Проучване: Антиваксъри и вярващи в конспирации в плен на ефекта Дънинг-Крюгер

Психолозите хвърлят светлина върху това защо привидно интелигентни хора пренебрегват доказателствената база, подкрепяща ваксините и ги обозначават като опасни, въпреки че нямат почти никакъв опит с научна методология и отричат медицина, наука и изследвания пишат в Hospital and Health и Nature.

Те смятат, че антиваксърите стават жертва на когнитивно пристрастие, известно като ефекта на Дънинг-Крюгер, при което хората надценяват знанията си по дадена тема и подценяват колко не знаят. Когнитивните пристрастия са естествена човешка тенденция, произтичаща от умствените преки пътища, които използваме подсъзнателно за обработка на информация и запълване на слепи петна в нашите знания.

Ефектът на Дънинг-Крюгер, често наричан "непознаване на собственото невежество", е добре документирана пристрастност, позната на психолозите от 1999 г. Дейвид Дънинг, професор по психология в Мичиганския университет, който измисли термина, коментира, че ефектът е вреден, защото хората често не обръщат внимание на влиянието му върху собственото им мислене, "първото правило в клуба Дънинг-Крюгер е, че не знаете, че сте член на Дънинг-Крюгер".

Изследователи от Университета на Пенсилвания, Университета в Юта Вали и Тексаския университет A&M наскоро проведоха проучване на психологията на антиваксърите. Те откриха доказателства, че ефектът на Дънинг-Крюгер играе ключова роля в широко разпространените вярвания относно ваксинациите.

Професор Матю Хорнси от Университета в Куинсланд, добре известен със своите изследвания върху антиваксърите коментира, че теориите на конспирацията също са виновни. "Някои хора живеят с вярата, че групи от мощни елити се обединяват за да извършват сложни измами срещу обществеността. Ваксинирането на обществеността включва сътрудничество между правителството и Биг Фарма, две институции, на които хората трудно се доверяват. С това недоверие идват и конспиративните теории. Хората започват да си играят на свързване на точки и започват да рисуват зловещ мотив".

Конспиративното мислене е свързано и с нелогичните разсъждения и когнитивните пристрастия - а именно "заблудата на свързаността". Тази заблуда е мястото, където хората оценяват конкретен резултат. Изследователи от Лондонския университет установиха, че тези, които вярват в теориите на конспирацията, са по-податливи на заблуда. Проучванията показват, че хората, които смятат, че знаят повече от медицинските експерти за медицински състояния, са по-склонни да се доверят на всякакви не-експертни източници.

Проучване публикувано в Nature показва 25% колебаещи се за ваксините и 9%-6% антиваксъри в Ирландия и Британия, като само 65% от ирландското население и 69% от населението на Обединеното кралство са напълно готови да приемат Covid ваксина.

Тези констатации са в съответствие с други оценки в 7 европейски държави, където 26% от пълнолетните са показали колебание или резистентност за ваксина срещу Covid и okolo 30% в САЩ. Степента на отричане на ваксина срещу коронавирус е като тази за други видове ваксини. Например в САЩ 9% считат ваксината MMR (морбили, паротит и рубеола) за опасна, докато 7% от респондентите по целия свят заявяват, че "категорично не са съгласни" или "донякъде не са съгласни" с твърдението "Ваксините са безопасни".

По този начин над 10% от изследваните популации изглежда се противопоставят на ваксинациите под всякаква форма. Важно е обаче, че констатациите от настоящото проучване и тези от цяла Европа и Съединените щати може да не са в съответствие или да не отразяват колебанието в незападни страни или региони.

Антиваксърите се отличават с това, че са по-егоистични и са по-недоверчиви към експерти и авторитети (т.е. учени, здравни специалисти, държавата), по-склонни да имат твърди религиозни убеждения (вероятно защото тези вярвания са свързани с недоверие към научния мироглед), а също така са с конспиративни и параноични убеждения (които отразяват липсата на доверие в намеренията на другите).

Те също така са по-склонни да имат предпочитания към общества, които са йерархично структурирани и авторитарни и да са по-нетолерантни към мигрантите в обществото. Те също са по-импулсивни в начина си на мислене и се характеризират с това, че са по-неприятни, по-емоционално нестабилни, по-малко съвестни и по-малко аналитично способни.

Високото ниво на недоверие на антиваксърите към онези, които представляват утвърден авторитет, вероятно ще предизвика психологическа съпротива към всяко съобщение, идващо от тези източници и към укрепване на съществуващите им вярвания. Разбирането на психологическите нагласи на тези индивиди трябва да признае предпочитанията им към социално господство, липсата им на алтруизъм, прояви на авторитаризъм и недоверието към конвенционалните авторитети.

Антиваксърите не се доверяват повече на научните познания и здравните и държавните органи, те са по-малко склонни да се доверяват на информация от "традиционни" източници (т.е. вестници, телевизия, радио и правителствени агенции) и е по-вероятно да събират информацията си от някакви каналите в социалните медии. Тези констатации са в съответствие с глобалните тенденции и други проучвания, отчитащи социалните медии като инструментална платформа за изпращане на съобщения срещу ваксините. Това поставя допълнителни предизвикателства пред ефективна комуникация с антиваксъри.