, За въвеждане в експлоатация на жилищни сгради ще се издават удостоверения от главния архитект на общинатаПроектът на Министерския съвет за промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) бяха приети на първо четене в Народното събрание. Около година работна група към МРРБ, в която влизат широк кръг експерти, депутати, общински специалисти и др., се занимава с изменението в основния строителен закон. Целта е да се подобри инвестиционния климат в страната чрез премахване или опростяване на съществуващи режими и процедури, свързани с разрешаване и извършване на строителството, обясняват авторите. Конкретизирани и допълнени са текстовете на закона, които уреждат статута и правомощията на органите на държавата и на местната власт по устройство на територията.
Според приетите текстове специализираните експертни съвети по устройство на териториите се назначават от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Това ще се прави по предложение на министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.
Според промените в закона
експертните съвети
ще рaзглеждат инвестиционните проекти за специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Работата им се организира от министрите на отбраната и вътрешните работи. В състава на експертния съвет се включват и представители на специализираните контролни и съгласувателни органи, когато тяхно становище, решение или разрешение се изисква по закон. Когато общината няма възможност за назначаване на експертен съвет, кметът на общината внася проектите за разглеждане от областния експертен съвет.
Кметът на общината организира поддържането на архив на одобрените устройствени планове, регистър на издадените разрешения за строеж и регистър на въведените в експлоатация строежи.
Според Министерския съвет - вносител на закона, с промените се подобрява инвестиционният климат и се опростяват съществуващите режими, свързани с разрешаването и извършването на строителство.
Строежитесе категоризират в 6 групи
взависимост от тяхната значимост и рисковете при експлоатацията им. В първа категория - много големи, значими и сложни строежи, влизат строежи с национално значение, елементи на транспортната техническа инфраструктура - автомагистрали и пътища І и ІІ клас от републиканската пътна мрежа и съоръженията към тях, железопътно строителство, пристанища, летища, метро и съоръженията към тях, производствени и обслужващи сгради с капацитет над 200 работни места или с разгъната застроена площ над 10 000 кв. м, обществени сгради и съоръжения с капацитет над 1000 места за посетители и др.
Към втора категория - средно големи, значими и сложни строежи, са причислени преносни проводи (мрежи) на техническата инфраструктура, съоръжения на техническата инфраструктура и разпределителните устройства към тях, пътища от републиканската пътна мрежа и съоръженията към тях, обществени, жилищни и смесени сгради с високо застрояване над 15 метра и с разгъната застроена площ над 5000 кв. м, обществени сгради и съоръжения с капацитет от 200 до 1000 места за посетители, производствени и обслужващи сгради с капацитет от 100 до 200 работни места или с разгъната застроена площ от 5000 до 10 000 кв. м и др.
В трета категория - големи, значими и сложни строежи, влизат общински пътища, улици от първостепенната улична мрежа ІІІ и ІV клас и съоръженията към тях, обществени, жилищни и смесени сгради със средно застрояване от 10 до 15 метра и с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв. м, обществени сгради и съоръжения с капацитет от 100 до 200 места за посетители, производствени и обслужващи сгради с капацитет от 50 до 100 работни места или с разгъната застроена площ от 2000 до 5000 кв. м, паркове и градини с площ над 1 ха и др.
Четвърта категория са неголемите и несложни строежи като частни пътища, улици от второстепенната улична мрежа V и VІ клас и съоръженията към тях, жилищни сгради с ниско застрояване до 10 метра с над 6 бр.жилища, обществени сгради и съоръжения с капацитет от 50 до 100 места за посетители, производствени и обслужващи сгради с капацитет от 5 до 10 работни места или с разгъната застроена площ от 500 до 2000 кв. м и др.
Към пета категория - малки строежи, са отнесени жилищните сгради с ниско застрояване до 6 бр. жилища, вилни сгради, обществени сгради и съоръжения с капацитет до 50 места за посетители, производствени и обслужващи сгради с капацитет до 5 работни места и др.
Шеста категория - много малки строежи, са строежите по чл. 54, ал.1 и чл. 147.
Съгласуването на инвестиционните проекти от държавните контролни органи се трансформира в оценяване съответствието на проектната документация с нормативните изисквания към строежите от лица, притежаващи съответната компетентност и правоспособност (консултанти и проектанти взависимост от категорията на строежа). На специализираните държавни контролни органи се предоставя възможността да изразят своите становища по отношение на инвестиционните проекти за най-значимите строежи в процеса на участието им в съответните експертни съвети.
Редуцира се кръгът на заинтересуваните лица при обявяване и съобщаване на подробните устройствени планове. Процедурите по обявяването също се оптимизират. Въвежда се принципът, че обжалването на подробните устройствени планове спира прилагането им в частите, за които то се отнася.
Опростяват се и процедурите, свързани с въвеждането в експлоатация на строежите. Възприема се принципът, че държавно приемане и разрешаване за въвеждане в експлоатация се изисква само за най-значимите категории строежи. За останалите ще се издават удостоверения от главния архитект на общината.
Според закона
участници в процеса на строителството
са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, техническият ръководител, доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване и строителният предприемач. Взаимоотношенията между тях се уреждат свободно с договори при спазване на законовите изисквания. Проектите ще се оценяват от консултанти, взависимост от категорията на строежа, а не както досега - от държавните контролни органи. За упражняване на дейността си консултантът трябва да бъде лицензиран от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Лицензът се издава за срок от 5 години и се вписва в публичен регистър при Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Ясно са дефинирани и разпределени правата и отговорностите на държавните и общинските органи, свързани с
предотвратяването на незаконно строителство
както и с неговото констатиране и премахване. Създадена е възможност чрез предписания на общинските контролни служби голяма част от значителните нарушения и пропуски да бъдат отстранени още в процеса на строителството. Чувствително се увеличават глобите и санкциите за нарушаване разпоредбите на закона. На възложител или строител, продължил да изгражда спрян строеж, ще се налага глоба до 100 000 лева.
Виолета СТОЕВА
stoeva@sof.bg
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.