Ивелин Кичуков пред ФАКТИ: Време е България да стане целогодишна дестинация с висока стойност и устойчив модел

В разгара на лятото сме, но ще бъде ли силен туристическият сезон. Пред ФАКТИ говори Ивелин Кичуков, председател на Българската асоциация по туризъм.

- Г-н Кичуков, как върви летният сезон, който е в разгара си? Пълни ли са българските хотели?
- Сезонът показва ясна двуполюсност – има локации с много добри резултати, но и такива, където проблемите са системни. Южното Черноморие – Приморско, Созопол, Лозенец, отчита стабилно търсене, особено в частта, където се залага на събитийност, семейни пакети и културна добавена стойност.
Но други райони изостават и то най-вече поради недостатъчна транспортна достъпност, липса на нови форми на реклама и слаба връзка между туристическия продукт и съвременните очаквания. Именно затова в последната Национална стратегия за туризма, която представих, подчертавам: транспортът и свързаността са не просто логистика – те са инструмент за насърчаване на пътуванията и престоя.

- От години се говори за недостиг на кадри. Какво е положението през този сезон?
- Това не е временен недостиг – това е хронична липса на системен подход към човешките ресурси в туризма. И го казвам с отговорност, защото без хора - няма услуга, а без услуга - няма туризъм.
Затова предложихме конкретни решения:
-- сезонни работни визи за граждани на Турция, Молдова и Грузия;
-- онлайн платформа за заявки и проследяване на персонал, както е в Румъния;
-- данъчни стимули за хотелиери, които инвестират в езиково обучение и адаптация на чуждестранни кадри;
-- двугодишно разрешение за работа за ключови позиции – главни готвачи, управители, аниматори.
В туризма България има нужда от работещи хора, не от административни пречки.

- България е вече в Шенген по въздух и вода, а еврото наближава. Това какво значение има за туризма?
- Това е силен сигнал за стабилност и предсказуемост. Шенген по въздух улеснява достъпа – особено важен за пазари като Израел, Германия, Австрия. Еврозоната ще направи разплащанията по-лесни, ще засили инвестиционния интерес и ще ни даде възможност да участваме в по-мащабни „B2B“ схеми за сътрудничество с европейски туроператори.

Но, както ясно посочвам в Стратегията до 2030 г., това не е автоматична печалба.

Трябва да предложим продукт, който е дигитализиран, иновативен и базиран на интегрирано преживяване – здравен туризъм, култура, гастрономия, активен отдих.

- Въпреки всичко, много българи предпочитат Гърция. Какво може да предложим ние?
- Гърция има какво да покаже, но цената на преживяването там вече често надвишава очакванията – задължителна консумация, скъп паркинг, платен достъп до плажове.

Това прави България все по-привлекателна – не само като по-достъпна, но и като по-свободна и човешка дестинация.

Убеден съм, че България може да предложи балансирано преживяване – природа, храна, култура и спокойствие, особено когато залагаме на интегрирани продукти като „море + здраве“, „СПА + вино“, „голф + култура“. Това е пътят – не да имитираме Гърция, а да надградим собственото си ДНК.

- Колко конкурентно е българското Черноморие през този сезон?
- Черноморието ни има сериозен потенциал, но трябва да спрем да разчитаме само на „слънце и плаж“. В Националната стратегия съм заложил ясно, че се нуждаем от нов модел на предлагане – „Черноморие 4 сезона“, с акцент върху калолечение, събитийност, културни турове и дигитални преживявания.
Проблемът не е в ресурсите – а в липсата на свързване между тях. Затова създадохме идеята за клъстери – като „Черноморски здравен хъб“ – Поморие, Бургас, Варна – който да комбинира море, СПА, култура и гастрономия. Това е начинът да задържим туристите над 5 дни и да увеличим приходите на турист, а не само бройката на туристите.

- Как ни възприемат чуждестранните туристи по отношение на съотношението цена–качество?
- В момента България е на челни позиции в Европа по съотношение цена-качество, особено в семейния и СПА туризъм. Но това не може да е единствената ни опорна точка.

Качеството вече не е само хотел и храна.

Туристът иска среда, дигитален достъп, естетика, безопасност, лично отношение. Няма как да постигнем това без дигитализация и реална обратна връзка. В Стратегията предлагам въвеждане на национална система за мониторинг на удовлетвореността, базирана на QR кодове и приложения, достъпни на основните езици.

- Къде и как се рекламира България? Чува ли се гласът ни на международната сцена?
- Рекламата ни е реактивна, не стратегическа. Докато Гърция, Албания и дори Румъния провеждат TikTok кампании, инфлуенсър турове и видеа в YouTube, България все още не използва европейското финансиране за дигитален маркетинг.

Предложих създаването на специален отдел по европейско финансиране и маркетинг към Министерството на туризма, който да разработва проекти по програми като Single Market, Creative Europe, Interreg Black Sea и Digital Europe.

Конкретен пример: проектът „Bulgaria All Seasons Digital“ с бюджет от 5 млн. евро – за инфлуенсър турове, виртуални турове и мащабна видеореклама.
Имаме право да се гордеем с това, което предлагаме. Но трябва и да го разказваме модерно, целенасочено и на правилната аудитория.
Като председател на Българската асоциация по туризъм (БАТ) и автор на Националната туристическа стратегия до 2030 г. вярвам, че България има всички условия да се превърне в регионален лидер в устойчивия, здравен и културен туризъм.
Това обаче ще стане само ако:
-- излезем от сезонния модел и изградим целогодишни продукти
-- заложим на иновации, кадри и съвременна реклама
-- свържем бизнеса, държавата и образованието в обща мисия
Не ни липсват идеи – липсва координирано действие. Но съм оптимист, защото виждам все повече хора, готови да работят за истинската трансформация на българския туризъм.