Новината съобщи лично президентът Ердоган: Турция е решена да спре да използва долара като разплащателно средство в търговията с много страни по света, а с Русия вече преговаряла конкретно.
Дали обаче наистина става въпрос за същински преговори или само за политически намерения, това засега не е ясно. Още от декември 2016 година Ердоган твърди, че Турция иска да използва националните валути в търговията с Китай, Русия и Иран, и че предприема конкретни стъпки в тази посока.
Русия също, при това отдавна, се кани да се откаже от долара във външната си търговия, пък и въобще в икономиката си. Заради заплахата от разширяването на санкциите, които биха могли да засегнат и разплащането с долари на руските банки и фирми, в Москва все по-усилено се говори за отказ от американската валута. "Време е да преминем от думи към дела и да се освободим от долара като разплащателно средство. Ще ускорим подготовката за това", заяви неотдавна зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков.
Да предположим, че Реджеп Ердоган и Владимир Путин (само те могат да вземат подобно политическо решение) действително се договорят двете страни да започнат да се разплащат с турски лири и руски рубли. Какво би означавало това за руските компании, които изнасят продукция в Турция или внасят турски стоки? И какво ще означава това за руските туристи?
Турската лира и инфлацията
Турция е важен външнотърговски партньор на Русия: след Германия, тя е вторият най-значим пазар за Газпром; най-големият в света вносител на руски метали и метални продукти и втори, след Египет, най-голям потребител на руска пшеница. Руските металургични фирми са пласирали в Турция през 2017 година продукция за почти 5 милиарда долара.
Ако в бъдеще руските приходи от износа за Турция се изчисляват в лири, това рязко ще повиши валутния риск за Газпром и другите доставчици. Защото през август тази година инфлацията в Турция достигна най-високото си ниво от 2003 година насам - 17,9 процента. При подобна инфлация има реална опасност от по-нататъшна девалвация на турската лира, която от началото на годината загуби около 40 процента от стойността си спрямо долара, а от 2015 година насам се е обезценила над 2,5 пъти.
Газпром и планините от турски лири
Възниква и въпросът какво ще правят руските газови компании, металургични концерни, селски стопани и други износители с милиардите лири, които ще получат? Газпром, например, има нужда от валута, за да погасява огромните си външни дългове в долари, евро и швейцарски франкове. Всяка обмяна на турски лири в долари би носила загуби. Затова е по-добре да се търгува направо в долари. Руският газов монополист не може да финансира с турски лири полагането на тръбите за газопроводите "Северен поток-2" и "Силата на Сибир", а "Турски поток" е пред завършване. Руснаците биха могли, разбира се, да се опитат да похарчат получените лири като поръчат нужното оборудване в Турция. Каква е обаче гаранцията, че ще получат това оборудване с нужното качество? А в наши дни едва ли ще се намери някой на световните пазари, който да изкупува турски лири. Ако обаче Газпром плаща в долари или евро, за поръчката ще се надпреварват фирми от цял свят, а тази конкуренция ще даде възможност на руснаците да изберат най-изгодната за тях цена.
Възниква и още един въпрос: какво ще стане, ако турските купувачи на газ, метали и пшеница бъдат принудени да се разплащат в рубли? Не че не е възможно, но откъде Турция ще вземе толкова много рубли? За целта тя би трябвало да увеличи значително износа на стоки за Русия - и най-вече на аграрни продукти. Но нали точно заради това - за да насърчи местното производство - руската страна дълго и упорито ограничаваше вноса на турски плодове и зеленчуци. Ако Русия рязко увеличи на вноса на хранителни стоки от Турция, това ще нанесе сериозен удар върху сегашната политика на Кремъл за замяна на вноса с родна продукция и ще предизвика силно недоволство сред руските селски стопани.
А ако сделките се извършват в евро?
Към всичко това се прибавя и фактът, че турските банки и производители, особено тези, които са принудени да изплащат дълговете си във валута, няма да искат да трупат рубли. Руската валута също е застрашена от девалвация, макар да е по-стабилна от турската лира.
Отказът от долара ще засегне и туристическия бранш. Пътуванията и почивките в Турция ще станат по-евтини за руските туристи. Но руският туроператор и турският хотелиер предвидливо ще завишат цените, особено при резервациите за следващия сезон, за да се подсигурят срещу възможни девалвации на рублата и лирата.
Излиза, че най-безболезненият вариант в двустранната търговия между Турция и Русия е те да преминат към разплащания в евро. Благодарение на интензивната търговия с ЕС и голямата турска диаспора в еврозоната, турският бизнес и сега активно използва европейската валута. Еврото е по-слабо разпространено в Русия, тъй като износът на суровини е фиксиран в долари. Но при необходимост руският бизнес навярно бързо ще свикне с европейската валута. Дали обаче подобна преориентация в руско-турските външнотърговски отношения е изгодна за еврозоната?
От една страна това би затвърдило статута на еврото като втора по значение световна резервна валута. От друга страна това може да доведе до покачване на курса на еврото спрямо долара и другите твърди валути. А това не е в интерес на европейските, и най-вече на германските износители, и противоречи на сегашната политика на ЕЦБ, която се стреми да поддържа стабилен и относително нисък обменен курс. Защото покачването на стойността на еврото ще бъде от полза за американските износители. Със сигурност това много би зарадвало Доналд Тръмп, тъй като би увеличило конкурентоспособността на американските стоки на европейските пазари и би намалило американския външнотърговски дефицит.