Всички, освен Тръмп, разбират какво е направил

Доналд Тръмп не мисли стратегически. Нито пък мисли исторически, географски или дори рационално. Той не свързва действията, които предприема в един ден, със събития, които се случват седмици по-късно. Той не мисли как поведението му на едно място ще промени поведението на други хора на други места.

Той не обмисля по-широките последици от решенията си. Не поема отговорност, когато тези решения се окажат погрешни. Вместо това действа по прищявка и импулс, а когато промени решението си - когато го завладеят нови прищявки и импулси - просто лъже за това, което е казал или направил преди.

През последните 14 месеца малко чуждестранни лидери успяха да признаят, че някой без никаква стратегия може действително да бъде президент на Съединените щати. Разбира се, шепнеха анализатори на външната политика, Тръмп мисли отвъд непосредствения момент. Разбира се, шепнеха чуждестранни държавници, той се придържа към някаква идеология, някакъв модел, някакъв план. Различни термини - изолационизъм, империализъм - бяха хвърляни в опит да се поставят действията на Тръмп в исторически контекст. Писаха се тържествени статии за предполагаемото значение на Гренландия, например, сякаш интересът на Тръмп към арктическия остров не произтича изцяло от факта, че изглежда много голям на проекцията на Меркатор.

Тази седмица обаче нещо се счупи, пише в материал за американското списание The Atlantic американо-полската журналистка Ан Епълбаум. Тръмп може да не разбира връзката между миналото и настоящето, но други хора я разбират. Те могат да видят, че в резултат на решения, които Тръмп е взел, но не може да обясни, Ормузкият проток е блокиран от ирански мини и дронове. Те виждат как цените на петрола се покачват по целия свят и разбират, че американският военноморски флот е изправен пред трудна и опасна ситуация. Те също така чуват президента, както е правил много пъти преди, да се опитва да принуди другите да поемат отговорност, като ги заплашва, ако не го направят.

НАТО е изправено пред "много лошо" бъдеще, ако не помогне за разчистването на пролива, каза Тръмп пред Financial Times, очевидно забравяйки, че Съединените щати са основали организацията и я ръководят от създаването ѝ през 1949 г. Той също така каза, че не моли, а нарежда на седем държави да помогнат. Той не уточни кои са. "Изисквам тези държави да се намесят и да защитят собствената си територия, защото това е тяхна територия", каза Тръмп пред репортери на борда на Air Force One на път от Флорида за Вашингтон. "Това е мястото, откъдето те получават енергията си." В действителност това не е тяхната територия и е негова вината, че енергията им е блокирана.

Но в съзнанието на Тръмп тези заплахи са оправдани: той сега има проблем, затова иска други страни да го решат. Изглежда, че нито помни, нито го е грижа какво е казал на лидерите им миналия месец или миналата година и не е наясно как предишните му решения са повлияли на общественото мнение в техните страни или са навредили на интересите им. Но те помнят, грижат се и знаят.

По-конкретно, те помнят, че в продължение на 14 месеца американският президент налагаше мита върху техните стоки, подиграваше се на опасенията им за сигурност и многократно ги обиждаше. Още през януари 2020 г. Тръмп каза на няколко европейски служители: "Ако Европа бъде нападната, никога няма да дойдем да ви помогнем и да ви подкрепим". През февруари 2025 г. той каза на украинския президент Володимир Зеленски, че и той няма право да очаква подкрепа, защото "няма никакви карти". Тръмп се подигра на Канада, наричайки я "51-ви щат", и нарече както настоящия, така и предишния министър-председател на Канада "губернатори". Той лъжливо твърдеше, че съюзническите войски в Афганистан "са останали малко по-назад, малко извън фронтовата линия", причинявайки огромно обида на семействата на войници, загинали в битки, след като НАТО се позова на член 5 от договора на организацията от името на Съединените щати, единственият път, когато го е направила.

Той нарече британците "наш някога велик съюзник", след като те отказаха да участват в първоначалната офанзива срещу Иран. Когато идеята за изпращане на самолетоносачи в зоната на конфликта в Персийския залив беше обсъдена по-рано този месец, той я осмя в социалните медии: "Нямаме нужда от хора, които отиват на война, която вече сме спечелили!"

Понякога грозните приказки ескалираха в нещо още по-лошо. Преди второто си встъпване в длъжност Тръмп започна да намеква, че не би изключил използването на сила за анексиране на Гренландия, територия на Дания, близък съюзник в НАТО. В началото това изглеждаше като тролене или шега; до януари 2026 г. неговите публични и частни коментари убедиха датчаните да се подготвят за американско нашествие. Датските лидери трябваше да помислят дали техните военни ще свалят американски самолети, ще убиват американски войници и ще бъдат убити от тях - изпитание, толкова мъчително, че някои все още не са се възстановили.

В Копенхаген преди няколко седмици ми показаха датско приложение, което казва на потребителите кои продукти са американски, за да знаят да не ги купуват. Към онзи момент това беше най-популярното приложение в страната.

Икономическите щети също не са тролене. През 2025 г. Тръмп наложи мита на Европа, Обединеното кралство, Япония и Южна Корея, често на случаен принцип - или, отново, по прищявка - и без да обмисля последствията. Той повиши митата за Швейцария, защото не харесваше швейцарския президент, но после ги намали, след като швейцарска бизнес делегация му донесе подаръци, включително златно кюлче и часовник Rolex. Той заплаши да наложи 100% мита на Канада, ако Канада се осмели да сключи търговско споразумение с Китай. Без да се интересува от евентуални конфликти на интереси, той проведе търговски преговори с Виетнам, дори когато синът му Ерик Тръмп започна строителството на голф игрище за 1,5 милиарда долара в тази страна.

Европейците може би щяха да преглътнат обидите и дори търговските щети, ако не беше реалната заплаха, която Тръмп сега представлява за тяхната сигурност. В продължение на 14 месеца той, въпреки разговорите за мир, насърчава руската агресия. Той спря да изпраща военна и финансова помощ на Украйна, като по този начин даде на Владимир Путин нова надежда за победа. Неговият пратеник, Стив Уиткоф, започна открито да договаря бизнес сделки между Съединените щати и Русия, въпреки че войната не е приключила и руснаците никога не са се съгласявали на прекратяване на огъня.

Уиткоф се представя пред европейските лидери като неутрална фигура, някъде между НАТО и Русия - сякаш отново Съединените щати не са основател и лидер на НАТО и сякаш европейската сигурност не е от особено значение за американците. Самият Тръмп продължава да атакува Зеленски и да лъже за американската подкрепа за Украйна, която той многократно описва като стойност от 300 милиарда долара или повече. Реалната цифра е по-близо до 50 милиарда долара за три години. При сегашните темпове Тръмп ще похарчи толкова за три месеца в Близкия изток, като инициира война, вместо да се опитва да предотврати такава.

В резултат на това канадският премиер Марк Карни заяви, че Канада няма да участва в "израелски и американски офанзивни операции и никога няма да го направи". Германският министър на отбраната Борис Писториус казва: "Това не е нашата война и ние не сме я започнали." Испанският премиер отказа да позволи на Съединените щати да използват бази в началото на война. Великобритания и Франция могат да изпратят няколко кораба, за да защитят своите бази или съюзници в Персийския залив, но нито една от страните няма да ангажира своите войници или моряци в офанзивни операции, започнати без тяхното съгласие.

Това не е малодушие. Това е пресметливост: ако съюзническите лидери вярваха, че жертвата им ще означава нещо за Вашингтон, може би щяха да действат различно. Но повечето са спрели да се опитват да открият скритата логика зад действията на Тръмп и разбират, че всеки техен принос няма да означава нищо. След няколко дни или седмици Тръмп дори няма да си спомня, че това се е случило.