Терзиевата управленска немощ

София изпадна в тежка ситуация и в продължение на дни градът остана без наземен градски транспорт. Политиците, издигнали Терзиев за градоначалник, дори допускат грубата грешка да правят протести в негова защита. Казвам, че това е груба грешка, защото никой от избирателите, изключвам, разбира се партийните агитки, не харесва, когато се излиза в защита на властта. Контрапротестът в подкрепа на Терзиев напомня бутафорните контрапротести в защита на кабинета на Орешарски. Това, ако не е ирония на съдбата, не знам кое е.

Това коментира за ФАКТИ Петър Кичашки.

Извън това лирическо отклонение обаче е важно да се направят няколко уточнения.

Първо, Терзиев е слаб кмет.

Неговото оправдание, дадено напоително в национален ефир, беше „не съм магьосник“. Също така противопостави шофьорите на родителите, казвайки че ако се плати за градски транспорт, няма да има детски градини. Отварянето на такива разломи и противопоставяния в един град е не просто вредно, опасно е. А относно „магьосничеството“ – че не си магьосник е ясно. Никой не е очаквал от теб да си магьосник. Но хората те избраха, за да решаваш проблеми. Които очевидно не умееш да решаваш. В случая очевидно оценката на г-н Борисов, че Терзиев е „неможач“, е видимо вярна. Терзиев просто не може да се справя с тези проблеми и не знае как да управлява града.

Най-малкото тук има два аргумента за неможачеството му. От една страна, ти като се кандидатира за кмет, не знаеше ли за проблема с градския транспорт и че няма шофьори? Ако не си знаел – защо се кандидатираш въобще като нямаш идея какви са проблемите? Ако си знаел, тогава защо вече половин мандат не търсиш решение на този проблем? От друга страна, аналогията с предишното управление на града е неминуема. Ако има такива проблеми, защо градът никога не е бил блокиран така, както сега? Защо нито при Фандъкова, нито при Борисов, нито дори при Софиянски не сме имали такива проблеми? Изводът е очевиден – просто те са разбирали повече от Терзиев.

Второ, много е нефелен опитът да се хвърли вината върху предишните градски управи.

Ако такъв протест беше избухнал веднага след избора на Терзиев, можехме да предполагаме, че опозицията има пръст. Но протестите се случват на втората година на неговото кметуване, т.е. в средата на мандата. Колко години ще си мием ръцете с предишните? Отделно, ако кметът и партията му подозират ръководството на наземния транспорт във връзки с ГЕРБ, защо тези хора не бяха сменени в последните две години? Защо Терзиев се е предоверил, дори и такава завера да има, на хора на ГЕРБ и ги е оставил да ръководят, след като видимо сега се опитва да се оправдае с тях?

Не знам дали опозицията има пръст в случващото се. Но най-важното е, че това, дори и да е вярно, е ирелевантно.

Ти като управляващ си длъжен да си пазиш гърба от всеки опит на опозицията да те дестабилизира.

Не просто това – ти трябва да очакваш такива ходове, да ги предвиждаш и да търсиш как да ги неутрализираш преди да са се появили. Това е естествен инстинкт на всеки, който има някакъв политически и публичен опит. Въпросът е, че Терзиев не разполага с такъв. Никакъв. Той идва с цялата си неопитност и се самонасажда на пачи яйца. После се чуди защо изпод него са се излюпили патета. Как да е по друг начин като ти не си направил нищо, за да си защитиш управлението? В крайна сметка кметът на София е доста политически влиятелна фигура, която може много да въздейства и има огромен арсенал от инструменти.

Но ето го Терзиев, който излиза в ефира, след като половин мандат не сме му виждали очите и казва „кажете ми как да реша проблема“. Човек, има много начини да се реши проблемът, но това е работа на кмета. Ако аз, Пенчо, Иванчо или някой друг ти кажем как да се справиш с кризата, тогава ти какво точно работиш, че не ми е ясно? Бягането от отговорност е привилегия, с която един управляващ не може да се накичи. Теб са те избрали именно, за да носиш отговорност. И да си този, който решава проблемите. Да си факторът, който умее да предвижда проблема и да съумява да го решава още преди да е възникнал. Като Борисов възлагаше да се ловят снежинките още във въздуха, тогава либералите му се смееха. Но какво се крие зад това изречение? Крие се манталитетът на това да търсиш решения за проблем, който още не се е появил. Защото появи ли се, неговото решение става много по-трудно и неминуемо ще донесе щети.

Когато градският транспорт е недофинансиран и заплатите са толкова ниски, че не могат да се намерят шофьори, това е тиктакаща бомба.

Оставете невчесаните размисли на разни Фейсбук-герои, които словополагат колко били високи заплатите в градския транспорт. Не са. Заплатите са ниски за шофьор в София, а водачите сглабят нормален доход, само защото полагат огромен извънреден труд. Прочее, повечето шофьори карат толкова интензивно след нормалното работно време, че са във видимо нарушение на всички трудовоправни разпоредби. Да не говорим, че „Автомобилна администрация“ нямам никаква представа как отчитат часовете шофиране по дигиталните тахографи на водачите. Ако Столична община беше частна фирма, досега и „Автомобилна администрация“ и Инспекция по труда да са им скъсали ританките от глоби и проверки. Но понеже е общината, това се замита и проблем йок. А шофьорите се гърбят от работа, за да вземат все пак нещо.

Очевидното решение какво е? Просто – когато правиш някаква услуга по един начин, а нямаш пари да я поддържаш, тогава я вкарваш в рамките на възможностите си. В Буенос Айрес като ходих последно имаше огромен градски транспорт и автобусите вървят през секунди един след друг. Защото тогава Аржентина се управляваше от неокомунисти, които гледаха да имат много заети в транспорта, за да имат гласоподаватели в лицето на ангажираните в процеса. Днес, под ръководството на Хавиер Милей, страната оряза субсидиите за общината за градски транспорт, което доведе до вдигане на цените на обществения транспорт и до намаляване на броя возила по линиите. Това вкара общината в релси и в момента градският транспорт е точно такъв, какъвто Буенос Айрес може да си позволи да поддържа. И това е само едно от решенията, има и много други, но е работа на кмета да предлага решения. Не е наша.

Когато избираха Терзиев за кмет преди вече почти две години, казах от страниците на столичния печат, че е необходимо да се готвим за софийски упадък.

Прогнозирах, че общината ще започне да има проблем и със сметоизвозването, и с градския транспорт, и с бездомниците на улицата като аргументирах това със спецификите на едно градско управление, когато то се води от левичар.

Колко актуални звучат тези мои думи днес! И това не е, защото съм някакъв свръх анализатор, а защото умея да събера две и две. Когато едното две – управленска немощ и некомпетентност, се съберат с другото две – управление под знамето на левичарски утопии и комплекс за малоценност, манифестиращи в желание за „спасяване“ на общността, се получава следното четири – провал. Няма какво друго да стане просто.