Австралия срещу Джокович: злонамерена тактика ли бе това?

Тенис звездата Джокович изпита на собствен гръб жестокостта на австралийската гранична политика. Властите първоначално му издадоха виза за влизане в страната, независимо че са познавали неговите възгледи за ваксините, а когато той пристигна, просто му хлопнаха вратата под носа. Всичко това прилича на крайно злонамерена тактика.

Междувременно съдът в Мелбърн взе решение в полза на 34-годишния тенисист и разпореди незабавното му освобождаване от хотела за хора, които трябва да напуснат страната. Но този успех пред съда далеч не гарантира на Джокович, че на 17 януари ще има право да защитава титлата си на Откритото първенство на Австралия. Правителството на страната вече оповести, че ще провери възможността за повторна отмяна на визата на Джокович. Много австралийци възприемат престоя на неваксинирания Джокович в Австралия като лична обида за стоическите усилия да се справят с пандемията. Те прекараха месеци в локдаун и се ваксинираха масово – включително и онези, които изпитваха съмнения относно сигурността на ваксините. Затова отказът да се допусне Джокович в страната срещна значително одобрение.

Рестриктивният граничен контрол като инструмент

Но властите можеха да вземат това решение още преди сърбинът да вземе самолета за Австралия. Променената им в последна минута позиция провокира малка гранична криза и им позволи да отклонят вниманието на обществото от непоследователната политика в борбата срещу пандемията. Властите извоюваха лесна двойна победа с помощта на овехтял от употреба сценарий - да извличат политически капитал от жестокости по границата. От десетилетия насам австралийски политици от всички партии използват граничния контрол на страната като инструмент за политическа манипулация, с който се отвлича вниманието от допуснати гафове.

Джокович се оказа затворен в същия хотел, в който десетки бежанци и кандидати за убежище в Австралия живеят в пълна безтегловност и нито имат право да влязат в страната, нито да я напуснат. А тяхното пребиваване във въпросния хотел е направо луксозно в сравнение с нещастието на хиляди други кандидати за убежище в Австралия, които мизерстват в лагери за интерниране край бреговете на страната. Всички те са жертви на жестоката гранична политика. Маниакалността на този граничен контрол е напълно несъвместим с характера на Австралия като нация, създадена от мигранти. Междувременно обаче жестокото отношение е пуснало дълбоки корени в културата на този народ.

Затова и никак не беше чудно, че първата реакция на Австралия в пандемията от коронавирус беше инстинктивна - да затвори границите. Без изобщо да се замисли за цената, която хората ще трябва да платят за това. Тази тактика наистина се оказа успешна в продължение на твърде дълго време - Австралия успя да задържи пандемията от COVID-19 извън своите граници. Затова хората одобряваха тази стратегия. Много от сънародниците ми дори негласно се гордееха с този успех, дължащ се и на строгата гранична политика. Но локдаунът, както и всеки подобен граничен режим, причини на много хора огромни страдания. Аз, например, бях отделен от семейството си в продължение на цели две години. И все още нямам право да го посетя. Австралия сега бавно отваря границите си, но западните части на страната, където живее семейството ми, все още са изолирани.

За цената на страданията

Австралийските граждани, които се намираха някъде другаде по света, не можеха да се приберат у дома, без това да им струва десетки хиляди долари. А мигрантите, живеещи в Австралия, не можеха да напуснат страната, за да посетят свои болни роднини в чужбина, защото след това нямаше да ги пуснат обратно. Но в очите на властите това беше неизбежно зло, което гарантира успех. Винаги съм знаел, че граничната политика на Австралия е жестока. А сега вече го узна и целият свят. Това, че съдът отсъди в полза на Джокович, е добре за него. Но цялата бъркотия около този случай показа пред света отблъскващото лице на рестриктивната гранична политика на Австралия. Сега е моментът тя да бъде преосмислена, така че благото на хората да стои по-високо от евтините политически дивиденти.

Автор: Алистър Уолш