Безнаказаност и корупция: Защо загина едно дете в Несебър

Коментар на Емилия Милчева:

Въртележки, джетове и увеселителни съоръжения без контрол, институции без отговорност - и накрая цената се плаща с един детски живот. Загиналото при парасейлинг в морето край Несебър 8-годишно момченце освети един от тъмните ъгли на българския туризъм, където се оказа, че проверяващи не стъпват. Причината - законодателни пропуски, добре известни на бранша.

И това не е първият инцидент

Дали са умишлено направени или са резултат от работата на некадърни законодатели, няма значение, след като едно дете изгуби живота си. По медиите представители на туристическия бранш обясняват как този случай е първият подобен инцидент в България. Но всъщност не е. През лятото на 2019 г. две момичета паднаха върху дърво, а оттам на покрива на заведение също при парасейлинг заради проблем с лодката. А заради скъсване на повдигащо въже при същото забавление пак преди 6 години туристи паднаха върху дърво в местност край “Каваците”. Към тези случаи се прибавят и злополуки с парапланер и парашути.

Пострадалите при тях хора са се отървали с леки наранявания, докато малкият Иван нямаше този шанс. Също и парашутистът, който загина при скок от балон с горещ въздух край Благоевград.

Как е регламентиран парасейлингът в България - чрез Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища. Тя въвежда кратък набор от изисквания – район за плаване, двуместни парашути, въже до 80 метра и др. Ограничения за възраст няма, на българското Черноморие от парасейлинг може да се възползват деца над 3 години, но така е и в Хърватия, в Кипър я предлагат и на 2-годишни, и на 90-годишни. Но в Испания например минималната възраст за деца е 10 години.

Едни негодни закони…

Но издигането с парашут от лодка е само една от дейностите в “сивата зона” на забавленията. Преди година директорът на Изпълнителната агенция “Българска служба за акредитация” инж. Ирена Бориславова каза пред БТА, че България няма акредитирани органи за контрол, които имат права за технически проверки на съоръженията в увеселителни обекти - виенско колело, влакчета на ужасите и др. Уж е налице законово изискване да има “лице за контрол”, което да проверява и удостоверява безопасността на атракциона, да извършва периодични технически прегледи и да документира резултатите. Само че акредитацията му не е задължителна.

“Лицето за контрол” на съоръженията в увеселителните обекти се въвежда със Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и с Наредбата за безопасната експлоатация на увеселителните съоръжения. И като няма акредитация, това лице може да е всякакво.

Вместо да обясни защо няма контрол, след като има закони, министърът на туризма Мирослав Боршош заявява, че “на този етап няма институция, която да може да носи отговорност и да упражнява контролни функции по отношение на екстремните атракциони”.

Контрол "на парче"

Съгласно чл. 56, ал. 6 от Закона за устройството на територията (ЗУТ), “условията и редът за устройството, безопасността и техническите изисквания към съоръженията, поставяни в увеселителни обекти, се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на вътрешните работи и министъра на младежта и спорта”. Такава наредба има от 2013 г. - само че тя изключва “циркове, неподвижни трибуни, инсталации за строителни обекти, строителни скелета, разглобяеми селскостопански конструкции, водни съоръжения и пързалки, аквапаркове, водни атракциони, атракционни и тематични паркове, картинги със състезателен характер, както и за увеселителни съоръжения, задействани чрез монета, ползвани едновременно от не повече от три лица, използването на които е уредено в специални закони и в подзаконовите нормативни актове за тяхното прилагане”.

На практика нищо не е уредено. Контролът върху аквапарковете и водните атракциони в България е „на парче“ - няколко институции имат частични правомощия, но няма единен орган, който да носи пълна отговорност и потребителите да са спокойни, че безопасността на съоръженията е системно проверявана. Кога за последно - и дали - Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е проверявала например водни пързалки? Ами хиперактивната Комисия за защита на потребителите дали е проявила интерес безопасни ли са тези услуги, така както се задейства срещу търговските вериги?

За един червен колан

В телевизионни кадри всички видяха износения и разнищен червен колан, с който е било обезопасено 8-годишното дете. В социалните мрежи някои задават въпроса дали, дори и да е имало контрол, пак нямаше да се случи - предвид корупцията в България и тоталната безнаказаност. Нима не паднаха асансьори в сгради, които уж са били редовно проверявани? Нима не се удавиха деца в басейни на хотели, където е нямало спасители - макар че собствениците са длъжни да назначават такива при определени размери на плувните съоръжения. Според министъра на туризма “предстои разговор за контрола над съоръженията”. Дали ще доведе до запушване на законодателните пропуски не е сигурно. До септември депутатите може удобно да забравят за случая, освен ако у някои не заговори съвестта.

Не е необходимо лицензиране за услугата парасейлинг (предлагана на цени от 140-200 лева), нито пък за полетите с делтапланер, парапланер и други въздушни спортове. Изисква се единствено лодката да е минала технически преглед и да е вписана от Изпълнителна агенция „Морска администрация”. Има регламент за екипажа и оборудването на плавателния съд, ако има клиенти под 18 г. - с подписана декларация от родител/настойник, също и задължителни спасителни жилетки за парашутистите. И ако за атракцията “Водна шейна” се изисква застраховка на местата, при парасейлинга няма такова условие.

Трагедията в Несебър почерни семейството от Разлог, но можеше да е всяко друго. При такава липса на контрол атракционите са като руска рулетка, в която самата държава зарежда пистолета с безотговорност и бездействие.