Майката на Ники: Убийството му е с благословията на държавата

30 Август, 2018 11:11
10 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1874
Автор: Мартин Христов

Две години след смъртта на Никола Терзиев убиецът му Бейтула Исмаил все още е на свобода и шофира. Почернената майка на момчето, Анелия Терзиева, е посветила живота и усилията си на това да повлияе за промени в законодателството, които да противодействат на войната по пътищата. Тя е на мнение, че държавата е съучастник на убиеца Бейтула.

Ето какво още сподели за Varna24.bg почернената майка:

"На 20 септември чакаме потвърждение на присъдата от Висшия касационен съд. От там нататък се надяваме, че убиецът ще си получи заслуженото и ще влезе в затвора. Бейтула продължава да шофира, книжката не му е отнета до произнасянето на съда. Такъв е законът.

За две години се случиха и някои хубави неща, но нищо свързано с действия на държавата. През ноември миналата година се обединихме много неправителствени организации, експерти, пострадали в катастрофи и близки на загинали, и създадохме Институт по пътна безопасност. Колегите на добра воля изготвят становища за всичко, което им прави впечатление като нередности по пътищата на България. Тези становища остават в чекмеджетата на номенклатурата.

Денят преди голямата катастрофа край Своге, отнела живота на 17 човека, нашите колеги издадоха становище точно за този пътен участък, че е много опасно, че има нередности в мантинелата, в настилката, в обезопасяване на скалната маса и др. Ден по-късно стана най-страшното.

По телевизията се юрнаха министри, прокурори и специалисти да се обвиняват взаимно. Защото в тая катастрофа са засегнати 11 институции. Но ще го отнесе само шофьорът. Някоя малка риба по веригата може да бъде наказана, за да има изкупителна жертва и да не се пречи на по-нататъшните далавери. Защото сега никой не носи персонална отговорност при катастрофа.

Аз дълго време обвинявах само убиеца на моя син за това, че е причинил смъртта му. Но осъзнах, че вина носи държавата и системата, която управлява пътната безопасност. Бейтула има богато криминално минало. Убил е жена на пешеходна пътека. Награден е с условна присъда. Има куп актове за нарушения, отнемана му е книжката за превишена скорост и агресивно поведение на пътя и държавата не е реагирала с нищо на това поведение. Той е с толкова устойчиво чувство за безнаказаност, че си позволява да кара с 220 км.ч., с тунингована кола, с благословията на държавата!

И при последния случай край Своге ние всички се нахвърляме върху шофьора. Той безспорно има вина, но къде е системата за управление на пътя? Няма безгрешен човек. Системата е за това да минимализира последствията от грешката на даден човек. Трябва да има много сериозни промени. 30 часа шофьорски курсове не възпитават по никакъв начин чувство за отговорност в един млад водач. Те ти дават само право да държиш правилно волана. Затова в кауза се е превърнало за мен да убедя управляващите в това, че е нужно да бъде въведен час по пътна безопасност в училище.

Задължителен предмет като всички останали часове. Защото от това дали не мога да различа Бах от Бетовен не ми зависи живота, но от културата на пътя зависи. Опитвам се също така да убедя управляващите, че трябва да бъде въведен терминът "пътно убийство". Убиецът на моя син е нарушил три закона умишлено, а се третира като непредумишлено убийство. Ако той знае, че ще лижи минимум 10 години дали щеше да кара с 220 км.ч? ", коментира Анелия Терзиева.

Ето и нейното обръщение към всички, които на пътя натискат педала на газта на мощните си автомобили с чувството за безсмъртие и с пълната безотговорност към останалите участници в движението:

"Искам тези хора да отделят от живота си само един час, да се усамотят и да си помислят какво биха преживели, ако в една слънчева сутрин докато си пият кафето позвъни полицията както при мен на вратата и ми казва:

"Ти повече нямаш син!"...Нека за миг си представят погребението на любим човек, как го засипват с два тона пръст...Да си представят как след погребението влизат в неговата стая, виждат вещите и осъзнаят, че тези вещи никога повече няма да бъдат докосвани от него, няма да има кой да ги използва...Ако си представят това ще се доближат на една милионна част до мен и болката, която изпитвам аз и другите родители, загубили децата си. Защото по-жестока болка няма. Ние спираме да живеем. Ние вегетираме. Няма за кого да живеем. Чувстваме се ненужни, изоставени. И изпитваме гняв. Затова, че твоето дете е имало право да живее живота си, да посреща изгрева, да бъде с приятелите си и всичко това му е отнето с благословията на държавата. Тук е момента да благодаря на шефа на КАТ Варна Петко Камбуров. Само след една моя молба по телефона вчера обезопаси мястото, където моето момче беше убито, за да можем ние да му отдадем почит. Мило е, неочаквано е, когато някой, който има власт направи такъв жест", допълни Нели Терзиева.