Как функционира точковата система на Канада

В края на 1960-те години Канада е изправена пред сериозен проблем: недостиг на квалифицирана работна ръка, който се оказва пречка за запазването на конкурентоспособността и поддържането на социалната система. Дотогава Канада разчита на притока на хора от Европа - най-вече от Великобритания и от Франция.

"След което се стига до едно много смело и значимо решение", казва политологът Оливер Шмидке. Тогавашният премиер Пиер Елиът Трюдо, бащата на сегашния министър-председател Джъстин Трюдо, променя изцяло канадската система за прием на мигранти - "произходът е без значение, важна е квалификацията".

Точки за способности и опит

На тази база през 1967 година канадското правителство въвежда точкова система. Тя обхваща определени критерии - образование, професионална квалификация, владеене на езици, професионален опит, на базата на които се предоставят точки. "В момента има нужда от 67 от максималния брой 100 точки, за да може някой да се класира като мигрант в Канада", обяснява Шмидке. Самият той пристига през 2000 година в Канада именно по този начин. А оттогава насам провежда анализи на миграционната политика на Канада, която според него се е доказала. Хората, които пристигат в Канада по този начин, се наричат и "икономически мигранти". Повечето са от Индия, Пакистан и Китай. През последните 20 години те са станали най-малко 1 процент от населението на Канада.

Канада иска още мигранти

Този брой трябва да се увеличи още, казва министърът по въпросите на миграцията Шон Фрейзър, тъй като страната продължава да изпитва недостиг на работна ръка. "Тазгодишният план за прием на мигранти дава отговорите на това предизвикателство: набелязаната цел за тази година са 431 000 мигранти, а за следващата - 465 000. И до половин милион през 2025", казва министърът. Освен това правителството иска да се погрижи за това мигрантите действително да могат да работят в своята сфера. В това отношение точковата система има някои недостатъци, смята Шмидке.

20% напускат Канада разочаровани

"Признаването на квалификациите от чужбина, титлите, но и професионалния опит е голям проблем", казва политологът. Европейците често са предпочитани, тъй като става дума за позната система. "А на мигрантите от други части на света им се налага да се борят с много по-сериозни проблеми, докато професионалният им опит и квалификациите им бъдат признати." Това се отнася най-вече за лекарите, инженерите и учителите. И нерядко се случва на висококвалифицирани мигранти в Канада да им се налага да карат такси, за да се изхранват. Така се стига дотам, че над 20% от новопристигналите накрая се разочароват и обръщат гръб на Канада.

Автор: Петер Мюке