Франция казва сбогом на Windows

Франция е на път да затвори окончателно вратата пред американските софтуерни гиганти, поставяйки началото на една от най-мащабните технологични миграции в най-новата история на Европа. Елисейският дворец взе стратегическо решение да изтегли държавната администрация от екосистемата на Windows, заменяйки я с Linux. Директивата е пределно ясна: до есента на 2026 г. всяко министерство трябва да представи детайлен план за пълно отстраняване на неевропейския софтуер от своята критична ИТ инфраструктура.

Този ход не е просто смяна на операционната система на настолните компютри. Амбициите на френската междуведомствена дирекция по цифрови въпроси (DINUM) се простират много по-далеч – от базите данни и виртуализацията до киберсигурността, мрежовото оборудване и дори инструментите за изкуствен интелект. На мястото на Zoom, Microsoft Office и Google Docs идват местни и европейски алтернативи. Франция вече залага на платформата за съобщения Tchap, софтуера за видеоконференции Visio и FranceTransfer за сигурен обмен на документи.

Решението на Париж е най-яркият символ на зараждащото се движение за „дигитален суверенитет“ в Европейския съюз. Времето, в което Брюксел само регулираше американските гиганти чрез актове като DMA и DSA, изглежда приключва, за да отстъпи място на директната подмяна. През последните години напрежението между Париж и Вашингтон по оста „технологична зависимост“ ескалира, като френските власти директно обвиниха САЩ в опити да подкопаят европейските правила за лоялна конкуренция и оперативна съвместимост.

Франция обаче не е сама в този поход. През 2025 г. тя, заедно с Германия, въведе облачната платформа Docs като директен конкурент на Google, а по-рано тази година европейски консорциум представи Euro-Office. Тези стъпки следват примера на германската провинция Шлезвиг-Холщайн, която вече мигрира към LibreOffice, и на Международния наказателен съд, който се довери на пакета OpenDesk.

Възраждането на интереса към Linux дистрибуциите не е изненада. Системи като Fedora, ParrotOS и дори насочената към крайния потребител elementary OS предлагат стабилност и сигурност, които държавните институции търсят. Любопитното е, че дори геймърските възможности на Linux, чрез платформи като Bazzite, вече достигат нива, при които често надминават производителността на Windows, което доказва, че ядрото на „пингвина“ е по-зряло от всякога.

През юни тази година ще започнат първите срещи за изграждане на публично-частни партньорства, които да подпомогнат този преход. Пътят на Франция е ясен сигнал към Силициевата долина: Европа вече не желае да бъде само потребител, а иска да държи ключовете от собствената си цифрова крепост. С тази стъпка Париж превръща софтуерната независимост в основен стълб на националната си сигурност.