Няма да спестим нито една куриозна обществена поръчка в „Регистъра на срама”

Няма да спестим нито една обществена поръчка, в която има куриозни и нагласени изисквания в заданието, да бъде публикувана в „Регистъра на срама”. Въпросите за приватизацията и концесионирането в общините стоят по-остро. Определено мога да заявя, че рисковите зони и корупционните условия в местните органи в никакъв случай не са по-малки от тези на национално ниво. Необходимо е изготвянето на нов Закон за концесиите. Това заяви в интервю за Факти. бг  директорът на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) Бойко Великов.

Наскоро стана факт „Регистъра на срама”,  който е съвместна инициатива на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност и Клуб „Журналисти срещу корупцията”, който регистрира безумните обществени поръчки. Колко сигнала до този момент сте получили, кои са най-интересните сред тях и в кои области най-често са поставени подобни изисквания за обществени поръчки?

Считам за добра идея този регистър, който направихме заедно с Клуб „Журналисти срещу корупцията”. Той дава достатъчно публичност и прозрачност за възложители, които предопределят условията на обществените поръчки и техния изпълнител. Не случайно и други институции, като Комисията за защита на конкуренцията, определят като един от основните проблеми слабите места в заданията на обществените поръчки. Не мога да не изразя удовлетворение, че Народното събрание  прие на второ четене Закона за обществените поръчки и електронните платформи. Това е първата крачка към електронните обществени поръчки, които значително ще ограничат корупцията в страната. Не приемам твърденията, че нищо от това, което Центърът е предложил в закона, не е прието. Напротив, приети са основните и важни неща в него.
Има няколко десетки сигнала постъпили в Центъра, като по-съществени са около 15 от тях . Това са случаи, които се отнасят до концесии, до закони, какъвто например е Законът за авторското право, до процедури в различни институции, свързани с обществените поръчки. По тези сигнали ние изготвяме необходимия анализ и се обръщаме към съответните институции, за да завършим като цяло необходимите проверки. Имаме договореност и ни предстои  подписване на съответните документи с ВКП и ДАНС за координация и взаимодействие по сигнали и анализи, които правим в институциите по проблема корупция.
Проблемът със сигналите е изключително важен, защото те са базата за една голяма част от анализите, които правим и чрез тях се постига конкретен резултат в работата. Регистърът е едната страна, публичната. На този етап няма нарушения, но заобикаляйки закона се създават реални корупционни условия. Самите задания са реални корупционни условия. Те говорят за договореност между участниците в съответните търгове и възложителя на поръчката.

Тоест, това се явява като един вид превантивна мярка, така ли да го разбираме?

Наистина, това е един вид превантивна мярка и искаме значително да разширим този регистър. Нашето желание е всяка седмица да го „обогатяваме“ с нови поръчки. Ще имаме готовност тази седмица да включим следващите случаи, до които сме достигнали. Готови сме да публикуваме всяко едно задание за обществена поръчка и съответния възложител, независимо от това в кое политическо време е станала тя. Няма да спестим нито една обществена поръчка, в която има куриозни и нагласени изисквания в заданието, да бъде публикувана в този регистър.

С какво ще помогне електронната платформа за обществените поръчки?

Предстои да бъде приет окончателно Закона за обществените поръчки, въпреки че от Агенцията за обществени поръчки обявиха и нов вариант на закона. Уверението е, че независимо, че ще има нов закон, тази част за електронни поръчки ще бъде основна. Става въпрос за стандарти, които трябва да се изработят по отношение на обществените поръчки, за да не се допускат задания като тези, които публикуваме в „Регистъра на срама”. Проблемните места биха могли да бъдат стандартизирани на базата на електронна платформа. Разбира се, основен е въпросът за електронния мониторинг и електронния одит и за достатъчната публичност, която се постига през електронните платформи и цялостния вариант на електронни обществени поръчки. По този начин ще изключим максимално субективността при възлагането на обществените поръчки. Така рязко ще ограничим възможностите за корупция. Важно е да има реална конкуренция между реални фирми, с потенциал и ресурси да изпълнят съответната обществена поръчка.

Как възнамерявате да се борите с регионалната специфика на корупцията?

Мисля, че поставихме добро начало с първата среща с представителите на областните комисии за противодействие на корупцията. Това са оперативните служители, които работят в тези комисии. Обсъдихме потенциала, който има Центърът и техните  възможности за взаимодействието и координацията чрез една информационна система за сигнали.  Ще си оказваме съдействие в работата по тези сигнали, с цел констатиране на рискови зони в отделни региони. Един от областните управители, който участва в срещата, посочи такава рискова зона в един от законите. Анализираме я в момента и подготвяме конкретна приемна, която да направим в Разград. 

А може ли да споменем, коя е тя, понеже даваме конкретен пример, или бихте се въздържал?

Бих се въздържал да обявя точно коя е. Анализът, който ние правим показва, че има основание. Мога да спомена, че става въпрос за пенсиониране по инвалидност, което се оказва една корупционна практика, за съжаление. Ще направим проверки и необходимите анализи и ще посочим мерки, с които да ограничим тези възможности. Този проблем се оказва немалък за страната.
От една страна са сигналите, рисковите зони, а от друга - възможностите за обучения и повишаване на административния капацитет, което бихме искали да постигнем в това взаимодействие с представителите на областите, за да имаме обективен поглед върху регионалните проблеми. Още един пример ще дам. Въпросите за приватизация и концесиониране в общините стоят по-остро отколкото на национално ниво. Този процес в местните структури се оказва много значим и важен от финансова гледна точка за самите общини.

Досега като че ли този проблем в общините беше пренебрегван и се залагаше повече на институциите в София...

Рисковите зони и корупционните условия в местните органи в никакъв случай не са по-малки от тези на национално ниво. Работят немалко корупционни схеми, създават се немалко корупционни условия. Един голям проблем, пред който сме изправени като държава, са лицензионните разрешителни и други режими, които по същество създават тези рискови зони за корупция. Важно е да имаме този поглед върху областните и регионални проблеми.

Значи ли това, че ще работите в по-плътна връзка с ОПАК, понеже споменахте административния капацитет, тоест обучение на служители и т.н. ?

Има няколко предложения към центъра за работа с ОПАК и с програми, които биха могли да помогнат. На този етап съм резервиран към това от гледна точка на спекулациите, които са възможни относно Центъра. Ще възникнат веднага въпроси за нашите контрагенти, хората с които работим, структурите с които работим. Готови сме да окажем помощ в рамките на възможностите, които имаме и аналитичния потенциал.

В представянето на целите на Центъра, Вие заложихте на това, че ще търсите пропуски и в Закона на концесиите. Има ли вече реални резултати?

Подходът ни към този проблем се оказа много верен. Това действително е един национален и стратегически въпрос. Разширихме значително проблематиката, свързана с концесиите. Освен Закона за концесиите на анализ подложихме и Закона за подземните богатства,  Закона за устройство на Черноморското крайбрежие и Закона за водите. Разширихме обхвата, защото тези закони са свързани помежду си. Една част от сигналите, които получихме, показаха колко значим е този въпрос. Пред финализиране сме на доклада по този проект. Най-вероятно в началото на следващата седмица ще има първи негов вариант. Констатирани са достатъчно нарушения на законодателството, свързани с изпълнението на концесионните договори. Много голям проблем е контролът  върху концесиите. Много голям проблем са и промените, които се правят в концесионните договори. Много голям проблем е и самото договаряне по концесиите. Така, че се очертават сериозни рискови зони.

Необходим ли ни е нов Закон за концесиите или са нужни изменения и допълнения на съществуващия?

Специално искам да отбележа, че по този проект за концесиите и други закони, свързани със Закона за концесиите, които изброих, работихме и с Института за държавата и правото към БАН, с техни представители, които са специализирани в тази проблематика. Считам за много полезно това сътрудничество между нас и БАН. Полезно бе сътрудничеството и по данъчните измами, където работихме с Института за икономически изследвания, също към БАН. Вече имаме готовност и ще представим този продукт за концесиите, като ще настояваме пред изпълнителната и другите власти за реализация на мерките, които предлагаме. Важно е това, до което сме стигнали като заключение, да бъде реализирано като мерки. Даваме си ясна сметка за сериозната съпротива, която ще се предизвика.

Да разбирам ли, че желаете изготвянето на нов Закон за концесиите?

Да, но има още един въпрос. Той е свързан с предоговаряне на една част от концесиите. Държавата губи значим ресурс - и финансов, и суровинен през концесиите,  което трябва да се ограничи.

Под лупа поставяте и оперативна програма „Конкурентоспособност“. Има ли вече някакви резултати там и открихте ли корупционни практики?

Това е друг проект, по който работи Центърът. Има немалко данни и сигнали, свързани с тази оперативна програма. И тук наличието на значим финансов ресурс, се оказа важен стимул за прилагането на корупционни практики. Удължихме малко срока на този проект, защото екипът, който работи по него прецени, че ще установим закономерности, които се отнасят и за други оперативни програми. Отчита се спецификата на тази оперативна програма, но заедно с нея, ще се очертаят една част от схемите и рисковите зони въобще за оперативните програми и значително ще се улесни работата ни по следващите. Надявам се до десет дни да приключим с този проект и да представим доклада по него.

Имате намерение да работите по посока на корупционните практики и в областта на лекарствената политика, ако можете да кажете какви са направените стъпки в тази посока.

По лекарствена политика на този етап събираме сигнали и информация, свързана с функциониране на системата. Това е една консервативна система, в която има изключително много интереси и не малко рискови зони за корупция. Финансовите средства в нея са в стотици милиони. Тук бих прибавил и медицинската апаратура. Амбициран съм да постигнем сериозни резултати, защото лекарствената политика засяга всеки български гражданин. Нямам съмнение, че в тази система има достатъчно висока степен на корупция.

С кои контролни органи възнамерявате да работите съвместно?

На първо място разчитаме на възможностите и потенциала. който има Центърът. Важно е взаимодействието с ДАНС, НАП, Държавна агенция  Финансов контрол и Сметната палата. Не на последно място е работата ни с Прокуратурата. Бихме искали сигналите от Центъра действително да бъдат довеждани докрай, което обсъдихме и с главния прокурор Цацаров . Където е необходимо, да се образуват производства и съответно да се повдигат обвинения. За мен прокуратурата е изключително важно звено в тази обща работа и се надявам да постигнем реални резултати.