Турската катастрофа: когато парите не стигат за парче сирене

Галопиращата инфлация и обедняването на хората - около това се въртят новините, които пристигат тези дни от Турция. "Инфлацията излиза извън контрол", пише в заглавие германският "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ). В началото на статията авторът Андреас Мим обобщава: "Ердоган подготвя Турция за екстремна инфлация. Анализаторите се опасяват, че покачването на цените ще достигне 50%, но въпреки това страната желязно се придържа към политиката на ниски лихви". По-нататък в статията четем:

Като опустошително природно бедствие

"На лошите новини Ердоган реагира по обичайния си начин: с уволнения. От 2019 досега той е сменила трима ръководители на Централната банка, двама финансови министри и други високопоставени служители", изброява авторът и разказва за опитите на правителството да привлече повече чуждестранна валута, след като е изхарчило милиарди долари за стабилизиране на националната валута. В края на статията се цитира Денис Шен, директор на берлинската рейтингова агенция „Scope", чиято диагноза гласи: „Многобройни са структурните проблеми: растящ държавен дълг, лекомислена монетарна политика, посегателства върху независимостта на Централната банка и все по-тясно преплитане между държавата и банките".

Как се отразява всичко това на турското общество? Турският писател Исмаил Гюзелсой търси отговор на този въпрос в обширно есе в "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ), озаглавено "Турското природно бедствие". Авторът започва разказа си с една случка, която просто не може да забрави: на касата в магазина възрастната жена пред него силно се смутила, когато касиерът ѝ съобщил колко трябва да плати за петте неща в кошницата си. "Бихте ли пресметнали още веднъж, това не може да струва толкова много пари", казала притеснено жената, сочейки към покупките си: маслини, боб, парче сирене и два буркана мед. Касиерът много добре знаел, че грешка няма, но прекарал още веднъж петте продукта през скенера на касата. Жената останала безмълвна, когато отново видяла същата сума - и върнала сиренето и единия буркан с мед.

"Тъжните погледи, които виждам по улиците"

"Още в този момент знаех, че няма да забравя тази случка", пише Исмаил Гюзелсой и сравнява случващото се в Турция с опустошително природно бедствие: "Уморените и тъжни погледи, които виждам по улиците, ми напомнят за голямото земетресение през 1999. Тогава в нашите погледи се беше утаило усещането, че съвсем наблизо са загинали хиляди хора, беше се утаил ужасът от всичко това и най-вече чувството на безгранична безпомощност", спомня си с горчивина Исмаил Гюзелсой и пише за ролята на медиите в настоящата криза: "90 процента от медиите следват стриктно курса на правителството и очевидно гледат да обръщат колкото е възможно по-малко внимание на случващото се. У хората това поражда шизофренното чувство за безпътица".

Авторът разказва, че по държавната телевизия вече излъчвали готварски рецепти как да си приготвиш ядене от храна, намерена на боклука. А всяка публична критика срещу сегашната политика в Турция автоматично извеждала на сцената заслепени привърженици на властта, които повтаряли заученото: с реплики като "А защо не си покажеш мобилния телефон" те искали да демонстрират, че оплакванията на хората са преувеличени, след като носят в джобовете си скъпи смартфони. Едно твърдение, което звучи цинично на фона на масовата бедност в страната. Авторът я илюстрира с примери от всекидневието: "В края на улица "Куртулуш" градската управа е открила щанд за продажба на държавно субсидиран хляб. От ден на ден опашката пред него става все по-дълга, докато автомобилното движение по улицата видимо изтънява. След драстичното увеличение на цената на бензина повечето хора оставят колата пред дома си и взимат градския транспорт", пише авторът и обобщава: "Цените в Турция вървят по една толкова неизчислима траектория, че се усещат като опустошително природно бедствие. Всеки момент лирата отново може да се обезцени двойно и стоките автоматично да станат два пъти по-скъпи".