Католическата църква у нас възропта срещу промените

Католическата църква у нас възнегодува срещу предложените промени в двата законопроекта, внесени на 4 и 9 май 2018 г., за промени в Закона за вероизповеданията.

Преди малко повече от седмица ГЕРБ, БСП и ДПС предложиха вероизповеданията у нас да се финансират от държавата. Субсидия да получават обаче само тези, към които принадлежат най-малко 1% от българите. Парите да бъдат разходвани за заплати на свещенослужителите, за образователни дейности и други текущи разходи. Контролът да се възложи на дирекция „Вероизповедания“ към МС и на Сметната палата.

В промените католиците виждат "изолиране на българската католическа общност чрез недопускане на служители от друга националност и ограничаване на спомоществователството с общности към и навън от страната".

Ето и цялата им декларация:

С настоящата декларация желаем да изразим нашето сериозно безпокойство от предложените промени в двата законопроекта, внесени на 4-и и 9-и май 2018 г., за промени в Закона за вероизповеданията от 2002 г.

Като ценим загрижеността на политическите сили да предприемат заедно и поотделно мерки срещу заплахите от тероризъм надвиснали над съвременния свят, искаме да подчертаем убеждението си, че службата на общото благо не може и не трябва да подминава основни конституционни принципи като свободата на отделната личност, на религиозната свобода на индивида и на религиозни общности при спазване на принципа за разделност между Църква и Държава.

Считаме, че е необходимо да бъде признато и зачитано равно право на религиозна свобода във всички аспекти на всички граждани и религиозни общности, като разчитаме гражданската власт да бди за това юридическо равенство на всички граждани.

Сериозна тревога буди предложението Католическата църква и други традиционно представени религиозни общности да бъдат третирани по закон, на принцип на статистически данни, като се забравя важния им исторически принос за формирането на българската идентичност, нация и култура. Много са имената на католически светци от древни времена населявали нашите земи и имали досег с формиращата се българска държава, на апостолически делегати, станали дори папи и допринесли за развитието на средновековна и модерна България. Първата позната на родните историци История на България е написана от католическия епископ Петър Богдан Бакшев. От по ново време всички помнят имена на клирици и миряни като Петър Парчевич и Драган Цанков, които са радеели за съхранението на българската идентичност и дух. Вече 12 столетия отношенията между България и Светия престол са неизменно добри. От 50 години българска правителствена делегация посещава Рим за 24 май и винаги е приемана от Светия отец папата. Всички помним посещението на папа св. Йоан Павел II в България през 2002 г. – несъмнено една от най-големите дати в най-новата ни история. Неприемливо е пред лицето на историята, пред бъдещето, което заедно изграждаме за идните поколения и на настоящето като страна член на Европейския съюз, традиционно представени религиозни общности да бъдат третирани по закон неравностойно спрямо други.

Католиците живеят според християнските универсални принципи на братство и равенство и са част от семейството на всички католици по света. Те уважават и съблюдават местните закони и правилници. Изолирането на българската католическа общност, чрез недопускане на служители от друга националност и ограничаване на спомоществователството с общности към и навън от страната, принцип заложен в папски документи още в XIX век и неразделна част на сегашното европейско законодателство, е не само в разрез с универсалния характер на Християнството, но и ни връща към категорично отхвърлените от нашето общество и, както се надяваме, завинаги преодолени практики на тоталитарния строй.

Като неразделна част от обществения живот на българите, Католическата църковна общност изразява недоумение от липсата на предварителна разгласа и обсъждания с участие на представители от всички вероизповедания по предложените законопроекти. Настояваме пред уважаемите Народни представители да бъде проведен обстоен и задълбочен обществен дебат с религиозните общности преди да бъдат гласувани промени по Закона за вероизповеданията.

Разчитаме в диалог, с добра воля и на експертно ниво да бъдат широко и обстойно разгледани и обсъдени внесените законопроекти, за да отпаднат всички дискриминационни предложения, които поставят под въпрос демократичното развитие на България, като държава зачитаща равните права, свободата на съвестта и вероизповеданието на всички свои граждани.