Месо, пиле, риба или вегетариански еквивалент поне веднъж на два дни остават недостъпни за 15,8% от хората в България. Това означава приблизително един на всеки шестима българи. Делът е почти два пъти по-висок от средния за Европейския съюз – 8,5%, и е надминат единствено от Румъния, където достига 18,1%. Данните са за 2025 г. и са публикувани в изданието на Евростат „Ключови данни за условията на живот в Европа – 2026“.
Показателят обаче се подобрява последователно. През 2012 г. 51,9% от хората в България не са можели да си позволят такова хранене, през 2014 г. делът е спаднал до 39,5%, а през 2019 г. – до 27,6%. През 2023 г. за първи път е отчетено равнище под 20% – 19,9%, след което показателят е намалял до 18,7% през 2024 г. и до 15,8% през 2025 г.
България е втора по тежки материални лишения
През миналата година 15,0% от българите са били в тежко материално и социално лишение. Това са хора, които не могат да си позволят поне 7 от 13 стоки и услуги, приемани от повечето домакинства за желани или необходими за нормален живот. Средното равнище за ЕС е 6,3%, а по-висок дял е отчетен само в Румъния – 16,8%. В Гърция показателят е 14,9%.
Разликата между възрастните над 65 години и останалите възрастови групи при този показател е най-голяма именно в България. Евростат определя измерването с думите:
„Невъзможността да се плащат определени стоки или услуги може да се използва като мярка за абсолютна бедност.“
Трудно свързване на двата края и високо неравенство
Общо 76,9% от хората в България са имали поне известни затруднения да свързват двата края през 2025 г. Средното равнище за ЕС е 42,5%, а по-висок дял е отчетен само в Гърция – 87,1%. Като трудно или много трудно финансово положение на домакинството са определили ситуацията си 36,1% от българите при 17,6% средно за съюза.
Коефициентът на Джини, който измерва неравенството в доходите, е 37,7 за България при 29,2 средно за ЕС. Това е най-високата стойност сред държавите членки. Работата също не гарантира излизане от бедността – 11,5% от работещите в България са в риск от бедност, което е най-високият дял в съюза.
Рискът от бедност или социално изключване обхваща 29,0% от хората в България. Това е най-високото равнище в ЕС, преди Гърция с 27,5% и Румъния с 27,4%, при средно 20,9% за съюза. Рискът е по-висок в селските райони, а разликата между селата и градовете достига 19,9 процентни пункта.
Интернетът и развлеченията също са проблем
През 2025 г. 14,5% от българите не са могли да си позволят редовно участие в развлекателни дейности при 12,1% средно за ЕС. Домашен интернет за лични нужди е бил недостъпен за 5,9% от хората в България при 2% средно за съюза. По този показател по-висок дял има само в Румъния – 6,2%.
Наред с проблемите Евростат отчита и подобрения. Реалният медианен разполагаем доход в България е нараснал с поне 50% спрямо 2010 г., при 25,4% средно за ЕС. Делът на хората, които не могат да отопляват достатъчно домовете си, е намалял с 2,9 процентни пункта през 2025 г. Средната удовлетвореност от живота се е повишила от 5,4 през 2018 г. до 6,3 през 2025 г., но остава най-ниската в Европейския съюз при средна оценка 7,2.
Източници: vesti.bg