Божидар Чеков: Осиротялото приличие

Като малки ни възпитаваха да отстъпваме местата си на по-възрастни хора в градския транспорт. Да благодарим и да се извиняваме, когато е необходимо. Като влизаме в църква да сваляме шапка. Учиха ни, но и ние сами се учехме защото го виждахме около нас. Нямаше предмет „приличие“, нито катедра или закон. В Конституцията също го няма. За да бъде разбрана поне отчасти церемонията по случай откриването на Олимпийските игри в Париж, е необходимо да се знае, че подсъзнанието на французите е пропито със закона „забранено е да се забранява!“

От революцията през 1789 година до днес неподчинението и провокацията са се превърнали в мотор за изкуството, на модата и на изобретателността. В много случаи - за сметка на правилата. Понякога извън тях. От Густав Курбе до Пикасо и от Коко Шанел до Густав Айфел.

На 26 юли освен блестящата постановка на церемонията, нейните режисьори прибягнаха до погазване на свещеното, на недосегаемото до днес – християнската вяра. Направиха го в името на нова идеология включваща борбата на LGBT и на всички видове малцинства. В резултат, мнозинството във Франция и 4-те милиарда християни по света, се почувстваха пренебрегнати и осквернени.

Дошлите от Южна и Северна Америка туристи, както тези от всички краища на Европа, напълниха удобните трибуни около игрищата за мачове на Бич-волей, фехтовка или плуване. Те бяха дошли за спорта, не да взимат уроци по история. Много от тях дори не говореха френски. Оспорваните срещи по джудо и баскетбол им помогнаха да забравят четирите часа на дъждовната вечер при откриване на игрите.

За представителите на различните монархически династии, тази церемония ще остане обаче незабравима. Техният списъкът е внушителен. От десет съседни държави, Франция граничи с осем монархии. Добронамерени, всички бяха дошли със съпруги, деца и роднини. За кръщелните свидетелства на някои от тях са необходими 2 -3 страници. Кралят на Испания Фелипе VI и съпругата му – кралица Летиция. Кралят на Дания Фредерик и съпругата му кралица Мари. Великият Херцог на Люксембург Анри и Херцогинята Мария Тереза. Принц Алберт II на Монако и съпругата му принцеса Шарлен.

Близки или далечни роднини на Мария-Антоанета, волю неволю, изтърпяха 45 минути през които, пред очите им отрязаната глава на френската кралица бе съпроводена от зловещия химн на революционерите от 1790г. „ A ça ira, ça ira, les aristocrates on les pendera!'' ( А ще стане, ще стане, ще обесим аристократите!)

Няма французин, който да се гордее с обезглавяването на 37 годишната кралица. За всички то е необосновано. Тежи им на съвестта и до днес. Мария-Антоанета е била лъчезарна, модерна и толкова възпитана, че когато качвайки се по стълбата на ешафода, настъпва леко палача си и му се извинява: „Господине, моля да ме извините, не го направих нарочно!“

Случайно или нарочно претенциозните създатели на церемонията пропуснаха Шарл Мартел, Жана д'Арк, Виктор Юго, Мария Кюри и Марсел Сердан!? Имена които обединяват и с които французите се гордеят.

Потомъкът на Бурбоните и косвен внук на Луи XIV – Великият Херцог д'Анжу – Шарл Филип д'Орлеан, публикува обширно интервю в което казва: „Плача от срам за Франция!“

Главният виновник и режисьор на спектакъла – Томас Жоли се оправдава всеки ден пред всички възможни медии. Той не бил разбран! Съвсем друго е искал да каже. Подигравката с християнската религия не била неговата цел.

Участникът в кошмарната пародия на „Тайната вечеря“ на Леонардо – боядисаният със синя боя Филип Катрин не може да обясни смисълът на ролята си. Какво общо има Бога на виното и разврата с Олимпийските идеали? За разлика от Томас Жоли той се крие зад мъдростта на евангелието: Прошката е същността на християнската вяра! - повтаря Филип Катрин, на който иска да го чуе.

Майсторите на церемонията на Олимпийските игри 2024 година в Париж, смаяха Света и си сложиха в джоба 120 хиляди евра. Индулгенции за „приличие“ няма да получат никога.