Испания пред избори: колко голям риск поема Санчес

Премиерът Педро Санчес заложи всичко на една карта и обяви предсрочни избори в Испания. Кампанията неизбежно ще бъде белязана от жилищната криза, миграцията и подема на десните популисти.

В последно време икономическите показатели на Испания са положителни, но в политически план страната е в криза от месеци. В понеделник социалистическият министър-председател Педро Санчес реагира изненадващо: той обяви предсрочни избори за 29 ноември.

Защо Санчес поиска избори?

Решението за предсрочните парламентарни избори бе предшествано от политическо поражение на правителството. В петък, на втори октомври, специалните декрети на Санчес за решение на жилищната криза не минаха в парламента. Срещу тях гласуваха седмината депутати от консервативната сепаратистка партия на Каталуния „Junts", на чиято подкрепа разчита правителството от 2023 година насам. Сега Санчес се аопитва да си осигури „много по-широко прогресивно мнозинство".

Поражението засегна правителство, чиято парламентарна база и така е крехка вече от месеци. Кризата около масовата миграция към Сеута и множеството случаи на корупция в обкръжението на испанската Социалистическа работническа партия, но също и свързани със самия Санчес, обремениха правителството.

След което се появи случаят "Марикармен": принудителното извеждане на 87-годишната Марикармен Абаскал от жилището ѝ, след като е живяла в него над 70 години, превърна жилищната криза в основна политическа тема. Междувременно възрастната испанка почина в болницата, където беше настанена заради изтощение.

Отхвърлянето на декретите сега позволява на Санчес да се представи като защитник на наемателите. Но не е ясно дали сметките му ще излязат.

Каква роля играе натискът на улицата?

Вече от три години жилищният проблем е основна грижа за испанците. По преценки на испанската Централна банка в момента в страната липсват към 750 000 жилища, а до 2028 броят им може да надмине един милион. Над половината от младите хора между 18 и 34 години живее при родителите си или е финансово зависима от тях. Цените на недвижимите имоти растат три пъти по-бързо от заплатите, а и с дял от само 1,7 процента социални жилища Испания е в долния край на класацията в ЕС.

За движението на наемателите плановете на Санчес не отиват достатъчно далеч. Консервативната опозиция и представители на икономиката предупреждават, че поставянето на по-строги граници за нивата на наемите може само да изостри проблема.

Дали идва краят на управленския модел на Санчес?

От изборите през 2023 година Санчес управлява без мнозинство в парламента. Неговите социалисти са в коалиция с левия съюз „Sumar", но в последно време зависеха от гласовете на по-малки партии - като баската и каталунската регионални партии, но най-вече от гласовете на каталунските сепаратисти от „Junts". Постепенно тази конструкция обаче ставаше все по-нестабилна. Само през първото полугодие на 2026-а правителството загуби на почти всяко четвърто гласуване.

От държавния бюджет се вижда най-добре колко голяма е станала междувременно блокадата. Испания все още работи с бюджета от 2023, тъй като по време на целия мандат премиерът така и не успя да прокара нов бюджет в парламента. В крайна сметка „Junts" оттегли подкрепата си и по жилищния проблем, респективно по тема, която е в челото на дневния ред след националните протести.

Какво произлезе от кризата в Сеута?

В края на юли за съвсем кратко време над 70 000 души преминаха границата от Мароко към Сеута. И макар не след дълго правителството да обяви кризата за приключена, два месеца по-късно все още най-малко 10 000 мигранти продължават да се намират в ексклава с 80 000 население. Полицията разчисти импровизиран лагер, обитаван от около 3000 души, едва миналата неделя.

Кризата промени и дори относително либералната миграционна политика на Санчес. Проект, с който агенция „Ройтерс" разполага, предвижда ускоряване на процедурите по исканията за убежище и депортациите, както и по-строги правила. Правозащитните организации отправиха остри критики.

Колко силна е опозицията?

На пръв поглед консервативната Народна партия на Испания е фаворитка за предстоящите предсрочни избори в края на ноември. Но същинският победител от последните месеци е дяснопопулистката "Вокс" (Vox). Подкрепата за нея междувременно нарасна до 18 процента - с шест повече отколкото на изборите през 2023 година. Така шансовете на партиите вдясно от центъра да получат достатъчно мнозинство за управление нарастват.

Лидерът на „Вокс" Сантяго Абаскал обаче междувременно започна да поставя условия за сътрудничество. Предимство за испанските граждани, икономическа дерегулация и много по-твърда миграционна политика, стигаща до т.нар. „ремиграция", т.е. връщане на мигрантите в родните им страни. При това положение председателят на Народната партия Алберто Нунес Фейхоо ще се окаже пред труден шпагат. За да измести Санчес, той ще трябва да привлече и избиратели от политическия център. Но същевременно ще има нужда за управляващо мнозинство от партньор, който води кампания много по-вдясно.

За международните медии премиерът Санчес в момента е един от най-важните критици на Тръмп в Европа. Правителственият ръководител се противопостави на исканията на Тръмп за пет процента отбранителни разходи, отказа да предостави испански военни база за войната срещу Иран и разкритикува американско-израелските удари. Поради това Тръмп дори временно заплаши с прекратяване на търговските връзки. Същевременно Санчес изрично противопоставя своята миграционна политика на ориентираната към депортации политика на Тръмп и атакува технологичните олигарси от САЩ.

Санчес обаче е и един от най-видните социалдемократически министър-председатели на голяма държава от ЕС. При изборно поражение на левите Европейският съвет ще загуби един от най-силните си гласове срещу Тръмп в лицето на Санчес. Той е премиер, позициониращ се постоянно срещу все по-високите отбранителни разходи, отстояващ либерален курс в миграционната политика и отправящ по-остри критики към Израел във връзка с войната в Газа от повечето си европейски колеги.

Източник: www.dw.com