Путин иска да върне миналото и да отмъсти. Но руснаците са ходещи мъртъвци

Коментар на Виталий Портников за "Збруч":

Известният български писател Георги Господинов, автор на известния фентъзи роман „Времеубежище“, посветен на носталгията по „щастливото минало“, е убеден, че войната на Путин срещу Украйна е и война за миналото, продиктувана от търсенето за същата "щастлива точка". В книгата на Господинов европейските страни провеждат референдуми за миналото и всяка е затворена в собствената си илюзия за щастие. „На една от срещите с читатели след публикуването на моя роман преди четири години – каза Господинов на дебата за Европа в София – ме попитаха какво би избрала Русия? Тогава не бях сигурен, помислих си: може би е време за реконструкция? Истинският отговор беше даден на 24 февруари 2022 г. В този невидим референдум Русия избра годините на Втората световна война“.

Дори бих казал не годините на Втората световна война, а годините след Втората световна война 1945-1953 г. Съветският съюз се радва на резултатите от победата. Никой не споменава репресиите на болшевизма, Гладомора и ГУЛАГ. Ръководството на Съветския съюз съвсем законно - за първи път през всичките десетилетия на комунистическо управление - нарича страната си Русия. Сталин вдига тост за руския народ. На Запад и в целия свят Съветският съюз също се нарича Русия. В същото време милиони хора се възхищават на Русия и Сталин и смятат руснаците за главните победители на нацизма. Съюзниците от антихитлеристката коалиция са съгласни с предвоенните териториални придобивания на Сталин – същите придобивания, които той прави в съюз с Хитлер, но самият съюз изобщо не се споменава. „Сталин и Мао ни слушат“: влиянието на СССР накрая се простира до Китай и стига чак до Корейския полуостров. В тишината на кабинета си през нощта Сталин обмисля довършване на Холокоста чрез унищожаване на съветските евреи и ядрена война със Запада. И тогава лидерът умира и започва деградацията на прекрасната империя, мирното съжителство със Запада, краят на ГУЛАГ, партийният контрол над чекистите - а там и перестройката не е далеч. И – здравей, най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век!

Путин иска да върне историята в 40-те години и да си отмъсти, да се върне дори не към истинското, а към пропагандното минало, към миналото от страниците на вестник „Правда“. Българският писател основателно отбелязва, че Русия никога не е провеждала такава работа със собственото си минало, каквато се е случила в Германия. Десталинизация - да, но при запазване на мита за "положителните постижения" на върколака. При това в СССР и Русия винаги се опитват да забравят за съюза между Хитлер и Сталин, поради което заменят Втората световна война с Великата отечествена война.

Процесът на съживяване на измисленото минало винаги води до война. Но за да могат другите да се съгласят да живеят в това измислено минало, те трябва да бъдат принудени да приемат нова „нормалност“, която е изопачена и кървава. „Путин иска не да спечели тази война, а да я превърне в хронична, да ни принуди всички да живеем в този режим. Да унищожи ежедневието, буквално да унищожи украинския народ“, казва Георги Господинов.

И така, какво да правим, как да не попаднем в убежището на руското време? Първо, да разберем, че войната на Русия с Украйна не е само война за територия и ценности. Това не е само война на нации. Това е именно войната между миналото и бъдещето. Руснаците, които дойдоха при нас и които живеят в домовете си, са ходещи мъртъвци и ще бъдат такива, докато не преоценят своето позорно, кърваво и презряно минало.

Второ, необходимо е да се разбере, че бъдещето - и дори настоящето - не могат да се примирят с миналото. От миналото може само да се отблъсне и да се оградите. Следователно основният въпрос на тази война е сигурността на нашата страна и на всички страни, които не искат да бъдат в руското времеубежище.

И трето, необходимо е да видим каква гигантска, макар и не много забележима, работа успяхме да свършим през последните години. В края на краищата ние бяхме в едно убежище с руснаците - и успяхме да излезем на бяла светлина и да видим слънцето, но те все още копаят дупки в тъмнината на гробището. И дори когато техните ракети ни принуждават да се спуснем в бомбоубежища, ние оставаме в настоящето, а те остават в миналото, десетилетия и векове назад. И те се спускат все по-надолу и по-надолу в мрака и калта на тази национална помийна яма.

Превод: Бесарабски фронт