Образователната система е сляпа за многообразието в обществото

На 17-ти май 1990 г. Световната здравна организация премахва хомосексуалността от международната класификация на болестите, координирана от нея. Така датата става емблематична и през 2004-та 17-ти май е обявен за Международен ден за борба с хомофобията и трансфобията. Той се отбелязва вече 9 години от неправителствени организации, държавни институции и международни структури по целия свят.

За да отбележи датата Младежка ЛГБТ организация “Действие” организира символично велошествие под надслов „Заедно срещу хомофобията”.. Основният организатор на събитието - Марко Марков разказа пред Факти.бг малко повече за тазгодишното дъгоцветно шествие, което ще се състои в събота в столицата и ще бъде съпътствано от жива инсталация с хора от различна възраст, сексуална ориентация и полова идентичност. 

Каква е целта на това велошествие?

Замисълът на велошествието е да бъде изразно средство за онези жители на града, които вярват, че хомофобията е грозна част от нашето ежедневие и националната ни култура. Това е позитивен начин да привлечем внимание към сериозни проблеми.

Има ли конкретна темата на тазгодишното шествие?

Да, всяка година шествието има определена тема. Тази година решихме да го посветим на опитите на български политически партии, обществени личности и маргинални организации да заглушат лесбийките, гей мъжете, бисексуалните и трансполовите хора и техните поддръжници със закони и политики, насочени срещу основното им човешко право на свободно изразяване.

Какви са точно тези закони и политики?

Едно от нещата е, че от ПП Атака бяха внесли законопроект, подобен на този в Русия, с който искаха да се криминализира публичното показване на хомосексуална ориентация и да се забранят гей парадите. „Атака" поиска наказание за всеки, който „манифестира публично своята или на други хомосексуална ориентация или принадлежност, чрез организация или участие в митинги, шествия и паради или чрез средствата за масова информация и Интернет".  Парламентът обаче отхвърли този абсурден документ.

ЛГБТ общността има ли някакви конкретни искания/претенции към държавата?

Държавата е ключова фигура с борбата с хомофобията. Образователната система е сляпа за многообразието в обществото и в училище; органите на реда и съдът са неадекватни спрямо престъпленията от омраза; еднополовите двойки и техните деца са семейства втора ръка - в очите на държавата те са непознати, случайно живеещи заедно. Ето това са нещата, на които искаме да се обърне внимание.

Какво искате да покажете със съботното велошествие? На кого и защо?

Посланието ни е ясно - не на хомофобията. Адресатите са както политиците, обществениците и обикновените хора, които имат нужда от напомняне, че хомофобните им схващания и действия не са приемливи, така и хилядите ЛГБТ хора, които имат нужда някой да защити достойнството им публично.

Провеждате шествието за 4-ти път. Досега имало ли е успех?

Организира се за четвърти, но се провежда за трети, защото един проливен дъжд през 2012 осуети второто му издание. Всеки път се събират достатъчно хора, за да вдигнем шум по софийските улици и посланието ни да бъде отразено от медиите. За мен това е успех.

Ще има ли някаква международна подкрепа или присъствие на събитието?

Изпратили сме покани до няколко посолства. Надяваме се техни служители да се включат. Ще видим.

Какви са обществените нагласи спрямо събитието?

Предполагам, че има различни нагласи и реакции към събитието. От силно положителни до силно отрицателни.

Имали ли сте проблеми до сега?

Досега винаги сме работили много добре със Столична община и СДВР. Шествията са преминавали спокойно.

Какви са твоите очаквания като организатор?

Очаквам, че акцията преди началото на шествието ще събуди силен медиен интерес. Надявам се медиите да съумеят да предадат посланието коректно и точно.

Велошествието е в международния ден срещу хомофобията. От колко време той се отбелязва в България?

Първите събития по повода вероятно са отпреди 2009-та, когато аз започнах да се занимавам с активизъм.

Как самата ЛГБТ общност възприема събитието? Има ли разделение сред хората в нея?

В България е трудно да се говори за истинска ЛГБТ общност. Тя тепърва се гради и се осъзнава като група хора, които имат общи проблеми и право на човешко достойнство. Причината е, че същата хомофобия, която пълзи сред хетеро мнозинството, задушава и много ЛГБТ хора. Това е така наречената интернализирана хомофобия.

Има ли разлика в целите на Прайда и това велошествие?

Целите са подобни. Прайдът обикновено е с по-обща насоченост, докато велошествието има конкретна тема и концепция, изградена около него, но в центъра и на двете е борбата ни срещу хомофобията.