„След 10 години няма да остане никой, който да предаде тази тъжна и болезнена история”

На днешния ден през 1945 г. е извършена първата в света атомна бомбардировка - на гр. Хирошима в Япония по време на Втората световна война от американската бомба с кодовото наименование "Малчуганът". Целта на удара да бъде принудена Япония да капитулира, пише БТА.

Вестник "Гардиън" цитира кмета на Хирошима, който на церемония по повод 80-годишнината от унищожаването на града от американската атомна бомба призова най-силните страни в света да се откажат от ядрените оръжия.

Британското издание отбелязва, че Русия не е изпратила официален представител на днешната церемония, но нейният съюзник Беларус присъства за първи път от четири години. Представители на Тайван и Палестина също са присъствали за първи път, съобщава "Гардиън", позовавайки се на японски медии.

Американският вестник "Вашингтон пост" пише, че с бързо намаляващия брой на оцелелите след бомбардировката, които още са живи, и средната им възраст, която вече надхвърля 86 години, годишнината е смятана за последното важно събитие за много от тях. Изданието цитира редица оцелели, според които "след 10 или 20 години няма да остане никой, който да предаде тази тъжна и болезнена история". Вестникът допълва, че днешната годишнина се чества в момент, когато притежаването на ядрени оръжия с цел възпиране се подкрепя все повече от международната общност, включително Япония.

Вестникът цитира и оцелели, които са разочаровани от неотдавнашното изявление на президента на САЩ Доналд Тръмп, който оправда атаката на Вашингтон срещу Иран през юни и я сравни с атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, както и от меката реакция на японското правителство.

"Вашингтон пост" цитира историка Антъни Бийвър, който пише за сп. "Форин афеърс" и отбелязва, че Хирошима и Нагасаки ефективно са сложили край на "първия съвременен конфликт, в който загиват много повече цивилни, отколкото военни". Според изданието това навежда на мисълта, че технологичният прогрес е напреднал, докато моралът е отстъпил.

В тази връзка "Вашингтон пост" припомня, че наскоро вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс заяви, че избухването на военно насилие между ядрените сили Индия и Пакистан "като цяло не е работа на САЩ". По този въпрос "Вашингтон пост" пита реторично дали "САЩ нямат сериозен интерес от запазването на 80-годишната норма срещу преминаването на ядрената граница?", както и задава въпроса дали "Джей Ди Ванс е смятал, че ядрените амбиции на Иран също не са "работа на САЩ", когато администрацията, на която той е украшение, изпрати бомбардировачите "B-2 Спирит" в Иран?".

Вестник "Ню Йорк таймс" отбелязва, че 80 години след единствените атомни бомбардировки в света Япония не е напълно в мир, тъй като три от най-близките ѝ съседни страни притежават ядрени оръжия: Китай, Русия и Северна Корея.

Светът като цяло, от Украйна до Газа, е разцепен от конфликти, коментира изданието. Според него Япония е разцепена между онези, които защитават пацифизма като национална добродетел, и онези, които смятат, че страната трябва да се откаже от своята покорна позиция.

"Намираме се в повратен момент", казва пред вестника Нориюки Кавано, директор на Центъра за мир в Университета в Хирошима. Той говори за нарастващото усещане в Япония, особено сред младите хора, че мирът, осланящ се просто на идеята за мира, вече не е достатъчен.

Изданието отбелязва, че докато Хирошима продава сувенири с надпис "мир", близкото пристанищно градче Куре съществува по съвсем различен начин. Някога дом на най-голямата база и арсенал на Имперската флота, Куре е център на настоящата военна експанзия на Япония, коментира "Ню Йорк таймс" и добавя, че най-големият военен кораб на страната акостира именно там.

Военното разширяване в Куре разгневява някои жители, които отбелязват, че градът е бил бомбардиран 14 пъти от американците по време на Втората световна война, изтъква изданието.

"Ню Йорк таймс" обръща внимание още на това, че хората често описват ядрената атака като природно бедствие, в което няма човешка намеса, като дава пример с американския президент Барак Обама.

Вестникът подчертава, че през 2016 г. Обама посещава Хирошима и е първият действащ президент на САЩ, който посещава града. Въпреки това той не се извинява за атаките, пише вестникът и цитира думите на Обама тогава: "В едно ясно, безоблачно утро смъртта падна от небето".

Британският вестник "Индипендънт" пише, че Хирошима и Нагасаки са трайни напомняния не само за огромната човешка трагедия, която се разразява, но и за дълбоката опасност, която ядрените оръжия представляват за човечеството в днешния поляризиран свят.

По този повод изданието припомня, че съвсем наскоро Доналд Тръмп заяви, че е наредил разполагането на ядрени подводници в близост до Русия в отговор на това "заплашителни изказвания от Москва", а през март 2023 г. Русия обяви планове за разполагане на тактически ядрени оръжия в Беларус – първият случай, в който тя разполага такива оръжия извън границите си от разпадането на Съветския съюз.