18 май 1944 г. За назидание Сталин депортира в Сибир кримските татари

На 18 май 1944 г. по заповед на Сталин започва депортацията на кримските татари.

Според постановлението на Държавния комисариат по отбраната на СССР от 1944 г., кримските татари и други етнически групи са били насилствено депортирани от сталинския режим от територията на Крим в Узбекистан, Казахстан и далечните райони на Русия. Те са били обвинени в колаборационизъм с фашистка Германия. Близо 32 000 души от НКВД са мобилизирани, за да могат в следващите дни да бъдат изселени 185 000 кримски татари.

По данни на Националното движение на кримските татари, през първите 4 години от депортацията загиват близо 90 хиляди души. През януари 1974 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР отменя забраната за кримските татари, гърците, арменците и българите да се връщат в Крим.

Депортацията на кримските татари, започнала на 18 май 1944 година, е едно от най-големите престъпления на съветския режим, извършени от него по време на Втората световна война. Над 20 години в СССР изцяло се отрича престъпният характер на тези действия.

Макар още през 1967 година Съветският съюз да признава необоснованите обвинения към всички кримски татари в сътрудничество с немците, те до самия крах на комунистическия тоталитаризъм така и не получават правото да се върнат в историческата си родина. Кримските татари са депортирани в отдалечени райони на Сибир, Урал, Средна Азия, където те се оказват без документи, в условията на комендантски режим, без правото на придвижване дори с цел търсенето на изгубени при изселването семейства.

Броят на „специалните преселници“ се попълва през 1945 г., когато към края на войната войници и офицери, воювали срещу фашизма, също са обявени за „предатели“ и изпратени в изгнание при своите семейства. Тежките битови условия в специалните поселения, които се усложняват от новия климат и инфекциозните заболявания, водят до смъртност при депортираните, която се увеличава фактически от липсата на медицинско обслужване.

След като през 1991 г. Украйна обяви независимост, тя показа съчувствие към кримските татари, предоставяйки им възможност да се върнат по родните си места. За целта властите предприеха редица нормативни актове, за да улеснят процеса на връщането им, като основен акт е „Ратификацията на Протокола към споразумението по въпросите, свързани с възстановяване на правата на депортираните лица, националните малцинства и народите“.

Други важни документи са: правителствената Програма за заселването и устройството на депортираните кримски татари и лица от други националности, приета през 2006 г. със сила до 2015 г. ; Указът на президента на Украйна от 14.05.10 № 615 „За допълнителните мерки за устройването на кримските татари, другите лица, депортирани по национален признак и техните наследници, които са се върнали или се връщат за постоянно живеене в Украйна“.

В момента в Крим са се върнали 266 хил. татари. По различни оценки, извън Украйна живеят от 30 до 100 000 кримски татари.

Анексирането на Крим от Руската федерация през март 2014 г. актуализира проблема с борбата на кримските татари за техните права. Окупационната администрация на Крим за пръв път в новата история забрани на 18 май да бъде проведен традиционния траурен митинг в центъра на Симферопол.