място на ръководни позиции в КАТ.

– Каква според Вас трябва да бъде реакцията на институциите след тази трагедия?
– За пореден път призовавам да се вземат спешни мерки. Така както премиерът излиза и застава с името си зад определени решения, така както се поемат ангажименти по теми като пенсиите или майчинството, така и при подобно тежко пътнотранспортно произшествие с толкова много жертви всеки трябва да поеме своята отговорност. Наблюдавах репортажите още в нощта на инцидента, а впоследствие посетих и самото място. Там бяха кметът на София, кметът на район Кремиковци г-жа Лилия Донкова, заместник-градският прокурор, началникът на отдела за тежки пътнотранспортни произшествия. Само началникът на КАТ го нямаше... Вместо него беше изпратен служител, който е началник на група едва от три месеца, за да дава обяснения по случая. На следващия ден, по време на брифинга в СДВР, заместник-главният прокурор подробно обясни какво е свършено по разследването. От страна на КАТ отново беше изпратен млад инспектор с по-малко от половин година стаж на тази позиция. И аз питам: къде е началникът на КАТ?
Когато ръководех КАТ, цялото ръководство беше на място при тежки пътнотранспортни произшествия. Именно ръководителите първи излизаха пред медиите и даваха информация на обществото. Сега не виждам нито началника, нито двамата заместник-началници. Виждаме новоназначен началник на група, който е оставен сам да обяснява какво се е случило. А когато става въпрос за толкова тежка трагедия, обществото има право да чуе позицията на хората, които носят най-голямата отговорност.
Много ми е тежко заради случилото се, защото загинаха невинни хора. Работници, дошли от другия край на света, за да изкарват прехраната на семействата си. Те загинаха заради безразсъдството на хора, които превръщат пътищата в място за гонки и демонстрации на сила.
Това е трагедия, която не може да бъде обяснена само с една човешка грешка. Тук трябва да се търси и институционална отговорност. И една група „калашници“ ли си какви са, бандюги, които не могат да изкарат книжка, ходят чак в Чехия по една стара схема.

– Отворихте много интересна тема. В кои страни от Европейския съюз може да бъде издадена шофьорска книжка на човек без завършено средно образование?
– Става въпрос основно за Гърция и Чехия. Това са двете държави в Европейския съюз, в които можеш да получиш свидетелство за управление на МПС, когато си само с основно образование. В България изискването е различно, но в тези страни режимът е по-либерален.
Специално в Чехия схемата е следната. Ако искаш да вземеш книжка, те записват фиктивно на адрес. В продължение на 185 дни се водиш, че живееш и работиш там. След това ти насрочват изпит. По време на изпита може да ти помага преводач – чешки или български, който стои до теб, чете листовките и на практика може да ти съдейства при решаването им.
Става въпрос за между 4 и 5 хиляди евро. С толкова можеш да си купиш свидетелство за управление в Чехия. Смятам обаче, че чешките власти ще обърнат внимание на този проблем, защото не става въпрос само за конкретния случай, който сега предизвика обществен интерес в България. Вярвам, че там ще се затегнат мерките, когато става въпрос за чужди граждани. Българи и румънци се възползват най-много от тази схема.

– От колко време действа тази схема?
– Говорим за период от около три-четири години. След като в България влезе в сила изискването кандидатите за шофьорска книжка да имат завършен 10-и клас, много хора започнаха да търсят вратички в други държави от Европейския съюз, където подобно изискване няма. Така беше намерен по-лесният вариант в Чехия. Там режимът е по-либерален. Голяма част от тези хора у нас, а и не само, и без това карат автомобили от години без книжки. Те нямат проблем с управлението на автомобила, но нямат необходимото образование, за да покрият българските изисквания.
Ще ви дам пример още от времето, когато бях млад пътен полицай по пътя Димитровград – Хасково. Спрях автомобил „Москвич“, който се движеше съмнително. Поискахме документите на водача, след това му подадох лист и химикал и го помолих да си напише трите имена. Той ми отговори: „Не мога да пиша.“
Представете си – човекът не можеше да пише, но притежаваше свидетелство за управление на МПС. Още тогава възникнаха сериозни въпроси как се издават подобни документи. Колкото и да се връщаме назад във времето, винаги ще открием подобни казуси. Това показва, че проблемът не е от вчера. Говорим за хора, които не могат да четат и пишат, а въпреки това по един или друг начин са получили право да управляват автомобил.

– След всеки тежък инцидент започват анализи и обещания за мерки, но сякаш нищо не се променя. Не си ли вадим поуки от трагедиите по пътищата?
– Винаги трябва да си вадим поуки, но някак си всичко минава за три дни и после се забравя. Аз съм уверен, че в момента държавата, в лицето на премиера и министъра на вътрешните работи, ще направи всичко възможно превенцията да излезе на преден план. Но тук искам да повдигна още един въпрос. Имаме Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Виждали ли сте човек от тази агенция на мястото на тежка катастрофа? Чували ли сте конкретни планове и мерки за пътна безопасност от тази агенция?
Тази агенция е на пряко подчинение на министър-председателя и координира работата между Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие, Министерството на здравеопазването и редица други институции. Това е държавното звено, което трябва да задава посоката, когато говорим за пътна безопасност. А какво чуваме от тази агенция? Нищо. Агенцията я няма. Хората, които работят там, никога не са стъпвали на пътя и не знаят какво представлява едно тежко пътнотранспортно произшествие. Как така нито веднъж не ги видяхме на мястото на някоя тежка катастрофа? Според мен тази агенция също трябва да бъде обърната с хастара навън и там да започнат работа компетентни хора, които разбират от материята.
Смятам също, че трябва да се смени ръководството на Пътна полиция.

Там са назначени сега служители, които по мое време бяха обект на дисциплинарни проверки.

Хора, които са ощетявали държавата, впоследствие станаха началници на КАТ, а след това и заместник-началници на Пътна полиция за цялата страна. В крайна сметка какво се получава? Хора, които не си вършат работата и които със своите решения премахнаха десетки служители от системата, днес ръководят Пътна полиция. И резултатите са налице. Затова призовавам министъра на вътрешните работи да вземе спешни мерки и да поиска оставките на ръководителите, които носят отговорност. Там е разковничето на проблема. Тези хора стоят по кабинетите и не ги виждаме, когато трябва да бъдат на терен. Къде беше началникът на КАТ след последната трагедия? Не го видяхме. Вместо него излизат млади служители, които тепърва се учат и трябва да дават обяснения пред обществото.
В същото време останах силно впечатлен от работата на пожарната. Видяхме как хората реагираха незабавно, как овладяха ситуацията и предотвратиха още по-голяма трагедия. Ако пожарът не беше потушен толкова бързо, последствията можеха да бъдат още по-тежки. Отправям лични адмирации към бившия директор на пожарната Николай Николов. Нека всички видят как действат пожарникарите – изпънати в униформи, подготвени, спокойни, говорещи ясно и професионално. Те излязоха и обясниха на обществото какво се е случило. А какво виждаме при част от полицаите по пътищата? Наскоро ме спря колега със златни ланци, татуировки по ръцете и брада като на талибан. Човек се чуди полицай ли е, бандит ли е. Това не е образът, който трябва да излъчва една институция. Това не е дисциплината, която обществото очаква от полицията.