"Пълни сме догоре, не можем повече": Германия и бежанците

"Пълни сме догоре, не можем повече" - така казват на толкова много места в Германия, посочва на заседание на местните власти в Бад Кройцнах областната съветничка от ХДС Бетина Дикес. Според нея това важи и за настроенията по улиците. "Не става дума за ксенофобия, а за страх, че няма да успеем да се справим", уточнява тя.

"Не разполагаме с достатъчно жилища. Нямаме шанс да осъществим интеграцията, защото липсват хора, които да допринесат за това - и защото мигрантите живеят в общежития. Не можем да предложим никакви перспективи на хората, които са тук. На този фон твърдо призовавам да се предприемат промени", казва Дикес, която напоследък се е превърнала в говорител на областните съветници в Германия. "Да не говорим, че с общежитията ние създаваме един вид бежански острови насред нашето общество", посочва още Дикес.

Германия иска да намали имиграцията

Правителството вече прие цял пакет мерки, предназначен да ограничи миграцията и да намали нейната привлекателност - включително намаляване на помощите за кандидатите за убежище и затягане на граничния контрол. Освен това мигрантите вече по-трудно ще могат да взимат и семействата си в Германия.

Предвижда се също чрез специални споразумения повече хора да бъдат екстрадирани от Германия. Канцлерът Шолц вече обяви, че онези, които нямат правото да останат в Германия, ще бъдат масово екстрадирани.

От началото на войната на Русия срещу Украйна на Михаел Цифка от управата на Бад Кройцнах постоянно му се налага да търси възможности за настаняване на бежанците, които пристигат в района. "Не съм магьосник - няма откъде да намеря жилища. Много граждани ми казват - ще дам жилище под наем, но само ако в него се настанят украинци. Освен това готовността за поемане на доброволни ангажименти значително е спаднала. Затова на общинско ниво вече отдавна не говорим за интеграция, а само за настаняване."

Ян Камерер, който е представител на доброволческата организация "Arbeiter-Samariter-Bund", смята на свой ред, че ситуацията не е чак толкова драматична. Неговата организация полага грижи за мигрантите, настанени в старо училище в района на Бад Кройцнах - 55 бежанци предимно от Сирия, Афганистан и Турция. "През 2015 година имахме много повече работа във връзка с настаняването на мигрантите - тогава натовареността беше много по-голяма. А що се отнася до водените днес дебати, те просто са отровени."

Камерер разказва, че преди осем години, по време на първата голяма бежанска вълна, всичко е било доста хаотично и редица дейности е трябвало да се вършат по спешност - например да се купуват възглавници или да се натовари цял автобус с питейна вода. Днес общежитието в района има договор с лекар, с компания, която доставя храната, както и със социална педагожка, която се грижи за бежанците и им помага да учат немски. Освен това в общежитието идват представители на Агенцията по труда, които свързват хората с местните фирми, за да могат да започнат там обучение или работа.

Проучване, проведено от университета в Хилдесхайм, показа наскоро, че 40 процента от общините вече изнемогват, що се отнася до приема и настаняването на бежанци. 60 процента оценяват ситуацията като предизвикателство, с което все още могат да се справят.

Ян Камерер смята, че сегашният дебат се води в точно обратната посока. "Повечето хора тук имат легитимен защитен статут, респективно би трябвало да интегрираме бежанците чрез работа, вместо да водим безкрайни дебати как бихме могли да ги екстрадираме."

Автор: Оливер Пипер