Наследството на Меркел - прагматичният физик, дал на Германия желаната стабилност

Наскоро канцлерът Ангела Меркел, в рядка проява на емоции, призова германският избирател да прегърне многообразието на страната, за да изгради общо бъдеще. Тъй като лидерите на партиите е малко вероятно да сформират коалиционно правителство скоро, Меркел ще задържи позицията си, докато не бъде постигнат консенсус. Въпреки всичко, нейното време в активната политика е изтекло, пише политологът Мира Пател.

Меркел напуска поста си като вторият най-дългогодишен канцлер в Германия след войната, част от много определящи световни и национални събития през 16-те си години на власт. Сред индустриализираните икономики в света само Владимир Путин е издържал по-дълго. Меркел е канцлер на Германия по време на финансовата криза през 2008 г. и продължаващата дългова криза в еврозоната, тя наблюдаваше отказа на страната от ядрената енергия, приветства над милион сирийски бежанци в Германия, справя се с интензивния десен екстремизъм вследствие на това, занимава се с възхода на Китай и Русия, като последната нахлу както в Грузия, така и в Украйна по време на нейния мандат и взеха противоречивото решение да прекратят гражданските свободи вследствие на пандемията Covid-19.

Визитната ѝ картичка като канцлер е изчерпателна, тя може да бъде призната за стабилността си, ако не и за амбициите си. Избрана за най-влиятелната жена на Forbes в продължение на десет последователни години, Меркел ще бъде запомнена с ангажимента си към демократичните ценности и с прагматичното си лидерство в епоха на силни мъже и политически борби по целия свят.

Възпитание

Меркел е родена в Хамбург, Западна Германия през 1954 г. Баща ѝ, лутерански министър, премества семейството в комунистическа Източна Германия само няколко седмици след раждането на Меркел. По онова време стотици хиляди хора бягат от Изток на Запад, така че на необичайното му решение се гледа със значителни подозрения, като някои дори стигат дотам, че го наричат ​​"червения министър". Ангела, най-голямата от трите деца, е израснала в семинария в предградието на Темплин. Семейството на Меркел се смята за заможно, но поради връзката си с църквата също е обект на контрол от държавата.

Меркел става физик, работещ в академичен изследователски институт в Източен Берлин. Когато пада Берлинската стена през 1989 г., Меркел е разведен, бездетен, квантов химик, аномалия в германската политика и общество. По време на реч през 2019 г. в Харвардския университет Меркел описва как израстването в разделена Германия се отразява на нейното мислене. "Берлинската стена ограничи възможностите ми", каза тя. "Това буквално ми пречи."

Въпреки че Стената може да е забавила политическия ѝ дебют, това със сигурност не ѝ попречи.

Прагматизмът и придържането към рационалността на Меркел се формира от ранния ѝ опит в Източна Германия. Тя вече бе свикнала да бъде постоянно наблюдавана и следователно се научи как да регулира поведението си и да не действа по начин, който да привлича вниманието към нея. Дори след всичките тези години като публична личност, Меркел е склонна да избягва репортерите и се е обърнала към нацията само веднъж по телевизията. Тя също е известна с мълчаливо отношение към личния си живот и е известна с дългия си, технически и пасивен начин на говорене.

Меркел никога не е обяснявала решението си да влезе в обществения живот, но тези, които я познават, го приписват на политически опортюнизъм.

Ранните дни в политиката

Обединението на Германия означава присъединяване на Изтока към Запада и отваря вратата за източногерманските политици да заемат висши държавни постове. От своя страна полът, младостта и източната германската история на Меркел я направиха основен кандидат за лидерски роли. Докато работи в университета, Меркел е член на вече несъществуващото Демократично пробуждане, незначителна политическа партия, която привлича членове предимно от църковни групи.

През 1990 г., когато председателят на партията Волфганг Шнур призна, че е бил информатор на Министерството на държавната сигурност, потискащата разузнавателна агенция в Източна Германия, Меркел е повишена до говорител на партията и в това си качество надзирава сливането на партията с Християндемократическия съюз (ХДС) ). През октомври 1990 г. Меркел спечели първото си място в Бундестага и скоро бе представена на тогавашния канцлер Хелмут Кол, който я направи свой министър на жените и младежта.

През 1999 г. ХДС бе обхваната от скандал за финансиране на предизборна кампания, който замеси както Кол, така и неговия наследник като председател на партията Волфганг Шойбле. Кол бе толкова почитан в германската политика, че никой в ​​ХДС не желаеше да го критикува. Въпреки това, Меркел, която рядко отстъпва от битка, взе смелото решение да напише бележка, в която моли партията да се дистанцира от Кол. Нейният ход бе смятан за нехарактерно радикален, но също така ѝ помогна да спечели доверието на хората и утвърди репутацията си на директен стрелец. В рамките на месеци тя бе избрана за председател на партията.

През 2005 г. Герхард Шрьодер, който по това време беше канцлер, обяви предсрочни избори, вярвайки, че той ще спечели с мнозинство. В нощта на изборите той дори се похвали по телевизията на живо, че ще продължи да е канцлер и призова Меркел да прекрати политическата си кариера. След тази демонстрация, за която много зрители повярваха, че е защото е пиян, в крайна сметка му коства изборите. Два месеца след изборната нощ Меркел положи клетва като първата жена канцлер на Германия.

Готовността на Меркел да се изправи директно с могъщи мъже продължи през целия ѝ мандат като канцлер. Като владеещ руски език и фактически лидер на Европа, тя често се сблъсква с фигури като Владимир Путин и Доналд Тръмп. В известен анекдот, Путин, който знае, че Меркел се страхува от кучета, пуска големия си лабрадор Кони в присъствието на Меркел, очаквайки канцлерът да се разтрепери, Путин бе критикуван от международната преса, а Меркел седеше абсолютно неподвижна, лицето ѝ бе безразлично, а езикът на тялото - стабилен. По-късно, попитана за инцидента, Меркел каза, че разбира защо Путин изпитва нужда да я сплаши. "Той се страхува от собствените си слабости", обясни тя и затова трябва да "докаже, че е мъж". За разлика от събеседника си онзи ден, който веднъж пусна своя снимка, на която язди мечка без риза, Меркел знаеше как да се ориентира в егото на силните мъже и използва тази способност мълчаливо да отстоява позицията си през цялата си кариера.

Метод

На повечето снимки Меркел може да бъде видяна в запазената си поза, в която стои с ръце пред гръдния кош с докосващи се върхове на пръстите си. Когато я попитаха за това, тя обясни, че това ѝ помага и може да прави нещо и с ръцете си.

Това може би по-добре от всичко описва как работи умът на Меркел. В страна, която все още се бори с жестокостите в миналото си, стабилността и практичността на Меркел се предпочитат пред радикални жестове и амбициозно възвишени идеали. Традиционното ѝ спокойствие и компетентност я отличават от хората като Путин, Тръмп и Борис Джонсън, докато нейният работохолизъм и умствен подход към политиката я предпазват от контрол.

С кардашизацията на политиката през последното десетилетие стилът на Меркел често може да изглежда скучен и ясен. Често е забелязвана да пазарувахранителни стоки близо до скромния си апартамент в Берлин и е известна като Mutti, немската дума за майка. Докато подходът ѝ означава, че рядко вижда такава трескава преданост, на която са свидетели нейните съвременници, нейният приглушен стил и ефективност е харесван в германската общественост.

За нейните методи на управление Констанс Стелценмюлер, старши научен сътрудник в Института Брукингс, подчертава три различни черти в есе за списание Foreign Affairs.

Първият, нейният "антиораторен стил на говорене, който упоява както коментаторите, така и дипломатите". Това от своя страна ѝ позволява да деполитизира политиката и не позволява на поддръжниците на опонентите да отидат на избори. Като се основава на нейния опит като учен, често скучните и обикновено прекалено сложни речи на Меркел я предпазват от прекомерна критика и дебати. Способността ѝ да анулира напрегната политическа ситуация чрез нейния разбъркан стил означава, че хората често не успяват да разберат нейния политически процес на вземане на решения и се борят да я държат отговорна за идеите, които е изразила в миналото.

Вторият начин, по който тя управлява властта, е като поддържа малък екип от лоялни хора, с които е работила от години и на чиято "дискретност и дисциплина" може да разчита. Всички останали се държат на разстояние, Меркел не е имала известни отпадания в екипа си, нито е ухажвала за подкрепа политици, които потенциално биха могли да се обърнат срещу нея. Този занижен, умишлен подход към управлението е доказателство за нейната надеждност и причина зад способността ѝ да се ориентира в сложността на германската политика.

Третата характеристика на подхода на Меркел е способността ѝ да реагира на обществените настроения. От решението си да се оттегли от ядрената енергия след катастрофата във Фукушима в Япония, до желанието ѝ да приеме сирийски бежанци, едва ли някоя от нейните политически позиции е била изключително непопулярна сред широката общественост.

Наследство

Наречена от пресата "лидер на свободния свят", Меркел се радва на възраждане на международната подкрепа през последните пет години. Въпреки това, ако нейното управление е стабилно, то също бе далеч от революционно. През годините имаше много успехи, но е простено да си помислим, че е имало много повече, което би могло да се направи. Освен това някои от политиките на Меркел, макар и хуманитарни, също бяха изгодни. Спасяването на гръцките банки след кризата в еврозоната е един такъв пример. Като "спасява" гръцката икономика, тя запазва дефлирано евро (което подпомага германския износ), налага набор от строги мерки за строги икономии на гърците, които я предпазват от обвинения в слабост и прикрепя условия за спасяването, което гарантира, че германските и други европейски банките ще бъдат първите кредитори, на които ще бъде изплатени.

Въпреки че Меркел също се сблъска със значителни предизвикателства при справянето с пандемията Covid-19, резултатите от нейната реакция ще бъдат ясни едва през следващите години.

През 2005 г. Германия е с 11 % безработица и често е осмивана като "болен човек на Европа". Две години по-късно глобалната финансова криза удари, изпращайки няколко страни в Европа в низходяща икономическа спирала. Политиките на Меркел по време на кризата, заедно с благоприятния за бизнеса подход през следващите години, превърнаха Германия в четвъртата по големина икономика в Европа с висок стандарт на живот, почти пълна заетост и исторически излишъци в бюджета. Въпреки тези успехи, Маркус Зинер, професор по журналистика в Берлин и настоящият стипендиант на Хелмут Шмит от германския фонд Маршал, коментира, че Меркел се е възползвала до голяма степен от икономическата политика, въведена от нейния предшественик. Икономическите реформи в областта на труда и социалното осигуряване, които бяха предприети от Герхард Шрьодер, направиха страната по-конкурентоспособна, но по времето, когато ползите можеха да бъдат пожънати, Меркел вече бе поела поста.

Повече от вътрешната ѝ икономическа политика, Меркел ще бъде запомнена с това как се справи с дълговата криза в еврозоната, която причини хаос в икономиките на няколко южноевропейски страни. Меркел и други лидери на ЕС бяха изправени пред избор между спасяване на държави-членки като Гърция и Ирландия или да им позволяват да не изпълняват задълженията си по заемите, които до голяма степен се дължат на германски, холандски и френски банки. Първоначално Меркел не бе склонна да се ангажира със спасителен фонд, аспект на нейния прочут методичен и нежелаещ риска стил на ръководство. След натиск от страна на други европейски лидери, тя най-накрая се съгласи с план на Европейската централна банка да предотврати неизпълнение на държавен дълг чрез закупуване на облигации в замяна на държавите от Южна Европа, които приемат строги мерки за строги икономии.

Меркел е изправена пред последващи критики за това. От една страна, южноевропейските държави се възмущават от суровите политики на строги икономии, наложени от Берлин, а от друга, няколко северноевропейски страни искаха такива като Гърция да бъдат изгонени изцяло от еврозоната.

В статия за Foreign Policy, Матиас Матийс и Р. Даниел Келемен, оценяват сурово Меркел за вземането на решения по време на кризата в еврозоната. Матийс и Келемен твърдят, че действията на Меркел са виновни за тези страни за "фискална разгулност и изоставаща конкурентоспособност", като по този начин се създава "морална приказка за северните светци и южните грешници". Вместо това те твърдят, че "истинското лидерство би изисквало признаване и справяне със структурните корени на неволите в еврозоната - посочвайки, че фискалната и банковата криза са неизбежни в паричен съюз, където капиталът тече свободно при липса на подходящи съвместни механизми за координиране на фискалната политика, да регулират финансовите услуги или да улеснят макроикономическите корекции.

Въпреки това, ако политиките на Меркел бяха пагубни за съседите на Германия, те значително подсилиха и без това стабилната германска икономика, чиято производствена база и износ значително се възползваха от отслабеното евро. Освен това подходът, подкрепен от Меркел, по същество позволи на основните държави да предоставят финансови помощи на периферни страни, които след това бяха използвани за изплащане на германски банки, стратегия, описана от двамата като "вид пране на пари". Матийс и Келемен са склонни да критикуват Меркел за нейния опортюнизъм, но ако се разглеждат през призмата на националния интерес, политиките на Меркел помогнаха за превръщането на Германия в икономическия гигант, каквато е днес.

Катастрофата във Фукушима

Известна донякъде неподходящо като "канцлер на климата", Меркел председателстваше някои от най-обширните политики в областта на климата в историята на Германия. През 2011 г., дни след катастрофата във Фукушима, Меркел, която по-рано подкрепяше ядрената енергия, обърна позицията си и обяви, че Германия ще се оттегли от ядрената енергия до 2022 г. Подобно на много от нейните действия, това беше хитра политическа маневра, която предизвика широко разпространена подкрепа от политиците и широката общественост. Повечето германци бяха против ядрената енергия след Чернобил през 1986 г., който остави радиоактивен облак над северните територии на страната. Меркел също трябваше да се бори с Партията на зелените, която току-що си бе осигурила силен резултат на регионалните избори и бе силно против ядрената енергия.

Макар решението на Меркел да бе популярно, то идва и с редица предизвикателства. Германците преобладаващо считат изменението на климата за реална заплаха, създадена от човека. За да се оттегли от ядрената енергия, Меркел трябваше да представи предложение, което в крайна сметка да доведе до това Германия да черпи по-голямата част от енергията си от възобновяеми източници. По това време Германия вече беше свидетел на скок в производството на възобновяема енергия, до голяма степен поради две политически инициативи, предшестващи нейния мандат. Те включват мандат на ЕС за либерализация на енергията, който разчупи мощни предприятия за комунални услуги и германско законодателство, което гарантира тарифи за подпомагане на хората, инвестиращи във възобновяема енергия. Основните източници на възобновяема енергия на Германия обаче все още идват от вятъра и слънчевата енергия, които са известни с нестабилност в нестабилния климат в Германия.

Днес 56% от електричеството в Германия все още идва от конвенционални енергийни източници (включително ядрени), а 27% от обжщото количество идва само от въглища. Отстъпването от въглищата на свой ред наложи Меркел да разчита на спорен тръбопровод от Русия, "Северен поток 2." Рекордът на Меркел относно изменението на климата определено не оправдава нейното име, но има някои успехи, за които тя може да получи кредит. Страната прие първия си национален закон за климата през 2019 г., като постави цели за отделните сектори, които също са в съответствие с целите на ЕС, поставени по време на мандата на Меркел като президент на блока. Тя също така прие законодателство за постепенно премахване на въглищата до 2038 г., амбициозна цел в сравнение със стандартите, определени от страни като Индия, но в крайна сметка далеч по-малко въздействаща от тези, приети от съседите на Германия в Европа.

Миграционна криза през 2015 г.

Обикновено известна с хладните си забележки, през 2015 г. Меркел прояви необичайна сила, като обяви Германия за сигурно убежище за бежанците, бягащи от насилието в Близкия изток. Хуманитаристи по целия свят я похвалиха за щедростта ѝ, като се съгласи да посрещне безпрецедентен брой от милион бежанци в Германия. Въпреки това, както повечето от нейните решения, това също бе пресметнато и в много отношения преувеличено от нейните почитатели в международната преса.

Според Самер Патил, научен сътрудник в програмата за международни изследвания на сигурността в Gateway House, докато Меркел беше един от малкото лидери, които приеха позиция, насочена към бежанците, често се забравя колко много застаряващата германска работна сила се възползва от притока на работници, особено талантливи работници, идващи от страни като Иран. Меркел обаче трябваше да балансира тези икономически съображения с други компромиси. Много европейски държави се възмущаваха от отворените граници на Германия, твърдейки, че бежанците, които имат намерение да влязат в Германия, често се заселват в съседни страни. Нещо повече, около този ход имаше значителен вътрешен удар, който от своя страна подхранва възхода на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD). През 2017 г., след поредица от известни терористични атаки, AfD спечели 12,5% от националните гласове и за първи път в кратката история на партията си осигури места в Бундестага.

В отговор на тези предизвикателства пред сигурността Меркел почти обърна политиката си, като подписа спорна сделка с Турция, като предостави на Анкара огромни стимули в замяна на спирането на потока от мигранти в Европа. Меркел също се опита да ограничи молбите за убежище от Африка, като добави Алжир, Мароко и Тунис в списъка на страните, считани за безопасни, а по-късно стартира кампания в социалните медии, за да възпре бежанците от Сирия да бягат в Европа. Според Патил тази политика на възпиране остава в сила и днес. "Меркел е фокусирана върху ограничаването на насилието, като спира бежанците и мигрантите в Азия и Африка да напускат региона", каза той. Докато нейната имиграционна политика в най-добрия случай е двусмислена, Патил отбелязва, че Меркел е била принудена да предприеме балансиращ акт. "Тя трябваше да вземе предвид икономиката, както и националната сигурност", каза той и предвид тези съображения, "тя наистина се справи много добре".

Европейска сигурност

Излизането на Великобритания от ЕС оставя Франция и Германия като единствените две военни суперсили на блока. По въпросите, свързани със сигурността, включително заплахата от Русия и Китай и възходът на автократичните режими в Полша и Унгария, отговорът на Меркел отново беше трезво прагматичен. В момента Германия харчи 50 милиарда долара за отбрана, много повече от повечето европейски страни, но също така значително по-малко от двата процента от БВП, предвидени съгласно споразумението за НАТО. Патил приписва нежеланието на Меркел да харчи повече за отбрана с несигурността къде ще бъдат изразходвани парите. "Подобно на другите европейски лидери, Меркел ще трябва да отговори на избирателите си къде ще отидат допълнителните пари", каза той. "Биха ли се похарчили за граничен контрол, за Русия, за изграждане на вътрешен капацитет - ЕС няма отговор на това, така че в много отношения ръцете ѝ са вързани."

Някои не биха се съгласили с оценката на Патил, че Меркел е запазила статуквото по отношение на сигурността, посочвайки факта, че Меркел прекрати военната служба през 2011 г. и не успя да надстрои застаряващите отбранителни системи на Германия. Освен това, насърчавайки миграцията, Меркел е отговорна за рязкото нарастване на насилието в страната. Според германската статистика за престъпността мигрантите са непропорционално замесени в насилствени престъпления, включително убийства, непредумишлени убийства, нападения и изнасилвания. Неуспехът на Меркел да интегрира правилно мигрантите в германското общество - само половината от хората, които са дошли в Германия от 2013 г. са платили трудова заетост - също ще доведе до увеличаване на престъпността, особено като се има предвид, че е по-вероятно мигрантите да бъдат съкратени по време на пандемията. Разяждащият екстремизъм в мигрантските общности би представлявал заплаха както за Германия, така и за останалата част от международната общност.

Меркел също беше обвинена, че е заела относително мека позиция по отношение на Русия, въпреки че се смята за достоен противник на Путин. В статия за списание Foreign Affairs, Констанс Стелзенмюлер, подробно описва обширния списък на руските престъпления, които са се случвали под носа на Меркел. Те включват "анексирането на Крим от Русия, продължаващата прокси война в Украйна, нейните дезинформационни и пропагандни операции в германските социални медии, хакването на сървърите на Бундестага през 2015 г., убийството на чеченски политически бежанец през 2019 г., опитът за убийство през 2020 г. на руския опозиционен политик Алексей Навални и подкрепата на Москва за бруталните репресии срещу масовите демонстрации в Беларус.

Въпреки призивите на САЩ да залагат на по-агресивна позиция срещу Русия, Меркел досега отказваше да играе най-силната си карта, огромния проект за газопровода "Северен поток 2", който доставя руски природен газ в Германия. На Меркел обаче може да бъде простено за този компромис, тъй като германците са особено склонни към пасивност след ролята си в двете световни войни и тъй като руският природен газ е съществен инструмент за намаляване на зависимостта на Германия от въглища.

Според Патил, Меркел също е попаднала между два противоположни подхода, когато става въпрос за Русия. Тя трябваше да се придържа както към политиката на ЕС, така и към политиката на САЩ, които често бяха в конфликт помежду си. "Меркел нито е подобрила, нито е влошила отношенията на Германия с Русия".

Меркел също мълчаливо подкрепи неотдавнашните действия на Комунистическата партия в Китай, като прокара инвестиционна сделка между Китай и ЕС, въпреки нарастващите притеснения в международната общност. Връзката е сложна, твърди Патил, тъй като Китай и Германия са едновременно стратегически съперници, конкуренти и партньори. Германия трябва да запази достъпа си до китайските пазари, като същевременно ограничи разширяването на китайските инвестиции в германски фирми. Според Зинер, "Меркел ясно видя опасностите, които идват с възхода на Китай, но в същото време разбра, че възходът на Китай е неизбежен. Тя никога не е говорила за "отделяне" от Китай, защото е наясно колко важен е китайският пазар за германската икономика, особено ако погледнете износа на автомобили и машини. Многото въпроси, свързани с правата на човека по отношение на Китай, Меркел разгледа само предпазливо.

Егоистичният подход на Меркел към авторитарните лидери в Унгария и Полша се корени по подобен начин в икономически съображения. Тя беше решаващ защитник на крайнодесния лидер на Унгария, Виктор Орбан, стигайки дотам, че да се съюзи с неговата партия в Европейския парламент. Както Унгария, така и Полша са производствени центрове с ниски заплати за немски мултинационални компании и макар хората като Орбан да манипулират и изнудват малки и средни предприятия, те сериозно ухажват големи германски автомобилни производители като Audi, Mercedes и BMW.

В крайна сметка, според Зинер, Меркел е "истински европеец", който би направил всичко, за да поддържа ЕС заедно. "На този фон Меркел разбра значението на поддържането на Съюза заедно, дори срещу противоположните ветрове от Полша и Унгария. Има ли червена линия, която, след като бъде прекрачена, би довела до излизане на Варшава и Будапеща от ЕС? Вероятно. Ангела Меркел обаче би приела тази стъпка като абсолютна последна инстанция и ще направи всичко възможно, за да избегне подобен сценарий."

Всъщност ангажиментът на Меркел към ЕС вероятно е нещо с което историята ще я запомни. Тя служи като морален и практически глас на ЕС през целия ѝ мандат като канцлер, устоявайки на амбициозните френски опити за разширяване на Съюза и отказвайки да позволи на Великобритания излизане без сделка. Тя също така подкрепи фонда на ЕС за възстановяване от пандемията за 826 милиарда долара през май 2020 г., като позволи на блока да набере общ дълг на капиталовите пазари за първи път в своята история. Нейните спасителни средства за южноевропейски страни, макар и противоречиви, също така попречиха на държавите да изпаднат в невъзможност да изпълнят задълженията си по заемите си или да напуснат ЕС, като и двете неща биха отслабили Съюза. Освен това Меркел често е действала като европейски щит спрямо Русия и по-специално, тя е един от малкото хора, които Путин с неохота уважава. Нейният хуманитарен отговор на бежанската криза беше смесен, но също така беше рядко проявление на морално лидерство във времена, когато държавите единствено даваха приоритет на националните си интереси.

В епоха, доминирана от перченето и хулиганството на Тръмп, Путин, Моди и Болсенаро, равномерният, рационален и умствен подход на Меркел към управлението често изглеждаше като глътка свеж въздух. Тя може би не е най-запомнящата се фигура, нито най-амбициозната, но когато това имаше значение, Меркел успешно успя да бъде възрастният човек в стая, доминирана от лабилни личности.