85% от българите не са ваксинирани: не е ли време за по-категорични мерки?

Коментар от Ясен Бояджиев:

Измина половин година от началото на ваксинацията срещу коронавируса в България. Резултатът е трагичен: само 14-15% от населението са със завършен ваксинационен цикъл. В ЕС като цяло средно около половината от населението е ваксинирано (61% от пълнолетните са с поне една доза) и много страни досега щяха да са приключили с тази задача, ако имаха достатъчно ваксини. Заветните 70% се очаква да бъдат достигнати до края на юли. В България има милиони дози на разположение, но няма желаещи да се ваксинират. Затова процесът пъпли едва-едва.

Старото и новото правителство

"Близо 10 000 души се ваксинират на ден. Докато ние бяхме на власт, имунизирахме по пет пъти повече хора. Сметките ни показваха, че през лятото вече щяхме да сме достигнали колективен имунитет. А сега - пълен провал", каза бившият министър-председател, чиито приказки напоследък загубиха всякаква връзка с действителността. Всъщност върховото постижение в България е 38 000 ваксинирани за ден - на 8 май. Иначе и преди, и след това сме далеч от тази бройка, а основната заслуга за провала е на бившето правителство, което не направи почти нищо, за да пребори недоверието, ирационалните страхове и лъжите около ваксините.

За съжаление обаче за вече близо два месеца, откакто е на власт, в това отношение няма с какво да се похвали и новото служебно правителство. А както е тръгнало - скоро няма и да има. Защото, струва ми се, е избрало погрешен път.

Мисия или административна задача?

„Това е мисия, не е административна задача.” Така служебният министър на здравеопазването формулира този път. С други думи: той залага изцяло на убеждаването на хората в ползата от ваксините, като разчита, че в края на краищата истината и разумът ще победят. За целта бе създаден консултативен съвет по ваксините, в който влизат хора с широка експертиза и обществена представителност, като целта е да „подпомогнат изготвянето на обществена информация и осъществяването на комуникация с цел повишаване на доверието във ваксинацията и постигането на висок ваксинационен обхват”.

Според министъра това не е работа на администрацията. „Всеки чрез ролята, която има в обществото, позицията, която заема, да дава своя принос в процеса на убеждаване в ползите от ваксините. Приносът на водачите и будителите на обществото е много важен”, казва той. Звучи красиво, но е наивно. Няма лошо да се положат усилия в тази посока, но те едва ли ще са достатъчни за някаква чувствителна промяна.

Първо, защото методът на убеждаването явно е достигнал тавана на възможностите си. Дори при медицинските специалисти, които би трябвало да са най-просветената част от обществото по тези въпроси, ваксинационното покритие е едва 20%. Щом те не могат да бъдат убедени, какво остава за останалите? И второ - защото няма време за убеждаване. Силно заразният Делта вариант на вируса идва с бързи стъпки и е твърде вероятно още в края на лятото или в началото на есента да ни настигне нова мощна вълна на заболявания. При 85% неваксинирани тази вълна може да се окаже по-унищожителна и от предишната.

Има и други възможности

Тъй че е крайно време да се пристъпи към останалите възможности за ускоряване на ваксинацията, а те са изцяло в правомощията на държавната администрация. Първата от тях са материалните стимули. Тук вече писах, че това няма да е разход, а далновидна държавна политика. Защото вложените средства ще се изплатят многократно от спестените впоследствие здравни разходи и щети за затворени бизнеси. От избегнатите страдания на болните и спасените човешки животи. Работещите примери по света са многобройни и най-разнообразни. Последните засега са одобрената от парламента лотария в Словакия (със седмични награди до 2 милиона евро за ваксинирани) и ваучерите за 150 евро за младите в Гърция, които се ваксинират. Вече има, макар и локален, работещ пример и от България. 100% от работещите в "Албена" са ваксинирани благодарение на бонуса от 500 лева, осигурен от собственика на курорта.

Втората възможност, която не бива да бъде отписвана с лека ръка, са различните (по-меки или по-твърди) форми на принуда. Например въвеждането на „Вход само за ваксинирани” за, да кажем, ресторанти, барове, концерти, театри и други културни събития. Поредният пример в това отношение е Гърция, която не се поколеба да въведе такъв „пропуск” точно в разгара на туристическия сезон. Все повече стават и страните, които правят ваксинацията задължителна за различни социално значими професии. Например за медицинските кадри или за работещите в социалните домове, при които ваксинационното покритие в България е под 20%. А защо не и за работещите с граждани администрации, за заетите в сферата на услугите и дори за учителите?

Общественият интерес

Вече чувам упреците, свързани с морала - че материалните стимули приличат на подкуп, а принудата накърнява свободната воля и начина на мислене на хората. Да, тези методи не изглеждат много красиво. Но те са морално оправдани, когато (както в случая) е налице силно преобладаващ обществен интерес. Те са цена, която си заслужава да бъде платена, когато се задават нови огромни човешки загуби и икономически щети. Самият министър на здравеопазването описа съвсем точно тази страна на уравнението: „Дадохме ужасяващи жертви на тази пандемия. За последните 30 години средната продължителност на живота в България се увеличи с близо пет години, а за миналата година е намаляла с година и половина”.