В последните години ситуацията между България и Македония, вече Северна, не е била по-напрегната, отколкото е сега, а неприятна развръзка почти е настъпила. Нашата страна ще блокира възможността за преговори с Република Северна Македония по отношение на бъдещото ѝ членство в Европейския съюз. Решението на България е по-скоро логично и закономерно, но определено носи горчилка със себе си. А по-лошото е, че на този етап и за в бъдеще не се вижда как спорните въпроси между българската и северномакедонската страна ще бъдат преодолени.
По тази сложна и в голяма степен емоционална тема за всички ни, от ФАКТИ разговаряхме с историка от Института по балканистика при БАН - Кирил Илиев
- Г-н Илиев, обикновено генералният въпрос се задава на финала, но този път ще подходя различно. Трябва ли София да отстъпи пред Скопие, загърбвайки своите условия?
- Категорично не смятам. Трайното ми впечатление е, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и С. Македония остана в сферата на добрите пожелания между двете държави. Не виждам да има качествена промяна на инфраструктурата между двете държави. Няма изградено развитие или сътрудничество в сферата на спорта, културата или бизнеса. Нещо повече, в Скопие едностранно абдикираха от задължението си да се придържат към този договор, прекратявайки работата на съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите въпроси. Именно върху нея бе фокусирано медийното и обществено внимание. Личното ми мнение е, че това бе причината и за зародилото се недоверие от страна на София към Скопие. И не на последно място не съм убеден, че политически лидери, които подписват договор, но без желанието и амбицията да го спазват, са готови да водят своята държава към ЕС, защото не разбират базовите ценности, върху които се крепи този съюз.
- Считате ли, че ‘’медийната дипломация‘‘, която си спретват двете странни не е добър вариант, защото в случая се засилва напрежението у населението и в България, и в Северна Македония? А и се използва от ‘’доброжелатели‘‘.
- Разбира се, че не е добре, когато се нагнетява напрежение, но дотук се стигна, защото се получи едно надлъгване и игра на нерви между България и С. Македония. Смятам, че управляващото правителство в С. Македония до последния момент се надяваше, че България ще бъде подложена на натиск да отстъпи от своите позиции. Когато Заев и управляващата коалиция видяха, че това няма да се случи в "12 без 5" решиха да опитат да оправят нещата със спешни совалки до София и нова порция обещания. А заглавията за България и българите в медиите в Р. С. Македония не ме изненадват. Те не бяха по-различни и преди Заев, и преди Договора за приятелство и добросъседство.
- Допуска ли грешки българската страна в подхода си към С. Македония?
- Със сигурност. Наивно беше да смятаме, че СДСМ е имала готовност и желание да отговори положително на амбицията на България да се признае българската идентичност на възрожденците от Македония и героите от ВМОРО/ВМРО. Забравихме, че това е партията на титовите комунисти от македонския клон на ЮКП, върху която лежат тежки грехове спрямо България. Ако се бяхме научили да гледаме малко по-прагматично спрямо Македония, щяхме да заложим конкретни рамки в договора, които да обвържат С.Македония по-тясно с неговото изпълнение. Смятам и че историческата комисия започна работата си изключително фрагментирано и при всяка стъпка напред се правеха две назад. Като основа на работата на тази комисия трябваше да бъде заложено кои документи са били обект на манипулация и мистификация през годините.Това щеше да бъде ясен знак за желание и от двете страни за коректна работа. И щеше да покаже реално къде и кога е извършвана манипулация с историята.
- В предишни наши разговори Вие изразихте сериозен скепсис, що са касае до добронамереността и искреността на премиера на С. Македония - Зоран Заевски. А и към надеждността на президента на страната - Стево Пендаровски. Те, грубо казано, като че ли продължават да не гледат по-далеч от собствения си нос?
- Смятам, че те доста подцениха България и доста надцениха себе си. Мислеха си, че могат да симулират добросъседски отношения, но без реално да се придържат към фундамента на договора между двете държави от 2017 г. Този опит за правене на политика е много характерен за Балканите, но не съм сигурен, че подобно хитруване се гледа с добро око от останалите държави в ЕС. Сякаш не успяха да проумеят, че пътя на С. Македония към Европа минава през София, а не през Белград.
- В последните седмици, мисля, темата за личностите, общата история и езика мина на заден план, за сметка на честването на Тито и като цяло антибългарската политика, провеждана в Македония. Това добре ли е, ако, разбира се, сте съгласен с наблюденията ми?
- Антибългарската политика представлява фундамент и за двете големи партии - ДПМНЕ И СДСМ. Въпреки че следя медиите там от 10 години, такава антибългарска истерия не си спомням да е имало. Тази антибългарска омраза се пропагандира и от проправителствените медии, и от тези близки до опозицията. Това, за съжаление, импонира на голяма част от хората в С. Македония, защото силно политизираното общество в тази държава се идентифицира с тълкуванията на историята, които са останали от времето на Югославия.
- Доколко е фактор в момента руското и сръбското влияние в С. Македония?
- Трудно ми е да дам оценка, защото не разполагам с реална информация. В Македония се пресичат много интереси и със сигурност всички балкански държави следят внимателно ситуацията и се стараят да оказват влияние спрямо своите интереси. Това важи и за Русия, която традиционно е много силна на Балканите и в частност в Македония. Не съм сигурен до колко в момента Сърбия може да влияе в С. Македония, защото има много по-належащи и актуални проблеми, свързани с Косово и значително по-малък ресурс, откакто Сърбия бе сърцето на Югославия. И все пак смятам, че и политически силните на деня в Европа следят внимателно ситуацията с Македония. На Бисмарк принадлежат думите, че който контролира вардарската долина, той контролира и Балканите. Не подлагам думите му на съмнение.
- Как намирате поведението на европейските ни партньори в този труден казус, който имаме да разрешаваме?
- Не съм сигурен, че го разбират достатъчно добре и не съм сигурен, че разбират противоречията на Балканите като цяло.
- И последен въпрос. Разрешение на спора с настоящите правителства на двете страни или преговори, продължаващи с години очаквате?
- Очаквам период на конфронтация между двете държави, който трудно ще бъде разрешен в обозримо бъдеще.