На границата между 3-тото и 2-то хилядолетие пр.н.е. в Аскъйп ("Българската степ" > "Скития") управлявал джабгусирът (император) Агил.
Тогава в Капдаг (Мала Азия) от Курган (Хиркания, Закаспието) пристигнал с част от масгутските българи-авари или ег-сази багът (вождът) на масгутите (масагетите) Абар (Авар) Раджил. Той се родил през 1357 година преди Буртаската война (т.е. в 2000 г.пр.н.е.) в Джиен, откъдето получил името си Джиен-Ас, т.е. "Джиенският Българин".
Когато той станал на 20 години, той се наел на служба при царя на Раджил ("Харапската държава” в Белуджистан, днес в Пакистан) Набий и три години му служил в раджилския град Балъйм или Булем (Българ на санскрит), заради което получил прякора Саг-Раджит, т.е. "Българ-Раджи", Раджил, Раджи и Балъйм-Ат. Самият цар Набий живял в градовете Там и Лам (градището Харап и Мохенджо-Даро)...
Когато Абар прослужил три години в Раджил, на него му се явил като видение Кулюг-Бала (Вестителят на алпа на Слънцето Мар) и му предал указание на Тангра да стане проповедник на хората от името на Всевишния. На Авар Раджил му били съобщени Божиите закони и писмото, което след векове нарекли агилско (балканско) и било разпоредено да се съобщи на народа, че Бог е един, и че хората са длъжни да следват божиите заповеди. Авар изпълнил това и предал на народа всичко това, написано в книгата с Божиите заповеди "Торе" и поради това получил името Абар-Кам ("Авар-Жрецът", след много векове кооптиран като "Авраам" в Библията и "Ибрахим" в Корана). Но на мнозинството българи-масгути или маджи-българи, това не им се харесало и Авар и неговите последователи били изгонени първо от Раджил, а после и от Курган (Хиркания), където властвал неговия чичо Алвар. После Абар-Кам бяга в Ибер (Зауралието, Западен Сибир), където са планините Маджар (Мугоджари). Затова масгутите на Авар започнали да се наричат маджари, а те самите си дали самоназванието ег-масгути.
Последователите на Абар-Раджил, към които се присъединили и части сарбийци ("праславяни") и ермийци (хони), го наричали Авар-Раджил, Абар-Кам, Авар-Кам, Балъйм-Ат, Кам-Хан, Наубий, Маджар, Магут ("Пророк"). Авар и неговите хора обичали много конете, които им помагали в техните странствания. Когато умрял любимият кон на Авар, Балъйм-Ат или Балъйнгъйр, то Авар нарекъл с неговото име и себе си и столицата си.
От Ибер бяга в Идел (Поволжието), където получава областта на запустелия по онова време град Халджа, или Българ. Българите-масгути, говорещи на различни български езици, казвали на Халджа-Българ "Балтъйш", "Булдан", "Руджан", "Саг-кант", "Сагдум" и "Бугур" - така частта от курганските българи-дайци произнасяли думата "българ". Мнозинството от хората на Абар-Кам по начало било съставено от дайците, а "дай" на техния език означавало "български народ"... Абар-Кам възстановил град Халджа-Българ (по-късно Велики Болгар), който в негова чест назовали Абаршир, или Абрашир...
Под натиска на Алвар - чичото на Абар-Кам, тогавашният император на Велика България или Аскъйп ("Скития") Мар-Агил премества Саг-Раджи (Авар-Кам) от Халджа-Българ в района на река Чул (Сулак в Дагестан) в Съйнджак (Предкавказието). Той оставил в Съйнджак част от своите хора, които изявили желание да постъпят на служба в Агаджир ("Гористата земя", лесостепието в днешна Централна Русия и Украйна). Агаджирците ги нарекли авари, абарчаги, наубии и галактубаги (галактофагите при Херодот), защото те носили високи и островърхи шапки галактубги, или калансубги, а аварите наричали агаджирските българи по масгутски - балъйни, а Агаджир - Балъйнджер и Миджер.
Барджийците (персийците) пък, наричащи масгутите "чаки", т.е. "крайни", наричали кук-масгутите "кук-чаки" или "ег-сази". А пък кук-масгутите най-много обичали да се наричат българи или булгани и реките и планините, където те живеели, те винаги наричали с имената Българ, или Булган (Балкан). Така планините около река Аряксу (Узбой), където те живеели преди, ги нарекли Българ или Булган (Съвременните планини Балкан в Туркмения). По същия начин южната част на планините Джуграй или Урай, наречени още Ръйбайски (Рипейски), те им казвали Българ таш (Урал).
По-късно от Съйнджак субата (ордата) на Раджил се преселва в Капдагската (Мала Азия) област Джилки, разположена на юг от Българман ("Българските планини", Източно-Понтийските планини в Турция, между гр. Сивас и гр. Зиле). Докато Лекдиу (Старият Гуруглъй - Херакъл) стоял безучастно, Авар настанил хората направо в неговия юртлук (лично владение) и през 1320 година преди Буртаската война (т.е. 1973 г.пр.н.е.) тук образува бейлика (княжество) Себер-Масгут или Кук-Масгут. Народът на Абар-Кам, възприемайки персийското си название, тук започнал да се нарича "ег-саг", т.е. "могъщи българи" или „ег-сази” (от тук се получава "хиксоси"). Обяснението е в това, че думата "саг" - "българин" дайците произнасяли както правилно, така и във формата "саз". При българите-масгути думата "саз" означавала "слънце" и "коне" и те обичали да се наричат "слънчеви" и "конски", но това не смущавало дайците. (Йосиф Флавий в "За древността на еврейския народ. Срещу Апион", кн.1 гл.14., извежда от египетски език етимологията на "хиксосите", като "царе на пастири", "царски пастири", "пастири".)
В началото в Капдаг столица на Авар-Кам била град Кадъйш (Кадис), но впоследствие той построил за себе си град Анджир, или Анагар, наричан още Ангара и Анкура ("Царска столица", Царски Род", днешна Анкара), а неговият син Съйбаш построил град Съйбаш (днешен Сивас). За своя син Шила Съйбаш построил северно от Съйбаш, град Шила (днешен Зиле). Реката протичаща около Шила, кук-чагите я нарекли Кук-Българ (днешна Ешил-Ермак), а планините между Шила и Съйбаш - Българтау (Български планини). Областта на град Шила започнали да наричат Масгут (Областите Масгут и Кук-Масгут Библията нарича "Гог и Магог”). Местните българи-муйтени, кулдаи-уруси, мосхайци и табилци ("Рош", "мешех" и "тувал" в Библията) с радост посрещнали кук-чагите и им помогнали да се настанят. Те, подобно на агаджирските българи, наричали аварите "абарсаги"... Тогавашният император на Илат (Западна Мала Азия, Южните Балкани, Егейските острови, Кипър, Крит. "Илат" на трьок-български език означава "Красива област”, "Родина". От тази българска дума възниква древното название на държавата "Елада" и второто име на Троя "Илион") поканил Авар на служба при себе си. След известно време, прославилият се в проповедите за Единобожието Авар-Кам оставил бейлика на сина си - Съйбаш или Ук и с част от кук-чагите се преселил в Илат на служба при цар Мохер.
Мохер, след като оженил дъщеря си Кортке за Авар-Кам, се отнесъл жестоко с него, поради което Авар-Кам избягал от него в Уртагил (Средна, Вътрешна Тракия, днес Южна България), но оставил сина си Съйбаш да управлява Масгут в Капдаг. А траките в Уртагил избрали Авар Раджил за свой цар и той ги управлявал под имената Агил-Ас и Чулмаксъйз.
След отпътуването на баща му Авар-Кам в Илат на служба при Мохер, синът му Съйбаш или Ук останал да управлява Масгут, въпреки че се признал за ак-андаш (васал) на Илат. След Съйбаш-Ук управлявал Шила. Седмо поколение след него управлявал Чул-Ат. Той имал още четирима братя - Джим-Авар, Бал-Ас, Баръйс и Шен-Авар, които го подържали във всичко.
При Чул-Ат алп Лекдиу се осъзнал от грешката си и на авар-чагите, които били заели без разрешението му неговия юртлук, се наложило да бягат от Масгут на юг в Къйзъйл Джир (Сирия). Част от българите, объркали пътя, побягнали към Илат, Сувар (Месопотамия) и Миджан (Азърбайджан). През време на бягството много от тези българите попаднали в плен на Лекдиу и ги очаквала жестока смърт. Тогава вниманието на алпа било привлечено от българските коне, които той преди това не бил видял. Лекдиу изял един от тях и неговото месо така му харесало, че той пощадил пленените и ги приел на служба в качеството на коневъдци. После, като видял, че работите с тях се подреждат, той им позволил да образуват свой бейлик. Съседите наричали пленените от Лекдиу българи, кулдаи, защото кулдаите били по-многобройни от тях, но самите пленени предпочитали да се самоназовават по български кети ("хора", хети). Кетите много бързо подчинили всички свои съседи, но общо покорените съставлявали мнозинството в техния бейлик. Под влиянието на езика на покорените, името кети започнали да го произнасят във формата кади. Затова столицата на българите-кети (хети) и целият техен бейлик носил името Кадъйш. В последствие като хети започнали да наричат и самите кети. Кетите не се уморили да отглеждат прекрасни коне за Лекдиу, а в замяна на това той охранявал техния бейлик.
А другите българи, които избягали в Къйзъйл Джир, срещнали от джирците радушен прием, защото ги вдигнали да завоюват Мамил (Египет), който угнетявал Джир. През 1070 година преди Буртаската война (1723 г.пр.н.) Чул-Ат съставил план със своите братя Бал-Ас, Баръйс, Шен-Авар и Джим-Авар, и те заедно атакували Мамил с пет армии, всяка от които имала по две колони. Мамилската войска, още щом ѝ прегазили авангарда, се предала и ег-сазите завладели Мамил. Тази година влязла в българската хронология, като "годината на Мамил". Чул-Ат станал цар на Мамил.
Следва продължение...
Автор: Валентин ВЪТОВ