Кой ще спаси света - войната на ваксините е като студената

Kойто успее първи да произведе и разпространи ваксина срещу COVID-19, ще се превърне в спасител на човечеството и ще придобие огромно геополитическо влияние. Неслучайно специалистите твърдят, че надпреварата между държавите да са първи с ваксината прилича на космическата надпревара между съперниците от студената война САЩ и Русия.

Само преди ден се появи новината, че една от намиращите се в последната фаза на изпитанията ваксина - тази на американската фармацевтична компания “Пфайзер” и германската биотехнологична “Байонтек”, е показала 90% ефективност. Медиите обявиха, че става дума за епохално събитие, което “може да промени правилата на играта” и да доведе до завръщане към нормалния живот. Данните за ваксината все още са в междинен етап и окончателните се очакват през декември.

Въпреки това борсите по света реагираха с рязко покачване.

Дори конкурентите от университета в Оксфорд, които заедно с “Астра Зенека” също са на финала на своя ваксина, поздравиха колегите си за успеха. Показателен за политизирането на ваксините е фактът, че независимо от големия пробив голяма част от реакциите на съобщението бяха от типа: случайно ли то дойде точно сега, малко след приключването на президентските избори в САЩ?

Президентът Доналд Тръмп, засипван от критики заради неспособността на администрацията му да се справи с пандемията, разчиташе много на ваксината като коз в предизборната борба. Въпреки натиска върху научните екипи в САЩ да бързат колкото може повече, те не се поддадоха и му отговориха, че имат собствен дневен ред, който се диктува от безопасността. Веднага след новината в понеделник обаче Тръмп обвини “Пфайзер” и Агенцията за храните и лекарствата в САЩ, че са задържали нарочно съобщението с 5 дни, за да провалят “ваксинната му победа” в изборите.

“Ако Джо Байдън беше президент, нямаше да имате ваксина още 4 години. Бюрокрацията щеше да разруши милиони животи”, написа Тръмп в туитър. “Пфайзер” от своя страна отхвърли намеците, че е получила държавна помощ, и обяви, че не е приемала фондове от никого.

Войната на ваксините е не само вътрешна в САЩ, а предимно геополитическа. Конкуренцията даже не е толкова икономическа, защото пазарът този път обхваща на практика целия свят, така че дял от него ще се падне вероятно на всички големи компании. Според наскоро оповестен доклад на “Морган Стенли” и “Креди сюис” печалбата от COVID ваксините на големите фармацевтични компании в САЩ, Европа и другите развити страни ще достигне между 10 и 25 млрд. долара годишно.

Еврокомисията вече изяви готовност да сключи споразумение с “Пфайзер” за 200 млн. дози (с възможност за закупуване на още 100 млн.), а САЩ имат сключен договор с британско-шведската “Астра Зенека” за 300 млн. дози от разработваната съвместно с Оксфордския университет ваксина. Великобритания пък се е договорила за доставката на 340 млн. дози от 5 различни производителя. Поръчаните количества превишават броя на населението, защото в повечето случаи ваксините се прилагат в 2 дози за всеки пациент.

Но независимо от феърплея между научните екипи от двете страни на океана, взаимните договори за милиарди и гарантираните гигантски печалби на “Биг Фарма” (така конспираторите наричат фармацевтичните гиганти - б.р.) надцакването между компаниите върви зад кулисите. В САЩ например бяха силно раздухани неблагополучията на “Астра Зенека”, която през септември се принуди да спре изпитанията на ваксината си в САЩ заради странични ефекти у британски доброволец. После пък бразилски доброволец почина, макар да се оказа, че е бил в контролната група, получавала плацебо.

Заради тези обективни забавяния оксфордската ваксина изостана в графика и ефективносттa ще е ясна в края на годината. Британската преса пък подчертава, че RNA ваксината на “Пфайзер”, която използва генетичен код вместо част от самия вирус, може да се произведе значително по-бързо от векторната ваксина на “Астра Зенека”, но прилагането ще се забави заради нуждата от специална екипировка за съхранението; при минус 70 градуса, което изисква наличието на специални хладилници.

От фирмата “Байонтек” обявиха, че целта им сега е да разберат дали ваксината може да оцелее над 5 дни при температура от 4 градуса в обикновен хладилник. “Пфайзър” разработва специална кутия с размери на куфар за пренасяне на ваксината. Само че според в. “Таймс” тя може да се отваря непосредствено преди инжектирането и само по два пъти на ден, което прави достигането на ваксината до пациентите много сложно и скъпо.

В момента в света се разработват над 190 ваксини. 10 от тях са в последната решителна фаза на изпитанията. 4 от ваксините на финалната права се разработват в Китай. Ваксината “Спутник V” на руския център “Гамалей” бе обявена лично от президента Путин за първата регистрирана в света. Срещу нея Западът застана в единен фронт. Като основен аргумент се изтъкваше фактът, че тя бе одобрена още преди да е минала третия етап на изпитанията. Изследователите от западните страни продължиха да се съмняват в препарата дори след появата на положителна статия за него в медицинската библия - сп. “Лансет”, защото стойностите на антителата у всички доброволци се оказали много сходни. В случая противопоставянето между САЩ и Европа, от една страна, и Русия и Китай, от друга, се пренесе и в полето на ваксините.

Показателен в това отношение е случаят с Унгария, която вечно се цепи от ЕС. Тя го направи и този път, като обяви, че ще се снабди с руската ваксина, за да я проучи и евентуално лицензира в страната. Отговорът на Европейската комисия не закъсня: Будапеща ще има право да закупи ваксината само ако тя е лицензирана в ЕС.

Само час след като “Пфайзер” обяви новината за пробива си, Русия също декларира, че “Спутник” е ефективна 90%, посочи “Дейли мейл”. Министерството на здравеопазването в Москва обяви това на базата на данните, получени от програмата за масово ваксиниране на населението. До момента резултати от третата фаза на изпитанията на “Спутник V” не са оповестени.

За китайска ваксина в САЩ и Европа поне за момента не може и дума да става. Доналд Тръмп не престава да нарича причинителя на заразата “китайския вирус”, а западното недоверие към Китай се задълбочи изключително много заради подозрението, че в началото на пандемията Пекин е укрил от света истината за унищожителното бедствие.

Бразилия бе готова да използва китайската ваксина на компанията “Шиновак” след провеждане на изпитания в страната, но преди дни обяви, че те се прекратяват заради проявата на сериозни странични ефекти в един от доброволците.

В същото време китайската ваксина е неизменна част от дипломацията. Пекин не престава да говори колко достъпна ще е тя за развиващите се страни и как ще се превърне в глобално обществено благо. Китай вече обеща африканските държави, в които той от години засилва икономическото и военното си присъствие, да получат първи ваксината, и то безплатно.

Кой ще стане пионер на ваксината срещу коронавируса, е въпрос на въпросите. А отговорът ще определя имиджа и геополитическото влияние на страните в следващите години.