Обществото не може да приеме, че и жените са агресивни

Венцеслав Вътов е сред малцината лицензирани психоаналитици у нас. Председател е на комисията по обучение към асоциация „Българско психоаналитично пространство“. Член е на Еspace analytique – Париж. Има десетки изследвания и публикации в областта на психологията, психотерапията и психоанализата. Формален повод за интервюто му пред Факти.бг е убийството на 8-годишната Алекс от Приморско, извършено от жена, която също има деца: според МВР 39-годишната Атанаска Георгиева изгубила контрол, когато малката нарекла синовете й грозници. Разговорът неусетно преминава към причините за растящите случаи на женска агресия, към майчината и бащината функции за оформяне на личността, към насилието в света изобщо...

Г-н Вътов, убийството на малката Александра от Приморско потресе обществото, а липсата на достатъчно информация за станалото остави открехната вратичка за догадки дали обвинената за престъплението Атанаска Георгиева е истинският извършител, или е изкупителна жертва. Какво вижда психоаналитикът зад фасадата на този случай?

Съвсем нормално е в едно следствие да има следствена тайна. Не мисля, че интересът на обществото е особено зрял. Съществува и незрял интерес - към пикантното, клюката, към онова, което ще ни разтърси. Някои хора търсят именно такъв тип наслаждение. Не всички удоволствия протичат през съзнаваните усещания и тук става въпрос за нещо такова. Съдът е призван да разбере истината. Ние не знаем коя е истината и докато не знаем, трябва да запазим това място празно, а не да го запълваме с фантазии на журналисти и психолози. Първо трябва, в знак на уважение, да се научим да замълчим пред такава трагедия, убийството на дете. За жалост, журналистиката днес търси сензации и много често задоволява именно нездравия интерес.

Другият голям въпрос, който произтича от случая, е свързан с недоверието към институциите. Ние сме стигнали дъното по отношение на държавността. Сегашното ръководство на МВР е толкова некомпетентно, че дори не може да си даде сметка колко. Ще припомня, как абсолютно неадекватно беше използвано високоспециализирано професионално звено при ареста на Петко Петков в Лясковец, след като този човек можеше да бъде неутрализиран по хиляди други, по-интелигентни начини. Все едно да тръгнете на лов за зайци с оръдие. Опитът да се прикрие тази вопиюща некомпетентност и мислене, разчитащо на силата, само увеличава недоверието на хората към институциите. Този опит ловко прехвърли проблема от болната върху здравата глава.

Това роди поредната „гениална идея”, произтекла от бюрократичното очакване към психиатрите да се направи Регистър на психично болните, сякаш това ще реши въпроса. Но този регистър – забележете! - няма да служи за грижа към тях. Всеки, който попадне в него, ще бъде смятан за потенциален извършител на криминални престъпления, което е абсурд. Ако погледнете статистиката, ще видите, че огромната част от престъпленията се извършват от лица, които според психиатричните критерии се водят „нормални”. Наличието на такива регистри в САЩ никак не пречи някой луд да се поупражнява в стрелба по деца в някое училище.

Уместна ли е аналогията, каквато мнозина виждат, между сегашната трагедия в Поморие и тази отпреди 13 години с малкия Пепи, удушен най-вероятно от майка си Даниела Терзийска и захвърлен в Южния парк в София? И двете жени така или иначе са майки, независимо дали са посегнали на собственото си дете, или на чуждо...

Ще избегна конкретиката на посочените случаи. Най-общо казано, не само ние в България преекспонираме майчинството, идеализираме го. Майчинството е едно от табутата на нашата цивилизация. Всъщност всички сме болни от майките си, но това е трудно за възприемане от широката публика. Много често съзнанието не желае да знае - това е основната му характеристика. За обикновения човек е трудно да възприеме реалната истина, че майките също могат да бъдат убийци. Убиецът е във всеки един от нас, а защо не и в някои майки? Налице е един обществен предразсъдък, че щом си „създал живот” е невъзможно да си негов унищожител или унищожител на живот въобще. Водени от такъв предразсъдък, съставителите на профили във ФБР през 70-те години изключват възможността жени да бъдат серийни убийци. В резултат „пропускат” да разкрият няколко сериозни случая. Днес този предразсъдък при тях е преодолян напълно. Всъщност женската престъпност е придружавала цялата човешка история.

Всекидневно криминалната хроника ни предоставя нови свидетелства за женска агресия. Слабият пол ли се е променил, или времето, в което живеем?

В днешното време хората остават твърде нарцистични, разбирайте незрели. Например, те вече не танцуват валс – танц, изискващ партниране, координация с другия. Днес всеки се клати сам, често употребил екстази, а другият е само средство. Това е резултат от регреса на обществото не само у нас. Този нарцисизъм е свързан с твърде дълго продължаващата идилията на слепване с майката и факта, че майките предпочитат децата си пред съпруга. А това неправилно се смята за нещо нормално. Приема се погрешно, че няма нищо по-добро от майката, че в майчинството няма нищо застрашаващо. Наистина майката е незаменима, но до време. Сякаш обществото вярва в мита, че само майката е необходима и достатъчна. И занимавайки се с въпросите за кокошката и яйцето, напълно забравя и игнорира петела.

Днес ролята на бащите е сведена едва ли не само и единствено до донор на генетичен материал и платец. Или пък функцията му е ограничена до непълноценен заместител на майката – отпуск по бащинство. При развод, по правило, децата се присъждат на майката; в училище, при проблем, викат майката. Искам да подчертая, че в процеса на порастване бащинството е водещо за правилното човешко развитие. Същевременно са ликвидирани всякакви инициационни институции, които да подпомагат естественото разделяне на детето от майката.

Агресията, независимо от пола, е свързана именно с нарцисизма. Тук е мястото да посоча, че значение имат и някои модерни, радикално феминистки идеологии. Например, че за насилието в семейството вина носят само и единствено мъжете. Т.е. мъжът е насилник, а жените са жертви. Не изключвам, че има достатъчно такива случаи, особено когато съпругът е примитивен, садистичен или алкохолик. В голям брой от случаите обаче е налице дълга история на емоционално насилие от страна на жените над мъжете, доста преди проявата на мъжките физически посегателства. У нас не смятаме, че съществува емоционално насилие. То се изключва, трудно доказуемо е и не подлежи на обществена санкция.

В малкия личен свят къде според вас най-вече грешат майките?

Не става въпрос за грешки, а за липси. Родителите не могат да дадат нещо, което нямат и самите те не са получили. Напоследък често срещам фразата „Ако искаш идеалния мъж, трябва да си го родиш и да си го отгледаш“, което първо звучи кръвосмесително и второ поставя въпроса така, че едва ли не майката знае какво е мъж. Никоя майка не може да направи от едно момче мъж, защото няма понятие какво е мъжът. Като че ли и обществото също вярва, че това е възможно. Напоследък жените все по често се оплакват, че не срещат мъже, а някакви преходни форми. В същото време те залагат у синовете си същите качества, от които се оплакват, когато ги срещнат в мъжете.

Искате да кажете, че бащиният модел трябва да е формиращият пример за сина?

Не става въпрос за модел и за пример, а за функция. Функцията на реалния бащата е да вмени закона, забраните - както у синовете, така и у дъщерите. Възприетите забрани на бащата кастрират нарцисизма. Но вижте как бащата вече е буквално изхвърлен от родителската роля. В детските градини и училищата работят само жени. Мъж се става, жена също, и това не е „навито“ в човека, за да се развива, не е предопределено от анатомичния пол. Символичното, законът се предава от баща на син. Това не може да се случи по друг начин, освен по вече изпитания, утвърдения в миналото. Всякакви експерименти само увеличават патологията.

Логиката е ясна, но не звучи ли всичко това прекалено женомразки?

Виждате ли, щом заговорим за истини, които съзнанието възприема трудно, това веднага бива етикетирано като сексизъм. Обществото не може да приеме, че и жената може да е агресивна. Фройд е един от първите, поддържащи прозрението, че „жената е и човешко същество”. А агресивността е дълбоко присъща за човека.

Кои фактори допринасят за култивирането на агресията?

Живеем с илюзията, че сме приключили с тоталитарния дискурс, в лицето на фашизма и комунизма. Въпреки че с комунизма въобще не сме приключили, нито категорично сме осъдили неговата агресивна, античовешка и антинародна същност. Представяте ли си в Бундестага да има депутати, бивши агенти на Гестапо, или синът на Гьобелс да ръководи парламентарна група? Невъзможно - нали? Е, у нас това е нормална практика. Чуйте агресивния езика на депутатите ни. Добавете към това новия тоталитарен дискурс на корпорациите. Вижте само агресивния императивен език на рекламите - „Вземи!“, „Грабни!“, „Яж, пий!”. Това е част от общия тон на агресията, на подивяването. Когато ни внушават например, че „Няма невъзможни неща“ и децата повярват в това, те си остават в лудостта на детското желание за всемогъщество. Пребивавайки в този дискурс и този контекст, е много лесно човек да реализира какво ли не, дори и убийство.

Венцеслав Вътов,

психоаналитик