10-те най-значими мениджъри в историята на Премиършип

През 1992 г. английския футболен елит бе реформиран и на мястото на тогавашната Първа дивизия се появи Висшата лига на Англия или Премиършип. С годините това се превърна в най-класния и най-гледан футболен шампионат в света, в който са се подвизавали едни от най-великите мениджъри в историята на играта. За това и Факти.бг ви представя 10-те най-значими мениджъри в историята на Висшата лига.

Алекс Фъргюсън

Сър Алекс Фъргюсън не е просто мениджър, той е цяла епоха в историята на мениджърската професия. Той пое Манчестър Юнайтед в период, в който този велик клуб се бе превърнал в отбор от средняшко ниво. В своето управление той не просто извади отбора от посредствеността, а го превърна в един от най-популярните и успешни клубове в света.  Фъргюсън наложи едни от най-големите таланти в историята на  Висшата лига, каквито са Райън Гигс, Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Рой Кийн, Ники Бът, Кристиано Роналдо, Уейн Рууни и още много други. С екипа си Фъргюсън разработи идеите си за физическа подготовка на футболистите, реализирана на базата на сериозно подготвени индивидуални фитнес планове, превърнали се в еталон за европейския футбол. Но ако има нещо, което прави Фътгюсън велик, това са успехите му. За 27 години начело на Манчестър Юнайтед  той печели 13 титли във Висшата лига, като по този начин прави немислимото и превръща клуба в най-титулувания в Англия, изпреварвайки Ливърпул, който преди идването на шотландеца има преднина от 11 титли. Към това трябва да се прибавят два трофея от Шампионската лига и пет Купи на Футболната асоциация. Алекс Фътгюсън е постигнал всичко, което един мениджър може да постигне. Спечели рекорден брой трофеи, откри невероятни млади таланти и изведе един клуб от посредствеността към футболното величие, застанал в основата на цяла една ера в историята на английския футбол.

Арсен Венгер

Венгер застана начело на Арсенал през 1996 г. Тогава медиите и феновете го приеха като абсолютен анонимник, чието най-голямо постижение е една титла на Франция с Монако  през далечната 1988 г. Венгер обаче се превърна в едно от най-емблематичните имена в историята на Висшата лига. За няколко години той превърна Арсенал в основния конкурент на Манчестър Юнайтед. Той революционизира идеите за физическа подготовка и превърна Арсенал в един от  финансово най-стабилните клубове в света, постигайки успехи чрез развивани на млади таланти от целия свят. Венгер наложи футболисти като Сеск Фабрегас, Самир Насри, Арън Рамзи, Тео Уолкот и Роби Ван Перси. Денис Беркамп и Тиери Анри пък се превърнаха в легенди на клуба. Французинът си спечели репутацията на един от най-добре работещите с млади таланти треньори. Под негово ръководство Арсенал се превърна в един от най-атрактивно играещите отбори в света и спечели три титли на Висшата лига, плюс още пет Купи на Футболната Асоциация. Легендарен ще си остане сезон 2003-2004, в който „артилеристите“ станаха шампиони без да допуснат загуба. Недостижимо постижение в историята. Венгер води Арсенал от вече 18 години, като вече се е записал в историята като най-великия мениджър в историята на клуба, доказал че успехи могат да се постигат и без харченето на огромни суми.

Жозе Моуриньо

Моуриньо пое Челси през 2004 г. Това стана веднага, след като спечели Шампионската лига с Порто. Португалецът трябваше да се възползва от безграничния ресурс влят в отбора от Роман Абрамович и от един клуб, гравитиращ около средното ниво на английския футбол, да го превърне в истински европейски гранд. И Моуриньо несъмнено го направи. Той създаде този хибриден стил между здрава защитна линия и светкавично бързо нападение, който е характерен за Челси и до днес. Жозе оглави златното поколение на отбора, в което блестяха имената на Франк Лампард, Джон Тери, Дидие Дрогба и Петър Чех, превръщайки го в легендарно за английския футбол. Под неговото ръководство Челси извоюва две поредни титли във Висшата лига, една Купа на Фубтолната Асоциация и една Купа на Лигата. За три години португалецът реално спечели всичко възможно и създаде на клуба такъв стил, който нито един от последвалите го треньори не се осмели да промени. Моуриньо осребри по възможно най-добрия начин ресурса на Роман Абрамович и направи прехода за Челси, превръщайки го от клуб от средно ниво, в истински европейски гранд.

Кени Далглиш

Далглиш безспорно беше най-великият футболист в историята на Ливърпул и треньорството изглеждаше най-логичното продължение на неговата кариера. По ирония на съдбата той постигна най-големите си успехи точно преди сформирането на Висшата лига. В периода между 1985 и 1990 г. той спечели три  титли на чело на Ливърпул в тогавашната Първа дивизия на Англия.  Мениджърската кариера на Далглиш обаче ще се запомни най-вече с престоя му в Блекбърн. Той поема тима докато е във Втора дивизия и през 1992 г. за първи път от 26 години успява да го класира във висшия ешалон на английския футбол или новосформираната Висша лига. Начело на отбора той успява да разгърне пълния потенциал на младия тогава нападател Алън Шиърър, а през 1995 г. постига немислимото, печелейки титлата във Висшата лига с Блекбърн. В последствие Далглиш бе мениджър на Нюкасъл, където обаче изживя срив. През 2011 г. той пое любимия си Ливъпрул, който по това време бе затънал в дълбока криза. Далглиш не успя да подобри представянето на „мърсисайдци“ в класирането, но достигна до финали за двете купи на страната, печелейки Купата на Лигата. Той привлече в отбора супер звездата Луис Суарес, а с него и фигури като Стюарт Даунинг и Джордан Хендерсън. В крайна сметка Далглиш завинаги си остава един от легендарните мениджъри във Висшата лига, след като успя да спечели титлата със скромния тим на Блекбърн.

Дейвид Мойс

Мойс е емблематичен за Висшата лига, най-вече с работата си в Евертън. Той бе начело на „карамелите“ в продължение на 11 години. Той не спечели трофей с Евертън, но с ограничените ресурси на тима, успя да го превърне в един от основните фактори във Висшата лига, винаги вървящ зад големите сили. Мойс  изгради стратегия за развитие, опряна на привличането все още неразвити таланти от чужбина и оформянето на играчи от школата на клуба. Мойс беше човекът, който наложи едва 17-годишния Уейн Рууни в големия футбол, а с времето оформи здрава сплав, представляваща незаобиколим фактор в Англия. Най-големият му успех дойде през 2005 г., когато с Евертън достигна до четвъртото място на Висшата лига, класирайки го за Шампионската лига.  В крайна сметка той успя да утвърди отбора в челната осмица на шампионата, въпреки че той разполагаше с далеч по-скромни финанси от големите играчи. Мойс показа как могат да се постигат добри резултати в английския шампионат, без за това да се харчат големи пари, а с правилна и дългосрочна стратегия. Така и през 2013 г. Мойс получи великата чест да наследи Алекса Фъргюсън начело на Манчестър Юнайтед. Той не успя да се справи прехода на отбора след ерата на шотландеца и го напусна преди да завърши сезона. Въпреки това дългият му период начело на Евертън и солидните успехи по това време го превръщат в една от емблемите на Висшата лига.

Рафаел Бенитес

Бенитес определено е едно от най-спорните имена работили във Висшата лига. Той пое Ливърпул през 2004 г., след като бе спечелил 2 титли на Испания с Валенсия. Тогава клубът бе затънал в дълбока криза и основно се бореше за място в четворката, до което често не успяваше да се докопа. Бенитес трябваше да върне стария блясък на Ливъпрул. Първият му сезон във Висшата лига завърши зле, след като „мърсисайдци“ достигнаха едва до петото място в класирането. Това обаче остана в сянката на изненадващо спечеления трофей в Шампионската лига през 2005 г. Това осигури на Ливърпул сериозен приток от средства и Бенитес бързо успя да го утвърди в топ 4, отново превръщайки го в сериозна английска и европейска сила. През 2006 с отбора той спечели Купата на Футболната асоциация. Бенитес бе най-близо до титлата през 2009 г., когато Ливърпул завърши на второ място в класирането след Манчестър Юнайтед. Още на следващата година той напусна клуба, след като отпадна от топ 4. Испанецът се завърна за кратко в Англия през 2013 г., като временен мениджър на Челси. Той класира отбора на трето място в шампионата и спечели Лига Европа. Бенитес така и не успя да спечели английската титла, но се превърна в един от най-успешните мениджъри на английски отбори в европейските клубни турнири.

Хари Реднап

Реднап така и не получи шанса да води един от английските грандове, но през последните 20 години се утвърди като една от най-емблематичните фигури в английския футбол. В мениджърската си кариера той води отборите на Уест Хям, Портсмут, Саутхемптън, Тотнъм и Куинс Парк Рейнджърс. Той води Уест Хям в продължение на 7 години, през които наложи играчи като Рио Фърдинанд, Джо Коул, Франк Лампард и Майкъл Карик. През 2006 г. Реднап класира Портсмут на 9-то място във Висшата лига, което бе най-доброто класиране на отбора от 50 години. През 2008 г. той носи на отбора и Купата на Футболната асоциация. Най-големите успехи на Реднап обаче идват като мениджър на Тотнъм. С „шпорите“ през 2010 г. той разбива доминацията на т.нар. „голяма четворка“, измествайки Ливърпул от 4-то място и класирайки отбора за Шампионската лига за пръв път в неговата история.  През 2012 г. Реднап пое Куинс Парк Рейнджърс, докато отборът беше в Чемпиъншип. През 2014 .г той върна тима във Висшата лига.  В крайна сметка Реднап винаги ще си остане в историята като големия мениджър за малките отбори.

Роберто Манчини

През 2008 г. в Манчестър Сити бяха налети огромни средства. Клубът си позволяваше да привлича едни от най-добрите футболисти в света, но така и не успяваше да постигне нещо значимо във Висшата лига. За това и през 2009 г. на мениджърския пост на клуба бе привлечен италианецът Роберто Манчини, който през последните три години бе успял да спечели три поредни титли на Италия с Интер. Задачата на Манчини бе да осребри вложените средства и да превърне Сити в постоянен фактор във Висшата лига. Възходът на отбора започна през 2011 г., когато той достигна до третото място в Шампионската лига, което значеше, че за първи път в историята си ще играе в Шампионската лига. През същата години бе спечелена Купата на Футболната асоциация. Големия триумф на Манчини дойде през 2012 г., когато той най-сетне изведе Манчестър Сити до титлата във Висшата лига. В крайна сметка неуспехите в Европа костваха поста на италианеца през следващата година. Въпреки това той успя да се възползва от финансовата мощ на клуба и да го наложи като новия голям фактор в английския футбол.

Карло Анчелоти

Анчелоти пристигна в Челси през 2009 г. като едно от най-доказаните имена в Европа след спечелването на два трофея в Шампионската лига с Милан. След напускането на Моуриньо пък тимът от Лондон бе в преходен период и така не успяваше да намери подходящия за себе си мениджър. В крайна сметка Анчелоти пое тима и го превърна в един от най-атрактивно играещите в Европа. Челси играеше изключително нападателен футбол и вкарваше наистина много голове. В крайна сметка „сините“ от Лондон за първи  път в историята си постигнаха дубъл, след като през 2010 г. спечелиха титлата във Висшата лига и Купата на Футболната асоциация. Челси постигна и рекорд за най-много вкарани голове, отбелязвайки цели 103. Анчелоти загуби поста си през следващата година,  най-вече заради слабите изяви на тима в Европа, но шеметният му сезон 2009-2010 завинаги ще остане в историята на английския футбол.

Жерар Олие

Олие пое Ливърпул през 1998 г. и успя да върне част от блясъка на клуба. През 2000 г. той достигна до четвъртото място в класирането на Висшата лига. Големият триумф дойде през 2001 г., когато Ливърпул спечели малък требъл. По ръководството на Олие тимът спечели Купата на Футболната асоциация, Купата на Лигата и Купата на УЕФА. Младият нападател Майкъл Оуен пък спечели Златната топка. Макар в шампионата „мърсисайдци“ да останаха трети, те определено бяха отбора на сезона. Олие бе много близо до титлата през 2002 г., но в крайна сметка тимът му остана на второ място. Французинът така и не успя да спечели титлата във Висшата лига, но през петте си години на чело на Ливърпул успя да наложи звезди като Майкъл Оуен, Стивън Джерарад и Джейми Карагър, които се превърнаха в истински легенди. Солидните му класирания пък го превърнаха в един от най-доказаните мениджъри в историята на английския шампионат.