Проф. Николай Радулов: Бих връщал насилствено в Украйна мъжете между 20 и 45 години

Проф. Николай Радулов, експерт по национална сигурност и бивш секретар на Министерството на вътрешните работи, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

В рамките на 24 часа се случиха три побоя с мигранти. Те показателни ли са за това, което ни очаква?

Винаги когато има такива тълпи от хора, които не принадлежат към страната, в която живеят, циклично се създават и се проявяват такива кризи като сегашната. Да кажем, че това е изненада, няма да е съвсем точно, защото като че ли част от столицата е обсебена от мигрантски тълпи и това всеки може да го провери. Като че ли е опасно от ЦУМ по посока на гарата да се пътува и да се движи човек, защото навсякъде виждаме поседнали, полегнали и търкалящи се, изглеждащи наркотично упоени хора, които очевидно не са български граждани, доста са мургави. Характерното за тях е, че са на групи непрекъснато, че са доста млади, доста добре изглеждат физически.

Там многократно е имало оплаквания и продължава да има оплаквания от хората, които живеят около бул. "Мария Луиза“ и имат наследствени жилища, че цените на тези жилища рязко са паднали, тъй като в целия този район, стигащ чак до пазара, като че ли са преобладаващи тълпите и групичките от мигранти, които общо взето се държат враждебно към хората, които минават: подхвърлят намеци, закачат се, закачат жените и момичетата. Такава атмосфера, която от години, бих казал, от първата голяма мигрантска вълна през 2014 г. досега е нещо непрекъснато. За съжаление, Министерството на вътрешните работи си затваря очите или може би пък е свикнало на този фон и много-много не се притеснява.

И когато стане някой инцидент, те го наричат "битов“ – е да, битов е, като набият някое българче там, ясно е, че е битов, но не в този смисъл, който те се опитват да ни внушат. Това е процес, който е доста дълготраен. А това, че сега се случват тези инциденти, това значи, че е преляла чашата на търпението. Ясно е, че от една страна имаме хора, младежи, които идвайки и от страни като Афганистан, от Близкия изток – това са страни, в които през целия техен живот не е имало нищо друго освен войни, насилие, стрелби. Те не знаят да правят нищо друго освен да стрелят и да убиват, то е ясно накъде ще избие всичко това. Рано или късно такива неща ще се случат. За съжаление, въпреки че тези неща са се случвали, пресата като че ли се е опитвала винаги да омаловажи подобни инциденти. И това, за което трябва да бъдем обективни – това не е само нашата преса.

Понеже аз имам роднини, които живеят в Германия и често ходя там, знам, че още от първата вълна, когато г-жа Меркел ги покани така любезно, те създават проблеми в Германия, и по-специално в Берлин, откъдето имам лично наблюдение. Там непрекъснато има такива изстъпления. И знаете ли, години наред се внушаваше, че не трябва да се говори за това, че трябва да са толерантни и чак когато стане гигантският скандал на една Нова година в Кьолн пред катедралата, чак тогава вече нямаше как тази политика на смълчаване, на замазване да продължи да работи. Установи се, че в цяла Европа, във Великобритания, в Шотландия има насилия, които са били туширани от местните власти така, че медиите да не говорят и да не разследват журналистически това, което се е случвало.

Нещо повече – имало е разпореждания, гласни или негласни, полицията в такива случаи да укрива самоличността и принадлежността към такива групи на участниците в криминални престъпления. И ето това нещо се случва и в България. Очевидно е, че тези центрове за бежанци, които съществуват в България, първо, въпреки твърденията, че са пълни само около 55%, очевидно е, че има проблем с техния капацитет. Нещо повече – има проблем с тяхната охрана. Сега, знаете, че в рамките само на 24 часа се случиха три гигантски скандала с побои и за съжаление, единият от тези скандали се случи пред моя университет. И това не е за първи път. Още 2015-2016 г. имаше нападения над студенти и студентки. Ние се опитахме всячески да ги опазим, т.е. нашите курсове, които са магистърски, са вечер до 21:10 часа.

Накрая докарахме до там нещата, че ние, преподавателите и мъжете от курсовете, които водехме, изпращахме жените, докато се качат на маршрутка или на такси, или на рейса, защото беше станало опасно да се движим. Ние в този департамент, в който аз продължавам да работя и сега, тъй като обучаваме хора в системата на сигурността, с личните си връзки с хора, които са завършили при нас и работеха тогава, в Шесто районно управление сме се опитвали да издействаме патрули, но това, разбира се, ставаше за сравнително малко време и обикновено след някой нелицеприятен инцидент.

Така че това, което се случва, не е нищо ново, но понеже политиката на премълчаване не доведе до нищо друго, освен до увеличаване на налягането, сега сме свидетели на това, което се случва. Определено за това принос има и политиката на прозрачност на сегашното управление, която не е никак прозрачна, на министър-председателя в оставка Денков, който се движи в чужбина и подписва някакви споразумения, за които не е ясно, какви са и за които за някои подробности от тях узнаваме от чуждестранни източници – "Фейсбук-страници“ на чуждестранни политици, чужди вестници и т.н., то това няма как да не увеличи налягането върху общественото мнение и желанието на хората да опазят децата си.

Проф. Радулов, доколко е вярно, че е променен вече и профилът на мигрантите у нас? Докато преди са идвали транзитно и не са криели, че искат да продължат за Германия, сега сякаш все повече са с тенденция да остават тук. Нещо повече, те са и с криминални прояви, с криминални престъпления. За почти всички, които са ни върнати – твърди се, че са с криминални престъпления. Това така ли е?

Първо, не знам чие е това мнение, че преди не са желаели и са използвали България само като транзитна страна, а сега това се е променило. Нищо не се е променило. Просто сега започнаха да ни ги връщат. Но знаете ли, това се превръща в едно перпетум мобиле: прекарват се от каналджии през границата, взимат им се пари, прекарват се до Западна Европа, пак им се взимат пари. Там, ако успеят да се уредят чрез подкупи и машинации, остават, ако – не, ги връщат тук, където отново набират средства, пак си плащат на каналджии и пак се озовават в Западна Европа. Тези хора, които официално се появяват в момента тук, в България, те няма да седят в България.

Те ще поседят известно време, но това е достатъчно да напрегне безумно криминогенната обстановка, защото сами се досещате, че те имат много малко възможности да намерят средства обратно да платят на каналджиите, за да ги вкарат там, откъдето са ги изгонили – в Австрия, в Германия, във Франция. И връщайки ни ги, този кръговрат на печалбарство само се усилва. И като прибавим към това и подписаните споразумения, в които уж ще спазваме Дъблинските споразумения, които никой не спазва, но към това са добавени и всякакви други споразумения, които за в бъдеще се подписват, ясно е, че гражданите вече не издържат на това напрежение.

И освен това трябва да ви кажа, че това е само една съставна от криминогенната среда в България. Ако следите внимателно медиите, към които много внимателно и да го кажем оскъдно от страна на органите за обществен ред и сигурност се пуска информация – не съм сигурен, че е и сигурна, криминогенната обстановка въпреки всички твърдения се усложнява. Има непрекъснато убийства, има застреляни, има намерени трупове по улицата, за които не може да се установи, от какво са починали. Има издевателства да го наречем на етнически банди, които са свързани с нещо, което вече стана характерно – с безумните сватби от шест-седем дни.

И аз съм много, много озадачен, писах много по това, статии съм писал, говорил съм и в Комисията в парламента за това – при всички тия скандали, при това, че на хората им се пречи да се живее, как никой, който отива от органите за обществен ред да види, за какво става дума и да се опита да преодолее този проблем с шума, не се запита: тази сватба кого венчава. Защото аз мога да се хвана на бас, че почти 99% от тези скандални сватби съчетават хора, които нямат правото, нямат възрастовата граница, за да сключват бракове – на по 14-15 години са, поне единият от двамата.

Така че пренебрежението към закона както от мигранти, така и от големи групи от населението, води до много тежка, психически потискаща криминогенна обстановка, която в крайна сметка ще доведе до това, че нервите на хората не издържат. И аз виждам все повече и в социалните мрежи, и при разговорите с хора, че започва да зрее в главите им идеята за самоорганизиране и отпор, тъй като мнението на хората в страната е, че полицията въобще не се интересува от тях. И вижте сега – по политически ход се появи как Борисов и Пеевски вкарали два проектозакона, в които с 1200 или повече там души…

1264 щатни бройки.

Да. Ще бъде засилена "Гранична полиция“. Ама как това ще помогне вътре в страната?! Аз мога да се хвана на бас, че и 3000 бройки да им дадат, границата пак ще си пропуска, защото тук има друг елемент – криминално-финансов, много силен, много силна мотивация, която ще доведе, въпреки повечето хора на границата, тя да е отново толкова пропусклива. А как това ще доведе до по-висока сигурност по отношение на бежанските центрове, в които тези мигранти, които си живеят там, спокойно си напускат, ходят си напред-назад.

Вие си спомняте това момче, което дълго време се опитвахме да установим на колко години е, уби двама полицаи, карайки рейс с мигранти, а то се е водило в един от центровете. Т.е. тези центрове са едни бърлоги, в които най-вероятно, тъй като няма никакъв поглед какво и кой прави вътре, са организационни елементи на нещо, което създава организирани престъпни групи. Няма поглед върху това. Частни охранителни фирми ги охраняват. Защо частни фирми ще ги охраняват? Ами защото бюджетът е такъв, че частната фирма получава част от парите, има възможност за корупция и тези, които отговарят за тези центрове, най-вероятно се възползват от тази дупчица, която им е оставена.

Проф. Радулов, защо никой не казва точния брой на мигрантите, които в момента са у нас: било върнати по Дъблинско споразумение, по реадмисия или по споразумението с Австрия, както и от нелегално проникналите в страната? Такава статистика сякаш никой не води и от която никой не се интересува?

Това от една гледна точка е много трудно да се установи, защото аз мога да се хвана на бас, че формалните бройки са налице – толкова и толкова в този мигрантски център, толкова и толкова в другия, толкова чакат с молби за убежище. Събираме ги и получаваме една цифра. Всъщност ние не знаем, колко мигранта сноват в страната, нямаме си никаква представа. И това не е само за мигрантите. Ами че това е за всяка една дейност, която се извършва в сферата за сигурност. Аз започвам да си мисля, че умишлено не се прави статистика. Единствената статистика, която ни се поднася на нас като граждани, които всъщност издържаме тези органи, е, че престъпността непрекъснато намалява.

Ама тази статистика е такава, че освен да увеличи недоверието в тези органи и да убеди гражданите, че трябва да се самозащитават, тя за нищо друго не служи. Няма връзка между предадените и отчетени дела от разследващите полицаи в МВР към прокуратурата – те ги водят като разкрити престъпления с присъдите, които издават съдилищата. Ами че присъдите, които издават съдилищата, засягат само 1/3 от делата, за които се счита, че са решени, че престъпникът е известен и че са събрани доказателства. Защото за какво им е статистика? За да покажат, че работят лошо или че въобще не работят? И това е за цялата страна, в която и област да искате да се запитате, какво се случва.

Единственото, което има някакво цифрово изражение, и то според мен е чисто политическа причината да се изричат някакви цифри, са заловените и изгонени руски шампиони. Ама как – ти си го хванал шпионина и вместо да го дадеш на съд, да го разбиеш и да покажеш на хората какво се случва с шпионина, ти ще го гониш от държавата и ще му забраниш да идва 10-15 години, за да не може, ако дойде, да го арестуваш и да го вкараш затвора! Това са някакви безумни, антиинтелигентни и антилогически действия, за които ако има статистика, в крайна сметка някой анализатор ще използва всичките данни и ще покаже, че ние нямаме право да се наричаме "държава“ въобще.

Какви мерки трябва да се предприемат, особено спрямо мигрантите?

Тук сигурно доста хора няма да харесват това, което ще кажа, или обратното. Това, което може да се направи, макар и доста закъсняло вече, е да се направи границата такава, че да не може да се преминава. Ние имахме такива възможности, изхарчихме страшно много пари, но резултатът е повече от никакъв. По-скоро аз мисля, че трябва да се водим от логиката и действията, които Унгария на Орбан извърши – твърда политика спрямо мигрантите, бързо разследване, получават ли или не получават статут, тия, дето не получават, ги изхвърляме извън страната. Но най-вече – не трябва да ги пускаме в страната.

Всички тия призиви за човечност и т.н. аз не мога да си обясня как действат. Когато имаме жена с две малки деца е ясно – не можем да ги изоставим, да ги направим жертва на някаква политика. Но идват 20 души, млади, прави, здрави мъже, очевидно обучени да преминават през всякакви типове препятствия, най-вероятно с военна подготовка, и ние се водим от същите хуманитарни причини, както с тази жена, бедна женица с две сополиви хлапета. Значи трябва да има твърди приоритети, държавата трябва да е твърда по отношение както на недопускане нарушението на закона, каквото безумно нарушение е нарушението на държавната граница, така и спазване на законите, които обуславят това българския гражданин да бъде защитаван в собствената си държава.

А тук законите очевидно не се спазват. Че какво от това, че сега ще има още 1200 души на границата – това нищо не значи. На границата, по 200 км от нея – хайде да не са 200, по 150 км въобще няма никакво съоръжение. Ние не знаем, какво става там, няма наблюдателни системи, които да ни подскажат минават ли хора, не минават ли от там. Само трябва да вярваме на статистиката на "Гранична полиция“, която казва, че днес са отблъснати еди-колко си опити за проникване през границата. Извинявайте, ама аз на тази "Гранична полиция“ не ѝ вярвам, защото тя се управлява от един г-н Златанов, който ръководеше уж защитата на мирните протести през 2020 г., и аз си го спомням, как излизаше по телевизията и обясняваше, че няма насилие, докато пред очите ми пребиваха хора.

Така че първо, трябва да има ред в държавата, второ, законите да се спазват от всички, и трето, приоритетът на органите за обществен ред и сигурност, а и на самата държава трябва да са българските граждани. Ама някой много го харесвали в Европейски съюз – ами да си го изберат за някакъв там. Защо? Ние сме го избрали тук нас да ни брани. Така че от тази гледна точка аз разбирам хората. Много им е дошло. Няма да е много лицеприятно, когато хората започнат да се самоорганизират и да се защитават от тези тълпи мигранти, но аз ги разбирам. И трябва да ви кажа, че съвсем наскоро пътувах в един тролей, софийски тролей. Вътре имаше групичка от 5-6 яки момчета, очевидно мигранти, защото говореха на някакъв неразбираем език, най-вероятно арабски. Тролеят не беше много пълен. Те говориха, смееха се високо и пушеха и никой не посмя да им направи забележка. Ами че как – те ще го пребият.

И това нещо, ако се разходите из София, качите се на градския транспорт – не говоря въобще да отидете в тази опасна зона по "Мария Луиза“, ще видите, колко е наболяло положението и как българските граждани в собствената си държава се чувстват незащитени от полицията, която издържат с данъците си. Аз, като преподавател в Нов български университет, съм много притеснен от начина, по който се управлява и охранява този център, който е почти до Нов български университет. Според мен той не се охранява. Те непрекъснато се движат напред-назад. Аз ползвам същата поликлиника, каквато ползва и този център, или не знам, може би не го ползва, но те отиват в поликлиниката – хората се чувстват застрашени. Хората се чувстват застрашени и вече тук, в квартала "Овча купел“, има самоорганизация.

Утре /б.р. днес, вторник, 12 март/ ще има в 18:30 часа протест. Аз също ще участвам заедно с мои студенти. Моите студенти са застрашени. Така че ако органите за обществен ред и сигурност не се вземат в ръце и не започнат да се грижат за обществения ред и сигурност така, както законът изисква, гражданите това ще го вземат в собствени ръце. И колкото и да е неправилно, по-добре е да извършиш нарушение, отколкото да те пребият, да те убият, да изнасилят дъщеря ти – неща, които между другото, в Европейския съюз многократно се случваха след всички приказки на г-жа Меркел. Спомняте си, един депутат от нейната партия беше приел едно 16-годишно момче от Сирия, ако не се лъжа, и то само две седмици след това в собствения му дом изнасили дъщеря му. Ами защо трябва да стигаме до тия неща? Нашите деца са ни ценни и ние си ги обичаме. Така че това, което трябва да направим, е да накараме властите, колкото и да е трудно – даже на някои им се струва, че е невъзможно – да си вършат работата.

Проф. Радулов, може ли да се осъществява определено управление на мигрантските потоци и интеграция на тези бежанци в българското общество? Или това е кауза пердута?

Вижте, няма как. Тези хора от там, откъдето идват – сега предимно идват афганистанци, те са свикнали да убиват. Ние нямаме нужда от такива "специалисти“ тук – първо. Второ, ако говорим за Близкия изток, знаете ли, там, преди да започне това голямо преселение, тези хора, които имаха специалности – зъболекари, хора, които бяха занаятчии и т.н., на тях им дадоха възможност и съвсем официално се изселиха в САЩ и в Канада. Така че тези, които идват тук, или са движени от крайно отчаяние и предпочитат неизвестността пред смъртта там на място, или имат някакви криминални помисли. Огромна част от тези млади хора имат идеи за това да отидат в Западна Европа, да се ползват от системата за обществено осигуряване и да се присъединят към някоя местна банда.

Това, между другото, се посреща, доколкото разбирам, с много, много голям пиетет от страна на големите престъпни организации в Германия. Най-голямата мафиотска организация там е ливанската престъпна организация, ливанската мафия и тя ги ползва тези хора за свои бойни резерви – едни момчета, които не знаят, каква е цената на живота, и единственото, което знаят, е да стрелят и да убиват. Така че властите в цяла Европа, подобно на България, може би водени от някакви лъжехуманистични причини, са оставили обикновените хора като жертвени агнеци на някакви странни престъпни обекти. Няма как да се интегрират тези хора, защото те не искат да работят.

А не е възможна интеграция без да искаш да изучиш съответния език, без да се опиташ да разбереш в каква страна живееш, без да се опиташ някъде да бъдеш полезен. Няма как да стане това нещо. А и вие знаете, тук периодично, може би два пъти годишно започват едни разговори, как пенсионерите стават все повече и как трудно ще ги издържаме, видите ли, сега вече на всеки пенсионер има по човек и половина, който работи и който трябва да ги издържа. Това са някакви страхотни глупости, които слушам, защото и аз самият съм пенсионер и знам, че години наред са ми удържани много големи суми от заплатата, които би трябвало някъде да бъдат спестени, макар че държавата на няколко пъти прехвърля напред-назад пенсионните фондове и те най-накрая изчезнаха, естествено.

Та, ние няколко пъти говорим, колко е трудно за работещия българин да издържа българския пенсионер. Ами работещият българин с лекота ли издържа десетките и може би ще станат стотици – да не стават повече, хиляди – мигранти, които единствено знаят да грабят и убиват? И с лекота ли ще издържа и огромното количество – хайде в България не е толкова голямо, както в Германия и в други държави – огромното количество мигранти от Украйна? И забележете – част от тях въобще не приличат на жертви, които бягат от войната. Погледнете по улиците и ще видите, какви коли с украински номера, пълни с млади мъже, се движат.

Аз, на мястото на властите, всички хора, всички мъже украинци между 20 и 45 години бих ги връщал насилствено в Украйна. Как им помагаме ние? Пращаме боеприпаси, пращаме оръжия, започна да се говори, че ще пращаме и наши военни специалисти – засега уж не като военна помощ, т.е. да участват във военните действия, ами като инструктори, а същевременно младежите и мъжете на Украйна се разхождат из цяла Западна Европа и България и демонстрират луксозен начин на живот. Това е някакво безумие! И това е въпрос на държава, която не знае, как трябва да се работи, на управление, което не е ясно, какво управлява и как се управлява, на хора, които са дошли за малко, за да изкарат едни големи пари и да отидат по островите. Всичко от онзи прословут запис, който извади Радостин Василев наяве – никой не ще да го спомене, че той го е направил това нещо – се доказа, че е абсолютна истина и че не става дума за някакви алегории, а за съвсем конкретен план, който виждаме как се осъществява.