Кулинарен гуру разби най-известните митове за диетите

Eдин от водещите американски учени Харолд Макгий e кулинарен изследовател. Той е автор на книгата On Food & Cooking: The Science & Lore of the Kitchen, която влиза в списъка на десетте най-добри кулинарни книги на ХХ век. Наричат я “научната библия за готвачи”.

Във в. “Доктор” той коментира защо едни от най-популярните диети не действат. В днешно време съществуват огромен брой диети, пък и непрекъснато се появяват нови.

Но защо тогава непрекъснато се увеличава броят на хората с наднормено тегло? Нима тези диети наистина не работят, не са ефективни? Ето какво мисли по въпроса Харолд Макгий.

През 1863 г., разказва специалистът, английският майстор на ковчези Уилям Бантинг написал брошура с наименованието “Писмо за пълнотата, адресирано към публиката”.

Всъщност, това е първата книга за диетично хранене, чийто автор разказва за дългогодишните си опити да отслабне. На 60-годишна възраст той тежал 100 кг. Активните спортни занимания - гребане, яздене, кални бани и прочее на пръв поглед ефективни мерки, единствено повишавали апетита му.

Единственият действен метод се оказала диета, предписана на Бантинг от д-р Уилям Харви, който го посъветвал да премахне от менюто си хляба, захарта, картофите, кравето масло, млякото и бирата, тъй като те “са наситени въглехидрати и водят до нарушаване на обмяната на веществата”.

Освен това докторът му изготвил точен план за хранене, което до този момент никой не бил правил. За няколко месеца майсторът на ковчези отслабнал благодарение на такава нисковъглехидратна диета с цели 30 кг, а неговото произведение с обем само от 16 страници, се превърнало в световен бестселър по онова време.

Американският кулинарен изследовател Харолд МакГий смята, че именно с брошурата на Бантинг започват безкрайните митарства, касаещи отслабването и диетите. И допълва, че откакто човечеството е открило, че храната се състои от мазнини, белтъчини и въглехидрати, е започнало да обявява всеки от тези елементи вредни за здравето и дори да ги подлага на пълно отхвърляне.

В днешно време са ни известни следните основни диетични режими: безвъглехидратни (кетогенната диета, палеолитичната и диетата на Аткинс); нискомаслените (DASH-диетата и диетата на Притикин) и безбелтъчните диети. Проблемът обаче е в това, че няма научно потвърждение за ефективността на нито една от тези диети.

“Когато започнах да пиша за храненето, активно се интересувах от въпросите за връзката между храненето и здравето на човека” - обяснява специалистът. - Но след 10 години открих, че всички концепции на диетологията се промениха!

След това реших, че повече няма да се занимавам с това. В края на краищата учените още не знаят как е устроен човешкият организъм; не знаят какво именно се изисква за неговата оптимална функция; не знаят какъв обем белтъчини, мазнини или въглехидрати трябва да употребяват и как се променя метаболизмът през деня.

От научна гледна точка никой не може да препоръчва на хората да ядат или не едни или други продукти”.

В средата на миналия век в САЩ откриват нов враг на човечеството, а именно... мазнината! Обявили, че мазната храна води до атеросклероза и сърдечносъдови заболявания. И колкото повече мазнина поемаме, толкова по-големи са рисковете от възникване на тези болести. Днес, 60 години по-късно, лекарите признават, че нискомаслената диета е прекалено вредна за здравето, тъй като съдържа много захар и калории.

Но и тук Харолд МакГий съветва да не стигаме до крайности “Да, не трябва да ядем захар, но това не значи, че е нужно съвсем да я изключим. Морковите, портокалите и ябълките съдържат много захар, която не е вредна.

Що се отнася до модното в днешно време ограничаване на другите въглехидрати, нека видим какво се случва на Изток: В Китай и Япония има максимален брой дълголетници, а тяхното меню е изцяло от въглехидрати и минимум белтъчини”.

През 2018 г. д-р Кристофър Гарднър от Станфордския университет провел изследване, за да изясни веднъж и завинаги кое е по-ефективно: нискомаслените диети или безвъглехидратните. В експеримента взели участие 600 доброволци, които поставили на тези два типа диети на случаен принцип.

Резултатите се оказали неочаквани и объркващи. Някои отслабнали, други - не. На всичкото отгоре, някои от участниците дори напълнели.

Вследствие на това учените стигнали до печалния извод, че диети, помагащи на някого да се избави от наднорменото тегло, въобще не действат на други. Т.е., всичко е индивидуално.

Харолд МакГий потвърждава тази теория: “Човешкият организъм много лесно се приспособява: ние можем да живеем и в тропиците, и в Арктика. Нашето тяло е създадено по такъв начин, че да може да се справи с всякаква храна, с която можем да се сдобием.

Най-добрият тип хранене за човека е вариативността: това означава много и различни продукти, с които нито трябва да се прекалява, нито да се допуска техният дефицит. Ако искате да живеете дълго и да имате крепко здраве, е нужно да се обръща внимание не само на храненето, но и на това колко крачки ежедневно правите, какви проблеми със здравето са имали вашите родители и т.н.

Идеята за щастливия живот е да се наслаждавате на това, което действително ви харесва”.