Икономическото положение е основен повод за безпокойство сред гражданите на ЕС

В смутни времена, белязани от пандемията от коронавирус, доверието в ЕС остава стабилно и европейците вярват, че в бъдеще ЕС ще вземе правилните решения в отговор на пандемията. В публикуваното ново проучване „Стандартен Евробарометър“ европейските граждани определят икономическото положение, състоянието на публичните финанси на държавите членки и имиграцията като трите основни проблема на равнище ЕС. Икономическото положение е основна загриженост и на национално равнище, следвано от здравеопазването и безработицата, се казва в съобщение до медиите на ЕК.

В новото проучване на Евробарометър, проведено през юли и август, загрижеността за икономическото положение е отразена във възприятието за настоящото състояние на икономиката. 64% от европейците считат, че положението е „лошо“, а 42% от европейците смятат, че икономиката на тяхната държава ще се възстанови от неблагоприятните последици от пандемията от коронавирус „през 2023 г. или по-късно“. Европейците са разделени (45% „удовлетворени“ спрямо 44% „неудовлетворени“) по отношение на мерките, предприети от ЕС за борба с пандемията. 62% заявяват обаче, че се доверяват на ЕС да взема правилните решения в бъдеще, а 60% остават оптимисти за бъдещето на ЕС.

1. Доверие в ЕС и неговият имидж

Доверието в Европейския съюз остава стабилно от есента на 2019 г. — 43%, въпреки различията в общественото възприятие по време на пандемията. Доверието в правителствата на държавите членки и техните парламенти е нараснало (съответно 40%, + 6 процентни пункта и 36%, + 2). В 15 държави членки мнозинството от анкетираните заявяват, че се доверяват на ЕС, като най- високите равнища се наблюдават в Ирландия (73%), Дания (63%) и Литва (59%). Най-ниските равнища на доверие в ЕС се наблюдават в Италия (28%), Франция (30%) и Гърция (32%). Делът на анкетираните, за които имиджът на ЕС е положителен е същият като делът на тези, за които той е неутрален (40%). За 19% от анкетираните имиджът на ЕС е отрицателен (-1 процентен пункт). В 13 държави членки на ЕС, за мнозинството от анкетираните имиджът на ЕС е положителен, като най-големите дялове се наблюдават в Ирландия (71%), Полша (63%) и Португалия (55%). В 13 други държави членки ЕС се възприема предимно неутрално от анкетираните, като най-големият дял се наблюдава в Малта (56%), Испания, Латвия и Словения (по 48%).

2. Основни опасения на равнище ЕС и на национално равнище

Гражданите посочиха икономическото положение като най-неотложния проблем, пред който е изправен ЕС — над една трета (35%) от всички анкетирани, което представлява силно увеличение от 16 процентни пункта от есента на 2019 г. насам и преподреждане от трето на първо място по загриженост. Безпокойството относно икономическата ситуация не е било толкова силно от пролетта на 2014 г. насам. Европейците са все по-загрижени и за състоянието на публичните финанси на държавите членки (23%, + 6 процентни пункта, най-високото равнище от пролетта на 2015 г.), което се качва от пето на второ място наравно с имиграцията (23%, -13 процентни пункта), като последната е на най-ниското си равнище от есента на 2014 г. насам.

В разгара на пандемията от коронавирус здравеопазването (22%, нов въпрос в анкетата) е четвъртият най-често посочван проблем на равнище ЕС. Проблемът с околната среда и изменението на климата е загубил позиции от 8 процентни пункта до 20%, следван от безработицата (17%, + 5 процентни пункта). По подобен начин икономическото положение (33%, + 17 процентни пункта) изпреварва
здравето като най-важен проблем на национално равнище, скачайки от седмо на първо място. Въпреки че е на второ място, от есента на 2019 г. насам за здравеопазването се наблюдава значително увеличение (31%, + 9 процентни пункта), достигайки най-високото си досега равнище през последните шест години. Важността на безработицата нарасна значително (28%, + 8 процентни пункта), следвана от повишаването на цените/инфлацията/издръжката на живота (18%, -2 процентни пункта), околната среда и изменението на климата (14%, -6 процентни пункта) и държавния дълг (12%, + 4 процентни пункта). Имиграция (11%, -5 процентни пункта) е на най-ниското си равнище в отговорите на анкетираните за последните шест години.

3. Настоящата икономическа ситуация

От есента на 2019 г. насам делът на европейците, които считат, че настоящото положение на тяхната национална икономика е „добро“ (34%, -13 процентни пункта), е намалял значително, докато делът на анкетираните, които считат, че това положение е „лошо“, рязко се е увеличил (64%, + 14 процентни пункта). На национално равнище мнозинството от анкетираните в 10 държави заявяват, че националната икономическа ситуация е добра (спад спрямо 15 държави през есента на 2019 г.). Делът на анкетираните, които заявяват, че състоянието на националната им икономика е добро, варира от 83% в Люксембург до 9% в Гърция.

4. Пандемията от коронавирус и общественото мнение в ЕС

Европейците са разделени по отношение на мерките, предприети от институциите на ЕС за борба с пандемията от коронавирус (45% „удовлетворени“ спрямо 44% „неудовлетворени“). Мнозинството от анкетираните в 19 държави членки обаче са удовлетворени от мерките, предприети от институциите на Европейския съюз за борба с пандемията от коронавирус. Най-високите положителни стойности се наблюдават в Ирландия (71%); Унгария, Румъния и Полша (по 60%). В седем държави мнозинството от анкетираните са „неудовлетворени“, особено в Люксембург (63%), Италия (58%), Гърция и Чехия (по 55%) и Испания (52%). В Австрия анкетираните са поравно удовлетворени и неудовлетворени (по 47%). Въпреки това над шестима от всеки десет европейци се доверяват на ЕС да взема правилните решения в бъдеще (62 %). Най-често посочваните приоритети за действията на ЕС в отговор на пандемията от коронавирус са: създаване на стратегия за справяне с подобна криза в бъдеще и разработване на финансови средства за намиране на лечение или ваксина (всяко по 37%). 30% смятат, че разработването на европейска политика за здравеопазване следва да бъде приоритет. Личният опит на европейците с мерките за изолация в домашни условия беше много разнообразен. Като цяло близо трима от всеки десет европейци заявяват, че им е било доста лесно да се справят с наложените им ограничения (31%), докато една четвърт заявяват, че им е било доста трудно (25%). И накрая, 30% заявяват, че им е било „както лесно, така и трудно да се справят“.

5. Основни области на политиката

Запитани относно целите на Европейския зелен пакт, европейците продължават да определят „извличането на енергия от възобновяеми източници“ и „борбата с пластмасовите отпадъци и водещата роля по проблема с пластмасите за еднократна употреба“ като основни приоритети. Повече от една трета смятат, че основният приоритет следва да бъде подпомагането на земеделските стопани в ЕС (38%) или насърчаването на кръговата икономика (36%). Малко над трима от всеки десет смятат, че намаляването на потреблението на енергия (3 %) следва да бъде основен приоритет. Подкрепата за Икономическия и паричен съюз и за еврото остава силна, като 75 % от анкетираните в еврозоната подкрепят единната валута на ЕС. В ЕС-27 като цяло подкрепата за еврото нарасна до 67% (+ 5).

6. Гражданство на ЕС и европейска демокрация

Мнозинството от хората в 26 държави — членки на ЕС (с изключение на Италия), и 70% в целия ЕС се чувстват граждани на ЕС. На национално равнище най-високите резултати се наблюдават в Ирландия и Люксембург (по 89%), Полша (83%), Словакия и Германия (по 82%), Литва (81%), Унгария, Португалия и Дания (по 80%). Мнозинството от европейците (53%) заявяват, че са доволни от начина, по който функционира демокрацията в ЕС. Делът на анкетираните, които „не са удовлетворени“, се е увеличил с 3 процентни пункта от есента на 2019 г. до 43%.

7. Оптимизъм за бъдещето на ЕС

И накрая, в тези смутни времена 60% от европейците заявяват, че са оптимисти за бъдещето на ЕС. Най-високите равнища на оптимизъм се наблюдават в Ирландия (81%), Литва и Полша (по 75%) и Хърватия (74%). Най-ниските равнища на оптимизъм се наблюдават в Гърция (44%) и Италия (49%), където песимизмът надделява над оптимизма, и Франция, където мненията са разделени поравно (49% спрямо 49%).

Проучването „Лято 2020 г. — Стандартен Евробарометър“ (ЕБ 93) беше проведено лично и по изключение беше допълнено с онлайн интервюта между 9 юли и 26 август 2020 г. в 27-те държави — членки на ЕС, в Обединеното кралство и в страните кандидатки. Бяха проведени 26 681 интервюта в 27-те държави членки.