Йоси Мелман, в. Маарив, Израел
В продължение на много години военната цензура най-строго забраняваше на журналистите да съобщават за операции на израелските ВВС на територията на Сирия. Израелските военновъздушни сили атакуваха колони със съвременно оръжие, предназначено за бойците на „Хизбула“.
Израелските медии можеха да публикуват информация за подобни операции с изричното указание: „по информация на чуждестранни източници“. По време на пътуването си на Голанските възвишения, където се провеждаха военни учения, премиерът Бенямин Нетаняху открито заяви, че Израел е нанесъл въздушни удари по сирийска територия. ВВС атакуваха десетки колони с оръжие, предназначено за „Хизбула“.
„Ние действаме тогава, когато считаме за нужно, и извън пределите на израелските граници, за да не допуснем „Хизбула“ да получи оръжие, което да наруши паритета“, подчерта премиерът. Става дума за реакети с далечен обсег на действие и ракетни установки, които могат да свалят самолети. В това пътуване отсъстваше министърът на отбраната Моше Яалон, който не знаеше за решението на Нетаняху да даде гласност на секретната информация. До него не беше и началникът на Генералния щаб Гади Айзенкот, който бе на посещение в Италия.
Още през декември 2015 г. Нетаняху публично заяви, че „Израел действа с цел да не допусне сирийската територия да се превърне в антиизраелски фронт“. Този път обаче думите на премиера бяха много прозрачни и ясни.
Тактиката според която Израел действа в Сирия, без да поема официално върху себе си отговорността за каквито и да са операции, се опираше на здрава логика. Тя позволяваше да се стига до военни цели, но като се избягва публичното унижение на режима на Асад и „Хизбула“. Това помагаше да се съкрати риска от ответна реакция, макар и всички да знаеха кой стои зад въздушните атаки срещу „Хизбула“.
Не е ясно дали Нетаняху е дошъл до решение за радикална промяна на тази тактика след сериозно обсъждане на ситуацията с висшето военно ръководство (министъра на отбраната, началника на Генералния щаб, шефа на военното разузнаване АМАН). И ако това е така, защо това се случи точно сега? Опитите на средствата за масова информация да изяснят ситуацията не се увенчаха с успех. Едно е ясно: ситуацията в Сирия не се е изменила в сравнение с последните месеци. Крехкото примирие между Асад и бунтовниците трудно може да се нарече сериозна промяна на събитията. „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“ , разбира се, не участват в това примирие. И ако ситуацията на сирийско-израелската граница на Голанските възвишения не се е изменила, тогава какво е предизвикало решението на Нетаняху да рискува и да разкрие военни тайни на държавата?
Това не е за първи път, когато Нетаняху внезапно, без каквато и да е сериозна причина, решава да разкрие военни секрети на Израел. И всичко това, за да спечели няколко политически точки.