17 Ноември, 2020 15:59 4 537 22

От 75 години София няма стратегия към Скопие

  • северна македония-
  • македонски въпрос-
  • скопие-
  • боян чуков

Основна вина за сегашното състояние на въпроса с Македония носят всички български правителства след 1944 г.

От 75 години София няма стратегия към Скопие - 1
Снимка: EPA/БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Темата „Македония“ отново изплува на дневен ред в нашия регион. София е подложена на натиск от Берлин да загърби своята национална история и „да продължи напред“ към светлото европейско бъдеще. Естествено, под мъдрото ръководство на Берлин. Неотдавна на едно обсъждане по темата чух кощунствените слова: „Нека не гледаме назад, а да помислим за бъдещето!“. Класическа формулировка достойна за деформирано пазарно съзнание с космополитични израстъци. Напълно разбирам „експертите“, които си изкарват хляба в НПО-та, финансирани от германски фондации. Сега е моментът да си подсигурят следващите траншове за 2021 година. „Правилна“ позиция срещу финикийска подкрепа и личен комфорт.

Основна вина за сегашното състояние на въпроса с Македония носят всички български правителства след 1944 г. Защо? Не коментирам националното предателство, консумирано от БКП с приемане на наложената формула за „македонска нация“ и „македонски език“ от Коминтерна. И появата на рояк добритерпешевци, които било от въпиеща неграмотност или продажност се включват в коминтерновския хор. Сред тях е и Георги Димитров. Въпросът е, че даже и след закриване на Коминтерна и конфликта между Сталин и Тито, Москва остана и до ден днешен на същите позиции.

Големият проблем на България е, че София през последните 75 години няма изработена и приета държавна стратегия в своята политика по отношение на Скопие. Даже още по-лошо. Няма елементарна тактика по въпроса. През последните 30-на години отношението на София спрямо Скопие е изцяло функция на евроатлантическата геостратегия, която влиза в определени моменти в остър конфликт с българските национални интереси. След разпадането на Югославия, Сърбия бе обявена за „малката Русия“ на Балканите и е трогателно и наивно да търсим някакво научно, не дай Боже братско „разбиране“ на българската история от страна на Москва. В редица официални руски медии методично се води антибългарска пропаганда чрез защита на сръбските интереси и непризнаване на българската история. Постоянно се обяснява на обикновения гражданин на Руската федерация, че „българите искат да откраднат историята, писмеността и езика на гордите македонци“.

А, нима не е ясно, че македонският език е западен диалект на българския? Нима не се вижда, че се правят непрекъснато усилия македонският език да се отдалечи от своята историческа основа чрез вкарване насила на сърбизми. Македонският език по заповед на Тито е роден in vitro в манастира „Свети преподобни Прохор Пчински“ на 2 август 1944 г. На първото заседание на АСНОМ (Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония), чиито решения конституират македонския език.

През 90-те в Македония по будките се появи българският вестник „24 часа“. На 11 април 1999 г. вестник „Капитал“ написа: „Българската държава може и да се превърне в основен акционер на Балканска банка-Скопие...Скопската финансова институция в момента се контролира от структури на Мултигруп...“. Известната българска група Мулти имаше и офис в Скопие, който се ръководеше от Иво Янчев, бивш шампион по овчарски скок. През 2020 г. това са само спомени. Нищо не е останало. Вестник „24 часа“ отдавна изчезна от македонските будки, защото „не било икономически изгодно“ да се разпространява в Македония. Смешни оправдания, особено ако има дългосрочна държавна стратегия към „романтичния период от българската история“. Иво Янчев през 1996 г. се обеси. България днес практически не присъства икономически в Македония. Най-големият инвеститор в Северна Македония през 2018 г. е била Великобритания с 113 милиона евро, следвана от Германия с 38 милиона евро, Турция и Бермуда с 36 милиона, 31 милион евро инвестиции са дошли от Люксембург и Бахамските острови, Гърция е инвестирала 26 милиона и т.н. А България? Нали разбирате, че зад инвеститорите-етикети от Бермуда и Бахамските острови се крият глобални или регионални играчи?

Двама от македонските президенти след падането на Берлинската стена бяха подчертано дружелюбно настроени към България. И не само настроени, но и направиха стъпки за разбирателство между София и Скопие. Какво се случи с тях? Първият е Киро Глигоров, роден като Кирил Благоев Григоров или Панчев на 3 май 1917 г. в град Щип. Той има два президентски мандата от 1991 г. до 1999 г. За отношенията между Македония и България Кирил Григоров каза: „Отношенията между двете страни могат да бъдат и по-добри, но им пречат различни хора, на които това не им харесва, за жалост. Мисля, че отношенията между България и Македония ще бъдат и трябва да бъдат много близки, братски. Има много македонци в България, те са се преселили там бягайки от турци, гърци, от други... и значи сега живеят в България“. Какво излиза? На добрите отношения между България и Македония „им пречат различни хора“. Кои са тези хора? Иначе отношенията трябва да са „много близки, братски“, твърди Кирил Григоров.

Вторият, Борис Трайковски е роден на 25 юни 1956 г. в село Моноспитово, което е на 12 км от град Струмица. През 19-ти век селото е чисто българско. То е със 120 домакинства, като жителите му са 437 българи. През 1900 г. Моноспитово е населявано от 1300 жители, всичките българи християни. Има и българско училище. На 25 май 1925 г. активистите на ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) от селото са разстреляни от сръбската милиция. Според съученика на Борис Трайковски Лазар Младенов: „Струмица е най-хубавият български град в Северна Македония...“. Днешният премиер на Северна Македония Зоран Заев е роден в град Струмица. Кметувал е в града. Чувал съм от мои приятели, че и днес в хубавите кръчми в Струмица след две ракии местните си признават, че са чисти българи...

Какво се случи с двамата дружелюбни към България македонски президенти? На 3 октомври 1995 г. срещу Кирил Григоров бе извършен атентат. Той е тежко ранен над дясното око, заради което ослепява. И не е състояние да изпълнява президентските си функции.

Борис Трайковски загива в самолетна катастрофа на 26 февруари 2004 г. край южния босненски град Столац, на около 40 км от Мостар и 80 км от Сараево. Официалната версия, разпространена в края на 2014 г. от Омер Кулич, ръководител на разследващия инцидента босненски екип, е следната: „Калпави пилоти и диспечери са причинили катастрофата на самолета на македонския президент. Не е имало терористично нападение, експлозия или пожар.” Но тази версия не е единствената. Въпреки изявленията на бошняците, вече повече от 15 години след смъртта на Борис Трайковски в македонското общество витаят съмнения за атентат и умишлено сваляне на самолета на президента. „Това бе атентат – твърди журналистът Митко Георгиев от Струмица. - Повече от сигурно беше, че Борис Трайковски щеше да добие втори мандат за президентския пост. Той бе човек, желан от народа си. Политиката, която водеше, бе съединението на Изтока и Запада, изграждане на коридор № 8, тоест на връзката с България, отстояване самостоятелността на македонската държавна политика, която цялостно противоречи на сръбско-гръцките интереси. За тази политика той плати със своя живот.” Във всички случаи, абсолютно нелогичен е фактът, че носовата част на самолета е запазена почти в идеално състояние. При положение, че официалната версия е, че машината се е врязала челно в скалистия хребет. Адвокатът на семейство Трайковски... Игнат Панчевски също стана обект на покушение след изявленията си, че разполага с доказателства за убийството на президента Борис Трайковски. За щастие, адвокатът се размина само с раняване, след като по него произведоха 4-5 изстрела с пистолет. Приживе президентът Борис Трайковски назначи бившата вицепремиерка Доста Димовска за директор на македонската Агенция за разузнаване. Скопските медии ѝ лепяха етикета „българка“. „Постоянно ми лепят етикет, че съм пробългарски ориентирана. Мисля, че няма нищо лошо в това открито да се констатират фактите и историческата истина“, казваше приживе Доста Димовска, която почина през април 2011 г. в София. През 2007 г. тя бе набъркана в голям скандал след публикация в скопския вестник „Дневник“. Местна журналистка „разобличи“, че таен агент е откраднал списъка на всички македонски разузнавачи и го е предал на България. Внушаваше се, че издайникът е племенник на Доста Димовска. После се оказа, че тя няма подобен роднина. Няма такъв, който да работи в македонските специални служби. Накрая македонското вътрешно министерство опроверга твърденията на вестник „Дневник“. Отново трагична история на македонски политик, който не желае да заеме антибългарска позиция. Доста Димовска бе поетеса. След излизането на нейната стихосбирка „Бели дъждове“ на български, тя бе възхитена и твърдеше, че поезията звучи по-добре на български, отколкото на македонски.

Логично е да се стигне до извода, че всеки македонски държавник, който има дружелюбно отношение към задълбочаване на връзките между София и Скопие го сполетява незавидна съдба. Поне събитията до този момент говорят, че изводът е правилен. В тази поредица от мисли съм склонен да разбера поведението и инстинкта за самосъхранение на Зоран Заев от „най-българския град Струмица в Северна Македония“.

Какъв ни е проблемът с Македония? Притискат ни да се откажем от своята история в името на европейската интеграция, светлото бъдеще на балканците, специално на македонците и българите както и на региона като цяло. Такава е легендата на някои глобални и регионални фактори. Пред каква дилема сме поставени? Преди да вземем решение, трябва да сме наясно, че народ, който се е отказал да знае своята история, да спазва постоянно приемствеността по отношение на собствената си история, е обречен да напусне историческата сцена. Историята е колективната памет на народа. По-ясно казано, живата история е самият народ. Сега ни предлагат да си имплантираме либерално-коминтерновска „протеза“ в нашата историческа памет. Народ с „историческа протеза“ започва да живее с „алтернативна история“ и се трансформира в друг народ, губи своята идентичност и се превръща в обречен народ-инвалид. За нас българите точно в този момент е задължително да знаем, кои сме ние, откъде идваме, накъде вървим, какво е нашето лице, самоличност. Ако това не го осъзнаем, ние няма да имаме имущество, земя, държава, живот. Чуждите след време ще ни отнемат всичко. Само този, който твърдо знае кой е и как се казва има права на този свят. Отец Паисий с написването на „История славянобългарска“ е онази екзистенциална интелектуална сила в българската история, която е осигурила в критичен момент нейната приемственост и е концентрирала целия предишен опит. Днес се намираме на точката на бифуркация в отецпаисевския смисъл на нашето развитие като народ. Идеологията на либералния глобализъм направи много от нас зависими единствено и само от Мамона. Загубили своето историческо наследство и знание ние не осъзнаваме, че правим невъзможно оцеляването на социума и управлението на държавата, на оцеляването на отделния човек в рамките на Република България.

В момента изпускаме нещо много съществено. Процесите в Западните Балкани се ускоряват благодарение на външни импулси подавани от глобалните и регионални фактори. София в желанието си да угоди на своите „началници“ през последните години пропусна изгодни моменти. Нашето председателство на ЕС в периода януари-юни 2018 г. бе отлична възможност да обсъдим в детайли с нашите партньори бъдещото развитие на българо-македонските отношения, които пряко засягат европейската интеграция в нашия регион. И да поставим нашите искания (предвид българските национални интереси) пред Брюксел като изложим сериозни аргументи и загриженост за бъдещите интеграционни процеси в рамките на ЕС. Когато нямаш стратегия, нямаш и тактика. Мои гръцки колеги от Атина няколко пъти ме попитаха защо не сме се присъединили към преговорния процес между Гърция и Северна Македония като трета страна, който приключи с подписване на споразумение в село Псарадес (Нивици) на южния бряг на Голямото Преспанско езеро. Тези три години на гръцко-македонски преговори, да си признаем ги проспахме. Атина наложи своите условия. А ние нашите... не. Досега отдавна трябваше да има скоростна жп линия София-Скопие. Да бъдат обединени електромрежите на двете страни. Българо-македонската граница да придобие символично значение. Да има през седмицата самолетни полети София-Скопие. Българските телевизионни канали да се гледат без селекция и ограничение в Северна Македония. Къде е широката и удобна магистрала София-Скопие? Къде са големите и богати български книжарници в северомакедонската столица както и в някои други македонски градове? Всичко това трябваше да бъде факт преди Северна Македония да стане пълноправен член на ЕС. Това трябваше да бъдат едни от основните акценти на българската стратегия!

През 2005 г. бях поканен да посетя в Косово Центъра за правата на човека към Прищинския университет. След среща с представители на академичната общност бях поканен на следващия ден на вечеря от косовското НПО „Център за анализи и стратегии“. По това време бъдещите министерства и институции на Косово бяха оформени като НПО-та. Вечерята бе в известен ресторант в местността Геремия, близо до Прищина. Още с влизането видях, че в заведението е пълно с представители на местния управляващ елит. На една от съседните маси усмихнато и с любопитство ме гледаше генерал Агим Чеку. Домакините бяха в състав около 6 човека. Разбрах, че съм поканен и имам честта да вечерям с ръководния състав на бъдещото косовско разузнаване. Колегите бяха изключително дружелюбни и откровени. Никога няма да забравя думите на ръководителя на НПО-то, който каза: „В Македония за нас има само „наши“ и „ваши“. Какво мислите по въпроса си е ваша работа, аз не знам, но ние сме категорични!“. През 2005 г. косоварите нямаха държава, но имаха стратегия по отношение на Македония. Която следват до ден днешен. Ние се хвалим с държава основана през 681 г. И все още нямаме стратегия за Северна Македония. За разлика от Турция, Гърция, Сърбия и Румъния. За Албания да не говорим! У нас все още множеството политически партии не са се разбрали каква линия да се следва по отношение на Скопие, независимо коя политическа формация е на власт. Някой може ли да каже българската национална позиция за Македония, която е приета от всички политически партии? Къде е националният център за стратегически изследвания и анализи, който трябва да предложи на управляващите своя анализ, стратегия и препоръки? Или всичко е на парче в зависимост от хатъра на „началниците“? Наблюдаваме поредния стрес тест за българската държавност.

Автор: Боян Чуков

Източник: InFacto


Поставете оценка:
Оценка 4.4 от 16 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 2423

    16 1 Отговор
    сега истински съм доволен че нито една германка навремето на каваците не пренебрегнах
  • 2 асдв

    21 5 Отговор
    можем да бъдем благодарни на ссср и любимците им от джугославия. нашите мандраджии и шумкари също, червените предатели/терористи.

    #мерсибратушки!

    Коментиран от #6, #8

  • 3 само факти

    28 0 Отговор
    Страшен провал е, че не сме убедили европейските държави в правотата на справедливата ни кауза.
  • 4 виница

    10 1 Отговор
    Катето е виновна...за първи път каза,НЕ :))))
  • 5 Stormtrooper

    21 0 Отговор
    За сметка на това, Сърбия и Русия, които измислиха тази нация имат стратегия.
  • 6 Грешиш

    3 6 Отговор

    До коментар #2 от "асдв":

    ... ние не се осланяме на шовинизъм, а на интернационализъм. Въобще не сме виновни за събитията станали през 40-те години. Съвсем съзнателно пропускате времето между двете войни. А какво е станало тогава? Може би ще ме плюете, но ще го кажа- започнало е формиране на собствено им самосъзнание. Това че крадат от историята ни и от личностите- върху това трябва да наблегнем. Но македонец (от Федеративна Република Македония) не можеш да го направиш българин.
  • 7 САВ

    16 0 Отговор
    А, Сърбия( малката Русия), тя кога ще бъде неутрализирана!!! Допускаме стратегическа грешка като не ги "шамардосаме", а ги оставяме да шетат из Македония! Никаква милост към тях докато продължават антибългарската си дейност в Македония! Светът ги осъди за геноцида срещу албанците, сега имат да решават проблела Косово, а ние чакаме вместо да им резнем крилцата, а с това и да покажем на " братска" Русия, че е време да преосмисли отношението си към България! Да вземат да попрочетат академик Лихачов, иначе дотук с любовта и признателността ....
  • 8 Нещастник,

    8 5 Отговор

    До коментар #2 от "асдв":

    Вашия желю жабата най-много се на.ра като ги призна за държава и език. Трябва незабавно да се дава поданство на гражданите в бивша България без ограничения и да видим че само сърбите ще се пишат македонци в тази територия. Ама дебелия го е страх да не му се карат.
  • 9 Кой68

    6 1 Отговор
    Каква стратегия за външната си политика да имаш когато преди бе-СССР и СИВ,а сега са NATO,USA и EU.Интересно ми е докога ще отстоим позицията си за С.Македония.
  • 10 Античното Маке

    9 0 Отговор
    1/ Защо всички които пищат за Македония не ни казват нищо за Македонизма, и ни представят само половината история, тази от 1945 ?? А началото на тази история започва с отделянето на македонско от България на Берлинския конгрес 1878.
    "През 1960 г. в Скопие македонският историк д-р Климент Джамбазовски за първи път разкрива, че сръбският дипломат Стоян Новакович е бащата на македонизма (Македонизмът е политическа доктрина и идеология, която подкрепя съществуването на македонска нация, език и култура). Дотогава научната общественост по света не подозира, че има документи разкриващи подробно целите и смисъла на македонизма. Благодарение на Джамбазовски става ясно, че основоположник на идеологията на македонизма е Стоян Новакович – сръбски политик от втората половина на XIX и началото на ХХ век. Джамбазовски подробно описва как през август 1885 г. в писмо Стоян Новакович – по това време посланик на кралство Сърбия в Османската империя – информира министър-председателя Милутин Гарашанин, че е извършена необходимата подготовка за издаването на сръбски вестник в Цариград с името „Вардар”. Материалите, които изданието ще публикува, ще бъдат в полза на сръбската пропаганда в Османската империя и трябва да следват определена позиция спрямо балканските народи и Великите сили.
  • 11 Античното Маке

    8 0 Отговор
    2/ Спрямо Гърция и гръцкия печат трябва да се демонстрират приятелски отношения, докато с българския трябва да се води полемика, но такава, че да се види, „че ние сме по-силни и по-културни”. По отношение на Русия позицията на вестника следва да бъде пасивна, докато към Турция трябва да бъде демонстрирана лоялност, пише в писмото си Новакович. За целта на сръбската пропаганда през август 1886 г. е взето решение в Цариград да бъде създадено дружеството „Сърбо-македонци”, чиято основна задача е да събере около себе си всички противници на България в Османската империя, за да потисне българското влияние в Македония и „да се запази народността на сърбо-македонския народ”. Решено е да се издейства от Високата порта разрешение за издаване на вестник „на чист македонски език” – „Македонски вестник”, който да изпълнява следната програма: В политически аспект винаги да защитава интересите на Османската империя, да повдигне църковния въпрос за отказване на македонците от българския екзарх, да търсят Охридската архиепископия, която е зависима от Цариградската патриаршия, и към нея да бъдат привлечени всички македонски епархии. „На македонския народ да му се внушава сръбски дух, да му се доказва, че не са българи и с българите вече нямат никакви връзки, че българите са врагове на македонския народ.
  • 12 Античното Маке

    8 0 Отговор
    3/ Да се грижи за своите национални характеристики, език и обичаи. Да развива енергична пропаганда за изолиране на българските владици и учители от Македония и на тяхно място да се доведат владици и учители родом от Македония, но възпитани в сръбски дух”.
    Дружеството е трябвало да изпълнява и задачи във филологически аспект: „Да се пише на чисто македонски език, но тъй като македонският език не е литературен, да се изхвърлят всички български изрази и да се въведат сръбски. Като най-подходяща за македонския език да се вземе сръбската азбука и при писане да се спазва сръбската граматика.” Редакцията на вестника има и допълнителна задача да напише на македонски език книжки за основните училища и в срок от една година да ги отпечата в Цариград. Ръкописите им трябва да бъдат одобрени от сръбския посланик в Цариград, а отпечатването им да става за сметка на сръбската държава. С изпращането му като сръбски посланик в Цариград Стоян Новакович поставя много активно въпроса за печатането на сръбски учебници за сръбските училища в Османската империя. След направено от негова страна предложение в началото на 1888 г.
  • 13 Античното Маке

    8 0 Отговор
    4/ Белград взема решение да се започне с подготовката за отпечатване на сръбски учебници в Цариград. Идеята на Новакович е първият учебник да бъде „Македонски буквар” на македонски език, който „да бъде подготвен специално за разпространяване на сръбската писменост и сръбския език в Македония, както и за разширяването на сръбското влияние там. „В тази връзка ми се струва, че е най-необходимо да бъде съставен един специален буквар на македонски диалект за Македония. В този буквар би трябвало да се обединят македонският и сръбският буквари, като македонският да бъде две трети, а сръбският – една трета. Букварът трябва да бъде написан в съответствие със сръбския правопис с необходимото внимание за правилна транскрипция на македонски диалект”, пише Новакович.
    Полученото от турската цензура разрешение за издаването на учебника предоставило допълнителна възможност на Новакович да развие пред сръбския министър на просветата своите идеи за новата фаза на работата на сръбската пропаганда срещу българската Екзархия и все по-голямото ѝ влияние в Македония.
    Новакович започва да работи още по-усърдно върху издаването на македонски буквар, който излиза от печат на 18 май 1889 г. След издаването му се подготвя и първата читанка за основните училища в Македония на македонски диалект, отпечатана и разпространена в началото на 1890 г...."
  • 14 Минувач

    13 0 Отговор
    "Мъдрото ръководство на Берлин" до сега докара на България Две Национални катастрофи!!! За сега...

    Коментиран от #15

  • 15 sdf

    7 0 Отговор

    До коментар #14 от "Минувач":

    Три са. Не забравяй и Берлинския Конгрес - 1878г.
  • 16 мдда

    4 0 Отговор
    Ами така е, но въпросът беше повдигнат от г-н Каракачанов. България имаше абсолютно издишаща политика по отношение на Македония.
  • 17 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 18 Вуцата

    1 0 Отговор
    Брутално точен анализ по темата. По принцип не симпатизирам на автора му, но този път е толкова точен, че не мога да не се съглася. Интелектът, който преди 75 години изчезна от държавното управление, ще погуби България. Днес наваксване вече няма. Не и с тези хора.
  • 19 Поздравления!

    1 0 Отговор
    Прекрасен анализ! Дано четат тези, които трябва!
  • 20 Поне това

    1 0 Отговор
    Късно е да убеждаваме когото и да е, но поне да проявим ината си докрай!
  • 21 Проспахме"Българското Европредседател

    1 0 Отговор
    Ство"от Некадърност, политик не се става, като получиш генералски пагони и се хвалиш сам колко си Велик!! БИ" ТЪПАНА" ЗА ДАГО ВИДЯТ И ЧУЯТ, ЧЕГО ИМА, ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ НЕ НАПРАВИ НИЩО!!! МЕРКЕЛ И ХАРЕСВА КЛОУНАДАТА, ЧЕИ КОЗИРУВА, НО НИКОЙ НЕ ХАРЕСВА И НЕ УВАЖАВА КЛОУНИТЕ!!!
  • 22 Този коментар е премахнат от модератор.