Меркел стана жертва на предателство за трилиони

Европейският съюз влиза с пълна сила в истинска конституционна криза. Поне именно „конституционна криза“ нарича конфликта между германското ръководство (както и висшите съдебни инстанции на Германия и ЕС) авторитетната агенция за бизнес информация Bloomberg, пише автор на РИА Новости в материал, представен без редакторска намеса.

Ако обаче ситуацията се развие по траекторията, зададена от лидерите на Европейския съюз, „криза“ ще бъде твърде мек термин, за да определи икономическите и политическите последици от случващото се. В това обаче може да се види известна ирония на съдбата: Германия вече има определени шансове да се озове в същия „санкционен клуб“ с Русия, тоест да попадне под санкционните мерки на Европейската комисия и като цяло причините за санкциите ще бъдат сходни - Европейската комисия обича да налага санкции за всяка проява на истински държавен суверенитет, предаде агенция "Фокус".

Ето защо сега ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заплашва да съди Германия, нейния Конституционен съд и евентуално правителството на Ангела Меркел - тоест човекът, на когото тя лично дължи политическата си кариера. Това, разбира се, ще бъде епизод на политическо предателство, достоен за перото на Шекспир, но когато става въпрос за необходимостта леко (някъде около два трилиона евро) да ограбят германските данъкоплатци в името на запазването на „европейския проект“, тогава всички правила на благоприличието ще бъдат смело игнорирани.

Същността на конфликта е описана от Ройтерс: „Германският конституционен съд даде на ЕЦБ три месеца миналата седмица, за да оправдае пропорционалността на покупките на облигации (под заплаха) да загуби на германската Бундесбанк, една от 19-те национални централни банки, които са членове на ЕЦБ, - като участник (в операциите на ЕЦБ). Той също призова германския парламент и правителство да оспорят решението на ЕЦБ по този въпрос“.

Преведено от немски юридически на политически руски: Европейската централна банка печата „от въздуха“ евра, с които купува облигации на държави - членки на Европейския съюз, обяснявайки това с необходимостта да изведе ЕС от икономическата криза. „Временната мярка“, въведена за борба с последиците от кризата през 2008-2009 г. през 2015 г., се оказа не само постоянна, но и започна да се разширява при условията на коронавируса и всичко щеше да е наред, ако нямаше един нюанс, който стана причината за толкова рязката присъда на Германския Върховен съд: Според германските съдии Европейската централна банка е надвишила правомощията си и не взема предвид икономическите последици от действията си, които надхвърлят паричната политика, която ЕЦБ има право да определя в съответствие със закона.

Като цяло съдът би могъл да забрани на германската Бундесбанк (Централната банка на Германия) да сътрудничи с ЕЦБ по този въпрос, но предпочете да избере по-мека позиция и да поиска от ЕЦБ да обоснове действията си и да представи доказателства, че те наистина се вписват в законодателната рамка. Трябва да се отбележи очевидният политически подтекст на това решение на германския съд: главно Италия, Испания, Франция и други страни от еврозоната, които не се отличават с бюджетна дисциплина, се възползват от действията на ЕЦБ, а Германия все още живее със силен страх от хиперинфлацията, довела на власт през XX век партията на националсоциалистите. Логично е, че подобна конфигурация може да изглежда на германските служители на Темида доста несправедлива и изискваща коригиране. Поради това и призивът на съдиите към правителството и парламента да намерят поне малко самочувствие и да се борят за германските национални интереси в Брюксел.

В отговор, вместо обяснения, разяснения и извинения, Европейската комисия реши да поеме по друг път и да превърне конфликта в изясняване на отношенията по темата за германския суверенитет. Ако формулирате позицията на Брюксел в най-груби термини, тогава те искат да напомнят на Германия, че тя няма суверенитет, Бундесбанк няма да може да участва в действията на ЕЦБ и само специалният Европейски съд може да съди ЕЦБ, който през 2018 г. вече постанови, че действията на Европейската централна банка са напълно законни. За да удари палавата немска Темида през пръстите, Урсула фон дер Лайен реши да се изяви като строга учителка по право и започна да размахва своята санкционна палка. „Урсула фон дер Лайен, глава на изпълнителната власт на ЕС, в неделя повдигна въпроса за възможен съдебен процес във връзка с решението на Конституционния съд на Германия, който даде на ЕЦБ три месеца да оправдае покупките на облигации в рамките на провежданата от нея програма за стимулиране на еврозоната“, съобщава The New York Times и подчертава, че ЕК все още обмисля дали да инициира т.нар. процедура за нарушение срещу Германия – т.е. процедура за въвеждане на санкции срещу страна от ЕС за нарушение на европейското законодателство. Тази процедура е придружена от изискването за коригиране на нарушения или плащане на огромни глоби. Специална пикантност на тази ситуация дава фактът, че съдебният процес, подаден от Европейската комисия, ще бъде разгледан от самия Съд на Европейския съюз, който прие през 2018 г. решение за законността на действията на ЕЦБ и чието решение беше признато за неправомерно от Конституционния съд на Германия.

Шансовете германският конституционен съд да се съгласи да отиде под Съда на Европейския съюз са приблизително нулеви. Освен това не е много ясно какво ще постигне Европейската комисия, ако Европейският съд удовлетвори иска. Да поиска Ангела Меркел да окаже натиск върху съдебната власт на собствената си страна и да направи това под заплахата от глоби, които всъщност ще бъдат платени от германските данъкоплатци? Да поиска същото от Бундестага? Да опита да глоби лично съдиите от Конституционния съд на Германия за тяхното решение? Всяка от тези опции изглежда лудост и очевидно няма да допринесе за обединението на Европейския съюз за борба с коронавируса, както и за симпатиите на обикновените бюргери към служителите в Брюксел. Освен това германският избирател може да се изкуши да гласува за някаква политическа сила (независимо дали е лява или дясна), която наистина ще изпълни мандата на Конституционния съд и ще влезе в конфликт с Европейската комисия и ЕЦБ.

Европейските медии съобщават, че Ангела Меркел има оригинален план за излизане от ситуацията, който ще позволи на всички страни да спасят авторитета си, но само ако са готови на компромис. Ройтерс, позовавайки се на източници в партията на канцлера, заяви, че „подчертавайки необходимостта от „мъдър“ отговор, канцлерът Ангела Меркел каза в понеделник на висши служители на партията, че ситуацията ще бъде „решена", ако ЕЦБ представи (поисканите от германския съд. – бел. ред.) обяснения“. Проблемът е, че фактът на представяне на обясненията ще бъде възприет от Европейската комисия като поражение и далеч не е задължително Германският конституционен съд да бъде доволен от документа, получен от ЕЦБ. Оказва се, че в момента Европейският съюз е на кръстопът: или всички конфликтни страни изведнъж ще открият в себе си невиждани способности за креативна дипломация и ще се откажат от амбициите си, или ЕС го чака такава борба за власт между Брюксел и Берлин, че еврозоната (а и ЕС като цяло) може просто да се разпадне.