Най-мощните влекачи по правило се свързват предимно със Scania и Volvo. Двата шведски производителя са считани за последователи на сентенцията, че повече мощност никога не е излишна. Неотдавна към тях се присъединиха и Mercedes и MAN. Сега тези четири марки предлагат големи двигатели с около 16 литра работен обем и мощност над 600 к. с.
Cursor 13 Iveco
Въпреки че преди близо 25 години Iveco също застана в челните места по мощност с двигателя си Turbostar (420 к. с.), италианските мотори са определяни по-често като компактни, с относително малък работен обем и със спокоен ход. Cursor 8 (7,8 литра работен обем) и Cursor 10 (10,3 литра) са два от най-популярните агрегати за шосейните машини на марката. С 12,9-литровия Cursor 13 Iveco продължава смело (и от мнозина незабелязано) да се придържа към челната група. Най-мощната версия на този шестцилиндров агрегат е с 560 к. с., а теглото му без необходимите течности е малко над 1000 кг. В този клас никой друг не предлага нито толкова висока мощност, нито толкова добро съотношение между мощност и тегло. При това 560 к. с. и 2500 Нм не са най-високите за този агрегат теоретични стойности. Ако за мащаб вземем ефективното налягане и специфичната мощност на по-малките мотори Cursor, можем да предположим, че реално от 13-литровия двигател могат да бъдат изтръгнати 600 к. с. и поне още 150 Нм.
Собствениците на най-мощния Iveco Stralis обаче би трябвало да са доволни и с наличните данни, най-вече защото максималният въртящ момент е на разположение в изключително широк оборотен диапазон (до 1575 об./мин). Резултатът от това е, че при средни обороти се създава стръмно изкачваща се крива на мощността, при която почти във всички случаи е налична по-висока мощност, отколкото предлага притежаващият малко по-висок въртящ момент (2600 Нм при 1080 об./мин) V8 на Mercedes Actros 1855.
Трансмисия
С цел постигане на по-нисък разход на гориво Iveco Stralis AS 440S56 притежава доста дълго главно предаване, което ограничава донякъде силите на Cursor 13. На най-висока предавка в комбинация с главно предаване от 3,36:1 с овърдрайв предавателна кутия оборотите са около 1200 в минута. Тази настройка очевидно е подходяща за преминаване на дълги отсечки по равен терен, но за по-хълмисти или планински местности тя не е оптимална. Дори по-високият с 45 % брой на предизвиканите поради изкачване превключвания в сравнение с Mercedes Actros 1855 показва, че желанието за икономия е било прекалено силно. Друго доказателство за неподходящо подбраните настройки на силовото предаване се появява при изкачване на наклони - първоначално оборотите падат, а след превключване на по-ниска предавка те се покачват в посока максималното си ниво. Чисто субективно водачът също понякога има усещането, че мощността е по-ниска, отколкото обещават на теория данните на Cursor 13. Постигнатата средна скорост в тестовата ни отсечка почти се изравнява с тази на Mercedes Actros 1855, но с потенциала на Cursor 13 тя трябваше да бъде по-висока.
Разход на гориво
По друг начин седят нещата при разхода на гориво - там Stralis постигна заложената цел по отношение на икономичността. Разход от по-малко от 35 л/100 км в този мощностен клас е повече от добър резултат. Но и тук стигаме до въпроса дали с малко по-късо главно предаване влекачът нямаше да се движи не само по-бързо, но и още по-икономично. Защото макар и по принцип дългите предавания да обещават икономичност, след достигането на определено ниво нещата се обръщат. По същия начин можем да поставим въпроса и защо най-мощният Stralis е оборудван с овърдрайв предавателна кутия, независимо дали клиентът избира механичната 16-степенна версия (ZF 16S 2520) или автоматичната 12-степенна (ZF 12AS 2530). И в двата случая при най-висока предавка, която има най-важно значение за превозите на дълги дистанции, така се губят два или три процента от наличната мощност.
Мерки и теглилки
Паралелно с изобилната мощност двигателят Cursor демонстрира и други качества. Той работи изключително спокойно и развива равномерно оборотите си. Благодарение на турбокомпресора си с променлива геометрия той реагира по-спонтанно на движенията на педала на газта от повечето двигатели за товарни автомобили и предлага прилична спирачна мощност от 305 кВт (при 2200 об./мин). Не трябва да забравяме и ниското му тегло. Както вече споменахме, той тежи малко над един тон, което в комбинация с други леки компоненти като еднолистовите параболични ресьори на предния мост и автоматичната предавателна кутия осигурява ниско собствено тегло на автомобила. Стойността, която lastauto omnibus регистрира за Iveco Stralis върху теглилките, е 7353 кг. Mercedes Actros 1855 с 16-литровия V8 и кабина Megaspace тежи с около 700 кг повече. Единствено шампионът в категория ниско тегло MAN TGX 18.540 XXL изпреварва Stralis в тази дисциплина. Той е с още около 100 кг по-лек.
Кабина
Мотото „По-красива, но и по-просторна кабина” бе превърнато от думи в дела преди две години. В сравнение с първата кабина Stralis AS от 2002 г. пространството вътре е нараснало значително. “Издадената” задна стена осигурява плюс в дължината от 110 мм, а по-високият покрив - от 70 до 100 мм по-голяма вътрешна височина в зависимост от позицията на седене. Положителен ефект е постигнат и при настройката на шофьорската седалка - сега тя има 40 мм по-дълъг ход, най-вече назад.
По-големият вътрешен обем осигурява пространство за вграждане на по-широки кушетки (предимно долу), повече отделения за вещи и - подобно на Actros - за четири външни отделения. За съжаление дори най-голямото от тях не може да побере голяма каса с бутилки минерална вода. Две от тези отделения привидно “висят” под пода на кабината, а другите две (едното от които с достъп отвътре) са поставени високо и са трудно достъпни за по-ниски шофьори. Причината за повдигнатата им позиция е т.нар. “двоен под” в Stralis. Става дума за второ подово покритие с извивки за отпочиване на краката на водача и спътника му над истинския под на кабината, което осигурява изцяло равен под във вътрешността. При това шофьорът не седи толкова високо, колкото в Actros Megaspace например. Това дава предимството, че той може да използва мястото над централния тунел вдясно от себе си като поставка за различни вещи по време на пътуване.
Интериорът е украсен от нови и по-приветливи от преди тапицерии и материали. Качеството им и изработката са на нивото на съвременните товарни автомобили, но по отношение на донякъде разхвърляните по таблото превключватели и бутони не се е променило нищо. Инструментите с централно разположения цветен дисплей в типичната за Stralis полуокръжност не са по вкуса на всеки. Контрастът е приличен, но не и разграфяването, което демонстрира типично по италиански усложнен дизайн. Водачът трудно може да разбере с един поглед дали стрелката на оборотомера показва 1300 или 1400 оборота в минута.
Окачване
Както подобава на автомобил, произведен в страната на Ferrari, Maserati и Lamborghini, окачването е със сравнително твърди настройки. В комбинация с безукорното кормилно управление на ZF пътното поведение на Stralis достига ниво на висока сигурност и прави удоволствие на водача. При това комфортът на возене не е загубен изцяло, което говори за добро взаимодействие между отделните компоненти. По отношение на комфорта може да бъде отбелязано и че климатичната система на Stralis е сред най-добрите, които съществуват на пазара, но нивото на шум в кабината е малко по-високо от това на конкурентите. И още една малка слабост на шасито - ходът на настройка на пневматичното окачване на задния мост е сравнително къс (140 мм нагоре и 60 мм надолу). В този клас често се предлагат от 30 до 50 мм повече.
Плюсове и минуси
Преди десет до петнадесет години списъкът със слабостите на Iveco щеше да е значително по-дълъг. Днес той се ограничава до малко на брой детайли, като донякъде непрегледното управление, прекалено високо поставените външни горни отделения за вещи и недотам подходящото за тестовата отсечка на lastauto omnibus силово предаване. Но кой влекач няма слабости?
Силните черти на Iveco Stralis AS 440S56 са в ниския разход на гориво, солидната изработка, доказаната техника и безупречното и комфортно пътно поведение. Най-големите му предимства са високата товароносимост, екстремно дългите сервизни интервали (150 000 километра) и 12,9-литровият мотор Cursor, който съчетава висока мощност със спокоен и тих ход. Дори само той е достатъчен, за да се отдадем на италианското изкушение.
Текст: Франк Цайцен
Снимки: Iveco
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.